Здравейте, момичета. Днес с Бела се прибрахме от Горна - бяхме за 3 дена на гости на майка ми. И май това ще е всичко с пътуванията до Горна за тази година.... предвид, че днес е 4-и септември и училището гадно-гадно се хили насреща ми.....
Ако трябва да бъда честна, все още не допускам до съзнанието си, че 15-и септември е така близо. Карам ден за ден с усещанията, емоциите, драмите и т.н., които животъ може да ми предложи.... Искам всеки един ден да е пълен и аз да го усетя точно така - изпълващ.
В Горна с
Елисчето този път си направихме качествена среща (като сме се разговорили на тази тема,
Нелка :lol: :lol: ). Чухме се и се уговорихме предварително и се видяхме в един от парковете в града. Децата играха, а ние си говорихме за всичко....., което човек може да се сети. Последната ни такава спокойна среща беше.... даже и не помня кога. А вечерта беше така топла и мека... тръгнахме си от парка някъде към 22 часа. Хубаво беше.
Нели написа:Виолета все още чака нещо от испанците за Испания, което май означава, че... няма да ходи. Нещо се замотаха нещата. Може да е за добро.
Винаги има причина за това нещата да
СЕ или да
НЕ се случват, но въпреки това си е гадничко - Вили все пак се е надявала, имала е своите планове, пропуснала е да направи други такива, защото е очаквала заминаването. Дано да има положително развитие тази история.
Нели написа:Преди малко се върнах от среща с... д-р Михайлов. Той е на Албена тези дни, обади ми се да се видим и ето, нà - аз, Зори, Маги (Магдалена от някогашния форум), моята Ани, доктора и съпругата му прекарахме около три часа в приказки, без да ги усетим.
Ама вие сериозна среща сте му заформили - много се радвам
. Аз съм с настойчивото усещане, че софианките изоставихме док. Той беше всичко за нас, докато децата растяха, след което... нуждите се промениха, а с тях и..... приятелствата...... като че ли. Какво разказа док,
Нелка? Да не пише нова книга?
Сиренце написа:Нели,
Ето в това аз виждам смисъла на човешкия живот! Да оставиш диря, някой, след като теб вече те няма, да си спомни с усмивка, че си го докоснал по някакъв начин. Може да си му показал звездите, да си го нахранил, когато е бил гладен или да си му помогнал да постигне мечтата си. Няма значение! Важното е да оставиш нещо след себе си!
И не, не звучи нито нелепо, нито високопарно, а истинско, идващо от сърцето.
Така е.
Да оставиш диря...... срещу непоисканото добро.... Ами първото ми е фаворит.... определено.
Нямам какво друго да ви кажа. Или поне нещо по-специално да се е случило. Все така нямам нито едно обаждане за интервю за работа - утре отново ще кандидатствам.... Не звучи никак обнадеждаващо това, което се случва. Не че е неочаквано, де - кандидатсвах за позициите уеб разработчик и графичен дизайнер. И за двете нямам дипломи, както и съм с НУЛА стаж по въпросните специалности.. И все пак - ако искам да направя завой в професионалната си
кариера (както е в случая) - как да почна, ама с 2 години предварителен стаж
....
Лека нощ от мен. До утре.
