ЛЯТОТО Е ВЕЧЕ ТУК, МЕЦА БАБА ХРУПА ЗЕЛЕНЧУК

[Сиренце]

Чери, проблемът с дисциплината е огромен и отгоре на всичко повсеместен. И при нас е ужас, а имаме по 10-12 деца в клас. И проблема си идва от семейството. Случай от вчера - един седмокласник ми скъса нервите като ставаше, викаше, дудукаше и т.н. за да не могат другите деца да чуват. Аз излязох от час, взех си телефона и звъннах на майка му и й обясних цялата ситуация. В резултат той днес не е на училище и "ще ви донесе бележка", както се е изразила госпожата. И в тази ситуация аз просто няма какво да направя! След два дни ще е същото и ако пак се обадя, започват да си искат отпускните и директора мъмри мен. Безсилието ни е тотално! Аз искрено вярвам, че учители и родители трябва да сме от един отбор в името на децата, но когато насреща си имаш хора, за които собствените им деца са просто бреме, нямаш полезен ход. А страшното е, че такива родители не са малцинство.

[cchery]

След два дни ще е същото и ако пак се обадя, започват да си искат отпускните и директора мъмри мен. Безсилието ни е тотално! Аз искрено вярвам, че учители и родители трябва да сме от един отбор в името на децата, но когато насреща си имаш хора, за които собствените им деца са просто бреме, нямаш полезен ход. А страшното е, че такива родители не са малцинство.

Цони, досега съм разговаряла с нашата класна. Вярвай ми, че без да ползва твоите думи, тя ми каза абсолютно същото, което и ти........

И АЗ СЕ ЧУВСТВАМ БЕЗСИЛНА.....

[Нели]

Чери,
Днес с Нели си говорихме за теб.
Попитахме се нужно ли е някоя от нас да живее в друг град, за да намерим начин да я видим...

Деска, не разбрах въпроса - честно.

Обаче се замислих.... и знаеш ли покрай тоя форум съм правила мини-форумни срещи в няколко града на България. В Хасково се видях с Еми - с ник emi-1. В Севлиево се срещнахме с Линди. В Горна се виждаме с Елисчето, но си спомняш, че и до Перник сме ходили за да се срещнем с нея. В Черни Вит редовно ходим и се виждаме с Цони. В Разград вече няколко пъти с Цвети - cvety_rz. Във Варна сме се събирали със Зори, Нелката, Декстър, Поли...... И ако щеш дори - в испанския Алкала де Енарес се прегърнахме и изкарахме няколко часа с Ванчето.

Бих перифразирала въпроса, но има ли смисъл, Деси? Аз съм си тук. Винаги. Когато пътувам, пак съм налична. И съм готова да реагирам. Да бъда.

Та... кога ще пием капучино или :1211

Вторник. Иначе аз съм свободна по цял ден и следобедите ми е особено удобно, защото навън е хубаво времето.

Ще се намеся тук набързо, защото участвах в сутрешния разговор, но от написаното се губи контекста. Сутринта, когато се видяхме на гарата, Деси всъщност си направи "самокритика", защото е положила усилие да стане рано и да пътува с автобуса, за да види мен, но не е направила същото напоследък, за да види теб. В този смисъл беше и въпросът ѝ кога ще пиете капучино.

[Нели]

А сега, пак аз и почти толкова набързо, колкто преди малко, защото след нощното пътуване до София и вечерното от София към Варна, вече се чувствам уморена и ми се иска да поспя.

Чери, много съжалявам, че не успях да се видя с теб днес. Не само, че нямаше време да се видим, но на практика не сме и яли. Хапнах нещо чак на летището, докато си чаках полета. На конференцията участваше министър Лиляна Павлова, тя пресрочи времето, предвидено за нейното участие, но нямаше как да я прекъснат. Затова пък целия график тръгна с повече от час закъснение. В почивките излизахме до тоалетна, кафе паузите бяха обявени за "плаващи", т.е. вземахме си кафетата си сядахме в залата, за да се навакса с графика. Накрая пак си тръгнахме преди края, защото имахме полет, но поне успях да си представя доклада.

Не мога да оставя настрана обаче това, което пишете за класа на Бела, за ученика на Цони и въобще за проблема с образованието. Все повече се убеждавам, че има проблем с образованието, но по-голям проблем има с родителите. Не ми е приятно никак, защото и аз съм майка и бих искала мнението и вижданията ми за възпитанието и образованието на детето ми да имат значение. Т.е. би трябвало да "защитавам" страната на родителите. ОБАЧЕ... не мисля, че е нормално родителите и учителите да имат "страна". И в случаите, в които вие разказвате, в случаите, които ми разказват други мои познати - учители, а и от случаите с едно много проблемно дете в стария клас на Ани, се убеждавам, че родителите не сме винаги прави. Особено, когато решим, че е нормално да сме "срещу" учителите.
Да, заня, че всеки вижда нещата различно. Зная, че има случаи, в които учител е правил недопустими неща, като незачитане достойството на ученик и др.под. НО много по-често виждам точно обратното - незачитане достойнството на учителя и на практика нанасяте на вреда или направо тормоз върху цял един клас от ученик (или двама-трима) с мълчаливото одобрение или дори с активното съдействие на родителите му.
Лошото е, че наистина не мог да дам съвет. Някак би трябвало проблемът с такива ученици (и родители!) да не се решава индивидуално и едва ли не на лична основа от учителя, а с подкрепата на училището/директора. Обаче... никъде не виждам това.

Някога, когато работех като гл.счетоводител, преди около 15 г., имаше някаква история, при която беше допъсната грешка от някой в отдела ми. Грешката не беше фатална, но неприятна и беше станала по време, когато отсъствах от града. Освен това имаше един господин, началник на друг отдел, на когото нещо му бях трън в очите и който все дебнеше да "ме хване" в издънка. И така, един ден бях извикана в кабинета на собственика на фирмата, който в присъствието на въпросния господин, ми каза да посоча кой от подчинените ми е допуснал грешката, за да го накаже. Моментално отговорих:
- Аз я допуснах.
- Но ти не беше в града, не може да си ти - възрази шефът ми.
- Аз бях - отговорих - щом някой в отдела ми допуска такава грешка, значи аз или не съм си подбрала хората, или не съм ги обучила, или не ги контролирам, или са претоварени от работа. При всички положения, тези неща са моя грешка. Работата на моите хора е моя отговорност. Аз може после да им се скарам, но ако някой трябва да бъде наказван, съм аз.
Предтавете си, тогава съм била на 28 години! Не ме наказаха, шефът ме погледна с възхищение и каза, че грешката е поправима. Господинът-началник на друг отдел претърпя морална загуба, защото се оказа, че е отишъл преди мен при шефа и е преекспонирал грешката, с цел да ме "натопи'. Т.е. аз се държах мъжки, а той - като... ясно е, нали?
Не наказаха никого, но ние от счетоводството останахме колкото е нужно след работа, за да оправим обърканото. Всички заедно.
Разказвам това, защото според мен то има ПРЯКА връзка с това, което става в образованието. Аз бах такъв шеф, какъвто бих искала да имам, но и какъвто би трябвало да е директорът на едно училище, началникът на инспектората, министърът, шефът на полицията, кметът, премиерът... Подбери си гората, обучи ги, създай им условия, контролирай ги (не като падар!), но стой зад тях, когато трябва. Защитавай ги. Не ми харесва сегашният почин като стане проблем, директорите и всякакави началници да казват "Ще вземем нужните мерки да накажем виновните лица" - това е мижитурчесто измиване на ръце с подчинените. Не е достойно. А и ВЕДНАГА показва, че въпросният човек НЕ може да носи ОТГОВОРНОСТ и, следователно, не бива да има отговорен пост. Как така ще има виновни в твоята структура, а ти ще си добър ръководител?
Мисълта ми е, че не е нормално учителите да работят с мисълта, че ако стане проблем, те са сами пред него. Институцита трябва да застане зад тях. Всичко друго е пагубно.

[cchery]

Здравейте, момичета. Събота вечер е. Навън е тъмно и мокро. Есента дойде. Не с гръм и трясък, но повече от категорично..... След изключително топлите дни на тази седмица, днес вятърът разхвърляше жълти листа из въздуха и намирисваше на дъжд.... Дъждът не закъсня и при това валя доволно..... Котките пред входа бяха умърлушени и мокри....., а тепърва ще идва и зимата......

Днес беше спортен полуден за нас. Рано сутринта оставих Бела в залата, а после и батко ѝ на стадиона. След час и аз самата акостирах на игрището, където отборът на Коки победи със 7 на 1....... После пък с Фюти и Краси (Krasi/Vicky) седнахме в едно страхотно заведение и пихме бира, хапнахме хубава храна и си говорихме.....

И така....

Цони, Нелка, благодаря, че дадохте мнение по казуса с дисциплината в училище и по-специално в класа на Бела. Слава Богу, след мен днес във ФБ-групата на класа са влезли и писали още 3 майки. Следствие на това днес класната е пуснала следния пост:

"Здравейте мили родители, прочетох мненията Ви за дисциплината и току що говорих с г-жа Огнянова (помощник директор - бел. моя), която ме увери, че още от понеделник ще се вземат много сериозни мерки: Ще се викат родители и ученици на тези, които развалят дисциплината в класа и имат прояви, в присъствието на пед. съветник, психолог, пом. директори и ДИРЕКТОР в дирекцията. Ще се разговаря и с предаващите им учители. Моля, да изчакаме спокойно резултатите. Искам да изразя и едно свое мнение, като преподавател, който влиза във всички класове - другите 6 - ти класове съвсем не са по-добри - напротив, точно обратното е. Защо мислите, че в друго училище ще е по-добре, там просто може да не информират за проблемите."

Разбира се, ще изчакам да видя дали ще има някаква промяна. Аз всъщност - много искам да съм в помощ на нашата класна, както и на другите учители. Та аз всъщност с едно изключение ги харесвам. И то много. И знам, че Бела може да получи много от тях. Затова се боря.... Да има тя досег със своите учители, защото те са хора, които ще преминат през живота ѝ за кратките 12 години.....

След два дни ще е същото и ако пак се обадя, започват да си искат отпускните и директора мъмри мен. Безсилието ни е тотално! Аз искрено вярвам, че учители и родители трябва да сме от един отбор в името на децата, но когато насреща си имаш хора, за които собствените им деца са просто бреме, нямаш полезен ход. А страшното е, че такива родители не са малцинство.

Цони, това е проблемът и на нашия директор. Нищо, че говорим за софийско училище, което вече се пръска по шевовете от ученици. Но той е наясно, че това няма да е все така. И че наборите много скоро ще оредеят и че само днес и сега може да получава добър делегиран бюджет. Обаче...... по този начин всичко се изпуска от контрол. Имам чувството, че вече почти не се забелязва, че в класовете има и ученици, на които им се учи и искат да внимават. Но - да.... много си права за децата, които са бреме за родителите си. Точно това правят тези родители - прехвърлят собствената си ОТГОВОРНОСТ на учителите. И после търсят виновни.....

Нелка, историята ти е повече от показателна. Знаеш ли на какво ми напомни тя?! Когато Коки беше 7-и клас имаше проблем с госпожата по математика. Тя, че беше чешит, чешит беше. Но в същото време в класа на Коко бяха преместили един хулиган. В пореден скандал с госпожата по математика той я беше нарекъл "курва" - пред целия клас. Не разбрах какви последствия имаше това поведение, защото не съм се интересувала, НО когато този идиот продължи с простотиите си и те ескалираха все повече, аз ходих при помощник директорката и я попитах следното:

"Ако Дончо (променила съм името на ученика) нарича г-жа математичката "курва", а Вие сте колежки, дали можем да приемем, че и Вие сте......?" Не довърших.... Помощник директорката ме разбра много добре, защото исках да ѝ кажа, че ако не застанат зад гърба на колежката си - те като ръководство, то проблемът няма да се реши.

И такива неща......

Ще се намеся тук набързо, защото участвах в сутрешния разговор, но от написаното се губи контекста. Сутринта, когато се видяхме на гарата, Деси всъщност си направи "самокритика", защото е положила усилие да стане рано и да пътува с автобуса, за да види мен, но не е направила същото напоследък, за да види теб. В този смисъл беше и въпросът ѝ кога ще пиете капучино.

Благодаря за това уточнение, Нели - аз наистина не разбрах какво Деси има предвид и отговорих малко напосоки. Но - да, от собствените ни усиля зависи всичко, което се случва в личен план. Как ти беше полетът на връщане?! Днес с Ани какво имахте от съботната план-програма?!

[Kleo]

Чери,
Днес с Нели си говорихме за теб.
Попитахме се нужно ли е някоя от нас да живее в друг град, за да намерим начин да я видим...

Деска, не разбрах въпроса - честно. ... Бих перифразирала въпроса, но има ли смисъл, Деси? Аз съм си тук. Винаги. Когато пътувам, пак съм налична. И съм готова да реагирам. Да бъда.

Та... кога ще пием капучино или :1211

Вторник. Иначе аз съм свободна по цял ден и следобедите ми е особено удобно, защото навън е хубаво времето. ...

Иначе Вили се е заела да проучва университети и да си избира къде да учи следващата година. Засега иска да учи на немски, казва, че този език ѝ липсва. Това означава Германия и евентуално Австрия, но там май е по-скъпо. Не зная въобще за какви пари става дума и как и доколко бих се справила с това. Е, надявам се все пак баща ѝ да се включи.

Дано баща ѝ да се включи и Вили да отиде на мечтаното място. Много искам историите за умните, способни, възпитани и трудолюбиви деца да имат хубаво продължение. Искам този пример....., а и децата като Вили го заслужават.

Не зная дали съм писала, но Сиана учи Химично инженерство на немски език в ХТМУ. В други университети също има най-различни специалности на немски. Ако не държи да учи в Германия, това си е опция...

Цони, не - не беше писала. И аз не знаех къде е продължила Сиана. Признавам си, че всичко, което си описала за ХТМУ ме ИЗНЕНАДА и то доста приятно. Желая на Сиси да има прекрасно студенство.... и ако може да заобиколи по някакъв начин простотията на Студентски град....... поне най-долната.

И нещо друго да споделя..... вече не знам нито с кого да говоря, нито как да променя каквото и да било. Бела вече е 6-и клас. Още от миналата година хубавият им силен и дисциплиниран клас почти се разпадна. Към този разпад тази година се прибавиха и редовните бягства от часове, вулгарни приказки по адрес и на учителите включително, а по между си какво си разменят...... не е за цитиране. Едва месец е минал от началото на годината, а класната почти всеки ден пише постове в групата на родителите на децата от класа, в които цитира забележките от колегите ѝ, които се вписват ежедневно в дневника. Едни и същи номера на ученици присъстват в тези забележки - с много малки вариации. Под постовете на класната няма никаква реакция. НИКАКВА. Дори..... групата не се отваря от родителите, защото тези постове се виждат от 3-4 човека.... Стигна се дотам, снощи Бела да ми каже: "Мамо, мечтая си да дойде зеленото училище (а то се прави през месец май обикновено), за да може всички да заминат за него и да си останем 5 човека в клас, за да е тихо и да чувам в час."

Пиша го, защото съм безсилна. Днес коментирах в групата:

"Знаете ли - на мен ми омръзна да чета едно и също в тази група. И се обръщам както към г-жа Атанасова, така и към ВСИЧКИ родители, които са нейни членове.

В този клас, в крайна сметка, има и други деца - онези номера, които не виждам никога в постовете тук. Ако в 1 учебен час няма дисциплина, то няма и учебен процес в него. Но за сметка на това в този час присъства целия клас. Това, че някой говори, смее се, обижда и т.н. не засяга само него, а и останалите.

Аз предлагам в най-скоро време да се направи родителска среща РОДИТЕЛИ-УЧЕНИЦИ-УЧИТЕЛИ. Да се изговорят проблемите. Да се обсъдят ситуациите. Да се набележат някакви мерки. И всеки един да поеме своята част от отговорността така че тази история с калпавата дисциплина да престане."

След мен е пълно мълчание. Никой не е взел отношение. Обаче аз вече се притеснявам моето дете къде отива всеки ден. Как е възможно деца на по 11-12 години да не могат да бъдат усмирени и да има дисциплина в час?

Чери, разбрала си ми въпроса всъщност Аз не съм се изразила ясно просто. Имах предвид, че пред Нели се самоизкритикувах в следното отношение: отдавна искам да се видя с ТЕБ, но понеже си знам, че си си тук /в София/, по инерция и от моя тъпотия ОТЛАГАМ да се уговоря с теб да се видим и на живо, не само във форума Това имах предвид - самокритика. Знам, че сме ходили да се виждаме с мецанки къде ли не, само и само да има среща на живо... помня някои от тях. Затова като се видях с Нели, всъщност си дадох сметка, че отлагам нещо много важно и приятно за мен - а именно да те видя и да :1211 и да си бърборчим очи в очи, отново. Това е. Вторник ми е екстра на мен - преди обяд или след работата ми в Центъра. Ще се чуем да се доразберем. Прегръщам те.

Подобно на теб, желая на Вили и на Сиси успехи, попътен вятър, любознателността им да бъде възнаградена, да срещат навсякъде подкрепа, приятелства, разбирателство!!! И да, и двете го заслужават!!! Както и майките им

Относно ДИСЦИПЛИНАТА... много е ТРУДНО и е огромен и ПОВСЕМЕСТЕН проблем, Ани. Съпреживявам болката и безсилието ти. Понякога е наистина съсипващо... Например аз влизам в час, подготвила съм наистина ценен и интересен според мен урок, но в началото на часа аз трябва първо да се боря и да се преборя за ВНИМАНИЕТО на учениците си... да достигна до тях... да ме чуят, да ми дадат шанс... когато го направят и се усмирят - става великолепен урок! Когато голямата част от класа шуми - аз нямам шанс. ... Но лично аз не мога да се оплача, защото някак предметите, по които преподавам /психология, етика, естетика и философия/, предполагат и по-занимателни моменти, и по-голяма връзка с живия живот, и групови игри, но какво да каже един физик, химик, математик?! Доста по-трудно му е да направи живо и интересно обучението по неговия предмет. И там децата просто отказват да го чуят, да го слушат... в училище липсват ефективни наказателни мерки... и така въпросът с дисциплината си остава открит и зависим от толкова много фактори! От самите деца - да, съгласна съм! - но също и от самите учители, и от родителите на децата. Ти хубаво си инициирала подобна родителска среща! Дано ръководството на училището на Бела вземе предвид твоето предложение и насрочи спешна такава среща! Стискам ти палци да се пребориш с мини-общността... с безхаберието... заради Бела.

ХУБАВА НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ ОТ МЕН

[Kleo]

Отговорих само на Ани, но чак сега виждам всъщност, че НЯКОЛКО човека сте писали след нея Благодаря ви, Сиренце, Нели, Черита!!! Като ви чета - и виждам, че НЕ СЪМ САМА и че борбата си ЗАСЛУЖАВА Ани, видях, че има и резултат от твоите сигнали - сега ще чакаш въпросната родителска среща и дано нещата се решат благополучно за всички!

[Kleo]

... Есента дойде. Не с гръм и трясък, но повече от категорично..... След изключително топлите дни на тази седмица, днес вятърът разхвърляше жълти листа из въздуха и намирисваше на дъжд.... Дъждът не закъсня и при това валя доволно..... Котките пред входа бяха омърлушени и мокри....., а тепърва ще идва и зимата......

Да. Есента е тук. Златна, щедра и разкошна. С толкова много багри и цветове. Вчера цял ден бяхме в Благоевград и по-точно в парка Бачиново. Аз, Хри и Алекс. Радвам се много на такива дни. Алекс все по-често отказва да дойде заедно с нас на разходка... все предпочита приятелите и компанията си да излиза с тях. Но вчера беше събота, първо се дърпаше естествено , но този път аз и Хри бяхме непреклонни - да се разбира - взехме си го с нас детето. И изкарахме повече от супер! Във Фейсбук съм споделила много снимки, за тези, на които им се гледат есенни листа, дървета, езеро с патици и лебеди, котета и наши милости естествено... Беше красив и някак уютен ден, споделен, прекрасен! А днес - имам много работа и учене вече.

Пуснах НОВА тема - заповядайте в нея вече - http://metsababa.net/forum/viewtopic.php?f=6&t=1485