Привет, момичета!
cchery написа:
Ванче, как е положението в Испанско?!?!
Аз да ти кажа не успях да видя снимките на Марти, които си шернала във фейса - ако е удобно, пусни ми едно линкче на месинджър.
Чери, как да ти кажа... В Испанско положението си е все същото...
. В момента на дневен ред е студеното време. Ние тук сме си свикнали, но в централна и северна Испания е малко по-студено от нормалното за сезона и пада голямо мрънкане... :lol: не разбирам от какво толкова се оплакват, имало е и по-тежки ситуации...
Иначе ние сме добре. На месенджъра ще ти пусна направо снимката на Марти, която качих във фейса, ако не е проблем, разбира се
. За сега е много сериозен с очилата, носи си ги, изобщо не мрънка и не се опитва да ги маха когато не го наблюдаваме. На 9-ти февруари имаме час в оптиката за преглед, а след 3 месеца и в болницата. Да видим какво ще кажат. Аз в началото се притесних, мислейки си, че проблема със зрението е следствие от часовете, които прекарва на таблета, но лекарката каза, че астигматизма няма нищо общо с това и си отдъхнах.
Друго какво да споделя.... Купихме на децата двуетажно легло. Много бяха щастливи, първите 3 дни не успявахме да ги изкараме от стаята, но както се казва - всяко чудо за 3 дни и мерака, като че ли мина
Аз пък тази седмица обърнах внимание на гардероби, шкафове, играчки и всякакви други натрупани и оказа се, доста непотребни неща. Насъбрах всичко - дрехи, обувки, играчки, които вече не влизат в употреба и ги приготвих да ги занеса в Каритас. Като си помисля, че има деца, които нямат нищо и ми се свива сърцето... Дори като отделях играчките накарах Гого и Марти да се включат като им обясних къде ще ги носим и с радост установих, че те с огромно желание се разделяха с нещата си, за да ги дадът на други деца...
Искам освен това да се обърна към вас, момичета, за съвет. Сега ще разкажа за какво става въпрос:
Както съм споделяла вече, Гого тренира футбол зала. Тази година отново е в отбора и ходим на мачове. На тренировките се справя много добре, играе освободено и му се получава всичко, което иска да направи. Но когато отидем на мач, нещата се променят. Виждам го как се стяга и напряга, да не кажа буквално сковава. Тича, старае се, но явно от притеснение колкото повече се старае да не допусне грешка, толкова по не му се получава играта. Говорили сме, той ми е споделял, че се притеснява да не стане причина отбора да загуби... Обяснявала съм му, че не трябва да се притеснява и, че това му се отразява зле, но той нали си е по-чувствителен и следващия път е отново същата ситуация. Допускам, че може донякъде да е и заради треньора, защото той доста вика по децата когато сгрешат, но другите момчета от отбора като че ли изобщо не му обръщат внимание, а Гого го приема много навътре...
Сещам се, че д-р Михайлов препоръчваше Ignatia при плач при тръгване на детска градина, според вас в нашата ситуация дали този медикамент може да помогне на Гого да се отпусне и да спре да се притеснява? Ще съм благодарна на всякакви съвети и мнения!
Друго ново при нас е, че другия месец свекървата ще идва на гости. Преди 2 години отново трябваше да идва през февруари, но в последния момент се отказа. Да видим сега
Аз съм с леко смесени чувства. Не, че имам нещо против да дойде за един месец да прекара малко време с децата, но просто ежедневието ни много се променя когато тя е тук и след втората седмица това като че ли започва леко да ме напряга и изнервя...
Ще споделям как е положението...
Чери, мисля, че от теб ще стане чудесен общински съветник! Младост, София, България... Навсякъде има нужда от хора като теб, които не търпят несправедливости и все още вярват в доброто в хората и, че промяната е възможна! А, че има нужда от промяна е повече от ясно! Ако решиш да се кандитариш ще ти стискам палци от сърце! Само се надявам този пост и борбата ти за честност и справедливот да не нарушат личните ти хармония и спокойствие, защото за съжаление всички сме свидетели на това как всеки, който надигне глас и се опитва да се бори е тотално смачкан! Искам да ВЯРВАМ, ЧЕ ДОБРОТО В КРАЙНА СМЕТКА ЩЕ ПОБЕДИ!!!
Ще подосаждам още малко и ще споделя с вас още нещо...
Покрай коледните и новогодишни празници се чухме с цялата рода в България. От всичките разговори обаче две неща ми направиха силно впечатление и не ги забравям до сега... Първото : дъщеря пожелава на майка си през 2019 година да я гледа по тв в националната лотария! А наш братовчед ни зададе въпрос дали тук "търкаме билетчета"...
Второто нещо е разказа на един дядо за новогодишната нощ: разказа ни как 11 годишната му внучка вечрта като е седнала на масата са и сипали пълна чаша с вино+безалкохолно и тя до края на вечерта си я е изпила!!! И това беше разказано като похвала
явно се очакваше от нас да кажем "браво"!
В потрес съм и от двете ситуации! И колкото повече мисля, толкова повече си давам сметка, че ми се иска моите деца да растът по-далеч от такава обстановка. Преди години се дразнех когато ни казваха, че сме се променили като живеем в Испания, но сега си давам сметка, че наистина сме се променили и много се радвам на това! Не разбирам как търкането на билетчета и алкохола са се превърнали в толква важна част от ежедневието на хората в северозапада... Тъжно ми е...
До скоро, момичета!
!
. Започнаха с едно бездомно куче, но се разрастнаха. Сега всички момичета са приятелки, не се делят на групички, не изолират никого, а като чувам какво става в предишния й клас - това си е направо чудо невиждано :lol: . Явно са на един акъл всички. Аз съм малко фрустрирана от оценките на Яна, защото се оказва, че трудно хваща пълна шестица по предметите, особено на писмените изпитвания. Няма грешка, колкото и дребна да е, която да не се санкционира. Пак има високи оценки и ако се вярва на статистиката на електронния дневник, се справя отлично, но това изискване за перфектност лично мен доста ме напряга. Обаче една позната ми обясни, че това е съвсем нормално за математическата, където изискванията са в пъти по-високи и няма нужда да се тревожа излишно. Т.е. не че се тревожа, но все си мисля, че Яна може и повече. Понякога забравям, че е на 11, а аз я меря с аршина за възрастни.
.
