Отдавна не съм си теглила карти май че. Време е да поправя това с картата си за деня:
Кулата, в право положение:
И ето че стигнахме до една не особено приятна карта, която често стряска хората не по-малко от Смъртта или Дявола. Единственото, което мога да кажа, за да смекча неприятното усещане от XVI аркан, е, че не винаги при него става дума задължително за някакви природни катаклизми или катастрофи. Но където и да се появи, показва сфера, в която има голяма доза напрежение и ще последва изненадващо развитие.
Кулата е марсова карта според традиционните схващания. Според мен донякъде има влияние и на Уран, що се отнася до нейната неочакваност и електрически заряд. Да, понякога тя може да говори именно за електричество. Най-важното да се схване при нея е, че проблемите ни първоначално лежат на лъжлива структура, изградили сме нещо, което е като кула от карти, а сега искаме да се нанесем с мебелите си в нея – естествено е, че тя ще се събори. Обикновено сме ужасно неподготвени за този момент, защото някак през цялото това време ни е убягвал факта колко нестабилна в действителност е тази кула. Това има много общо и с факта, че редуцирания номер на картата дава 7, което в таро е Колесницата, тоест егото, желанието за влияние и власт. Когато започнем да упражняваме това си поведение без контрол и да градим живота си, без оглед на обкръжаващата ни действителност, стигаме съвсем естествено до Кулата, която ни припомня, че „откъдето дошло, там и отишло“. Всеки път, когато се привържем прекалено много към вещите си, зазидаме се в материалните блага, на които сме свикнали да гледаме като на наше изконно право, стигаме до момента, в който тази карта ни припомня, че нищо в живота не е сигурно и можем да изгубим лукса на живот, ако сме го взели за даденост и сме си повярвали прекалено много.
В права позиция:
В права позиция картата е само по-видимо разрушителна. Тоест ако имаме една ситуация, в която сме женени от дълго време, при появята на Кулата ще излезе наяве факта, че някой отдавна изневерява. Това може би ще стане явно по съвсем неприятен начин, като например съобщението на един от съпрузите, че напуска другия, за да заживее с третия човек. Всички тези новини ще дойдат буквално като гръм от ясно небе (изображението на картата) и усещането на изоставения съпруг ще бъде като че ли светът се срутва изпод краката му. Важното е да се преборим с първоначалната си реакция на шок и ужас, защото ако след време се замислим над нещата, няма как да не стигнем до извода, че така наистина е било по-добре за нас самите, отколкото да продължаваме да живеем в лъжа, без да подозираме колко ни мамят. Да, отрезвяването обикновено е болезнено, но това е временен ефект, след който всеки един от нас рано или късно си стъпва на карката.
Понякога Кулата не идва да обозначи драстични проблеми, тя може да се появи и по хубава причина. Например, при мен тази карта досега се появява почти само, за да обозначи дни или периоди на прозрения и открития. Онзи „аха!“ момент, в който сякаш някаква светкавица озарява досега мъгливото ти съзнание и откриваш отговора. Кулата може да символизира и рязка промяна в реда, с който сте свикнали. Да речем, на работа изведнъж започват да наемат много нови хора в офиса ви и започвате да се чувствате несигурно, тъй като сте се били привързали към старите си колеги и в тази променяща се среда имате усещането, че ви издърпват килимчето под краката. Тази промяна обаче не е задължително лоша, а картата показва само, че обратите ви плашат и че може би не сте един от най-добрите, когато става дума за адаптация. Във всеки случай събитията, които Кулата предвещава, са необратими и обикновено са за добро, просто трябва да се обърнете и от дистанцията на времето да констатирате това.
В обърната позиция:
Тук енергията на картата е не по-малко силна, просто сякаш се случва на по-дълбоките нива на вашата психика, защото има някакво задържане. Промяната не може да се случи все още, макар вие ясно да усещате напрежението около ситуацията. Едновременно жадувате всичко да си остане по старому и да се промени веднъж завинаги и не можете да определите кое надделява. В обърната позиция като че ли картата е доста по-трудна за преживяване, защото човек изпитва страховете си от загубата на нещо отново и отново, а то не се случва и този път, така че паниката си остава.
Понякога обърнатата Кула е период, в който жадуваме за промяна, но вместо това сме затворени в ежедневие, което ни потиска и от което не можем да се измъкнем, поне засега. Усещането на тази карта е почти като обърнатото Колело, само дето напрежението е още по-голямо и се чувстваме наистина като в затвор.
Ако започнем често да теглим тази карта обърната, може би трябва да се замислим, дали самите ние не блокираме ситуацията от страх, дали не допускаме някой да си отиде от нас, защото сме свикнали с него, а докато го държим в плен до себе си, страдаме и ние, защото той вече не ни обича. В такива ситуации Кулата в права позиция идва за нас като милост, тогава, когато дълго време се лутаме и не можем да вземем решение да действаме, а тя се появява и ни отнема правото на избор. Ситуацията се е задействала сама и вече нищо не зависи от нас, освен това как ще реагираме на промяната.
Защо Кулата не бива да ни плаши
Публикувано на 21.05.2015 от Вера
Като се връщам назад към значенията на картите, които съм описала тук, намирам толкова много неща, които ми се иска да бях написала, а не съм. Дала съм по-практични, базови тълкувания с готови примери, а Големите аркани имат още толкова много дълбочина. Затова се появи и този пост, като опит да нарисувам по-пълна картина за Аркана XVI – Кулата. Надявам се да последват и още такива, но нищо не обещавам
Кулата е карта, която ме плаши от самото начало. Мисля си, че плаши и много други практикуващи, освен може би онези с хармонични аспекти между Марс и Уран в натала. И като че ли точно този страх ни пречи да видим истинската същност на картата, която е не по-малко вдъхновяваща и дълбока, отколкото при който и да е друг Голям аркан.
Първото, което лично на мен ми се набиваше на очи при изображението на Кулата, виинаги е било самата кула, която е в процес на разрушаване. Това винаги предизвиква страх и паника в мен и то съвсем не случайно. Кулите в живота ни са четворките – онова, което трупаме и градим около себе си с цел да си осигурим безопасност и да се презастраховаме. Културата, в която съществуваме, издига в култ четворките и кулите под формата на собствен дом, издигане в голяма корпорация, натрупване в банкови сметки, постоянен икономически ръст (което лично за мен е малоумна концепция) и т.н. Но това, на което не ни учат в културата, в която съществуваме, е, че когато не спираме да трупаме и да зидаме стени, за да се предпазим, в един момент е възможно и дори напълно вероятно да се затрупаме и зазидаме сами. Да стигнем до такава крайност, че да се превърнем просто в една костелива обвивка на онова, което преди сме били. Да спрем да съществуваме от страх, че може да изгубим нещо, което смятаме съществено важно за оцеляването и съществуването си, а всъщност самото то да ни пречи да съществуваме пълноценно.
Мисля, че объркването ми относно тази карти винаги е идвало от паралела с нейния цифров еквивалент – Колесницата. В началото смятах, че Колесницата е проявата на егото, тогава, когато преследваме онова, което искаме, и имаме най-голям шанс да го получим. А Кулата е обратната страна на медала – тоест моментите в живота, когато губим и егото ни е безсилно срещу това. Но безсилното его си е тема на Обесения. Всъщност сега осъзнавам, че контрапунктът на Кулата е Императорът – контрол, сигурност, правила. И като човек, който има много от Императора в себе си, няма нищо чудно в това, че Кулата е една от картите, които ме плашат най-много. Това, което е ключът за палатката в Кулата е именно светкавицата, която се спуска от небето и разрушава кулата. Може да я видим като Божие проклятие, което обикновено е първоначалната реакция, но и като Божия благословия. От една страна нещо бива разрушено и отнето. Но от друга страна това, което е било разрушено, ни е пречело, дърпало ни е назад, бавно ни е убивало.
Защото кулата в живота са всички онези неща, които на пръв поглед ни дават сигурност и комфорт, но ако се задълбочим, бихме открили с изненада, че също така ни ограничават и ни пречат да се развиваме. Например, дългогодишна връзка с безопасен, добронамерен и примерен човек, когото не обичаме истински, но не бихме напуснали, защото знаем, че е „добра партия“. Например работа, която мразим, но не искаме да напуснем, защото парите са добри и не вярваме, че ще намерим нещо по-добро. Например, квартира с приличен наем, с която сме свикнали и не искаме да напуснем, за да си купим дома, за който винаги сме мечтали.
Затова и лично за мен Кулата има две фази. Първо е светкавицата – заслепяващата светлина, която озарява тъмното небе. Тя е просветлението, моментът, в който ни „просветва“, че нещо не е така, както трябва, виждаме нещата в истинската им светлина и осъзнаваме необходимостта от промяна. Ако наистина съумеем да се престрашим и да действаме още в първата фаза, ние движим събитията, промяната идва от нас, ние я инициираме. Но ако пренебрегнем това просветление, обикновено чуваме гръмотевицата и това е моментът, в който Божието провидение се намесва, за да е сигурно, че този път няма как да пренебрегнем знаците. Това е моментът, в който кулите падат и започваме да се чувстваме така, сякаш светът ни се руши. „Добрата партия“ започва странична връзка или пък ние сме тези, които си намират любовник/любовница и ни хващат в крачка, съкращават щаба на добре платената работа и оставаме безработни, хазяинът ни дава едномесечно предизвестие за освобождаване. Неизбежно е първоначално да погледнем на тези събития като на ужасни проблеми и заговор срещу нас. Но ако съумеем да бъдем честни със себе си, ще разберем, че това е просто освобождаване или начален тласък да поемем по пътя, който сме заобикаляли от дълго време. Този път може да е труден първоначално, може да не се чувстваме готови да го следваме, но е истинският път и с времето ще ни става само по-лесно. Дотогова, докато не мине достатъчно време, за да се обърнем назад към мястото, от което сме тръгнали, и не видим момента на Кулата в истинската му същност – освобождение, благословия, помощ от горе.
Кулата в колодата на Райдър-Уейт не ми харесва, защото е някак прекалено драматична, сякаш нарочно набляга на лошото и бедствието, но като цяло неговият прочит на значенията на картите си е доста черноглед и търсещ зловещото. Но Кулата в Друидите и Уика показва две фигури, които вместо на скалите, падат към водата. А водата е изначалния източник на живот, там, където всичко се заражда. Тази трактовка ми говори не толкова за катастрофа и погубване, колкото за връщане към изходната точка, към себе си, към онова, което трябва да бъдем. Отдалечили сме се прекалено много от истинското себе си и е време да се завърнем. За мен лично това е ключът към приемането на тази карта. Към спокойното ѝ тълкуване, когато се появи в мое гледане. Всичко онова, което се случва, колкото и плашещо да изглежда сега, ще доведе само към по-добро и по-истинско съществуване. Кулата не е просто промяна, тя е промяната, от която се нуждаем.
Друго любимо проявление на тази карта лично за мен е вдъхновение, което идва точно по същия начин. Всеки, който пише, рисува, композира, изобщо твори под каквато и да било форма, знае, че вдъхновението е точно такова. Кратък миг, в който в главата ти просто просветват конкретни думи, картина, мелодия. Усещането е точно като спуснато от горе съобщение, което сякаш не идва от теб. Сякаш ти си просто каналът, по който съобщението протича. Ти си само средство, което да го предаде. Същото важи и за интуитивното гледане, при което отделните значения на картите престават да бъдат просто сбор от ключови думи, а изведнъж някъде в главата ни проблесва цяла история, някаква нишка от събития, които говорят на питащия, предават послание. Усещането е наелектризиращо и приятно по странен начин.
Вие имали ли сте такива моменти с Кулата? Ще ми бъде интересно да ги прочета.
