Ели, нищо, че се разминахме. Ще има за следващия път.ellis_stoyanova написа:Ние с Нели без малко се разминахме,за което се извинявам много,но колежката миналата седмица реши,че ще ходи на екскурзия в Италия и останах сама в офиса.Но какво да се прави...ще има и друг път,знам си
Чери,страхотни снимки и вярвам че си изкарвата чудесно.Нелка,разкажи и ти
Все пак сега за мен си и глас, не само текст, който чета тук. При това много приятен и младежки глас.
(За тези, които не са се досетили досега - с Елис се чухме, но не успяхме да се видим.)
Веднага разказвам.
Нашето пътуване с Ани не изпълни цялата "програма максимум", която бях замислила, но изпълнихме голяма част от плана. Наложи се да тръгнем с половин ден по-късно и затова си спестихме Крушунските водопади и Плевен, покрай който минахме транзитно. От Варна отидохме направо в Селановци, община Оряхово, където беше конкурсът, за който се класира Ани. Селановци се оказа най-голямото село в България и макар да е в община Оряхово, е по-хубаво и по-благоустроено от общинския си център. Даже в училището, което е домакин на конкурса, има ученици, които пътуват от Оряхово, заради учителския екип! Училище "Никола Вапцаров" се оказа с логопеди и специализиран кабинет, ресурсни учители и т.н.
Каква беше изненадата ни, когато директорката на училището - домакин ни посрещна лично, разведе ни из училището и изпрати човек да ни придружи до мястото ни на настаняване! А настаняването беше по домовете на хората от селото. Озовахме се в дома на пенсионирана учителка от детска градина, загубила съпруга си на Нова година, която освен нас с Ани посрещна в дома си още четири човека, а предния ден при нея бяха отишли и двете ѝ дъщери, единия от зетьовете и тримата ѝ внуци. Тази жена и дъщерите ѝ не позволиха да вечеряме в ресторанта на селото или в Оряхово с думите "У дома храна има!" и ни нахрани с най-вкусната и богата вечеря. Настани ни в затоплена и чиста стая, сутринта ни посрещна с богата закуска и кафе, на тръгване ни подари по едно шише домашна ракия, варена от съпруга ѝ, и ни заръча да ѝ се обадим, когато пристигнем.
На следващия ден се проведе самият конкурс, като организаторите се бяха погрижили да има съпътстваща програма за родителите и учителите, които придружават децата. През целия ден бяхме обгрижвани, настанени и нахранени, получихме подаръци и нови приятели. В крайна сметка Ани беше класирана на трето място в своята възрастова група, която е от 5-ти до 7-ми клас. Като се има предвид, че тя е още в пери клас, това си е сериозно постижение. Представете си, Ани се оказа призната философка!
Искам специално да отбележа нещо, което много ме впечатли в Селановци - единодействието на хората. Два дена виждах това и два дена усмивката не слезе от устата ми, защото това не може да не те зарадва. В цялото събитие участваха училището-домакин, читалището, кметството, общината в Оряхово, децата от училището и хората от селото. Заедно. Дори не разбирах кой от коя "структура" е. Просто във всеки момент имаше някой, който да се грижи за нас и винаги имаше към кого да се обърнем. А и всичко беше организирано чудесно.
Другото, което много ми хареса там са децата. Да, в това село има деца! Доколкото разбрах това се дължи и на АЕЦ Козлодуй, където работят доста хора от селото. Село с живот, взето като от друг свят или по-точно от други времена...
Картини и емоции от Селановци можете да видите в моя албум със снимки, както и на страницата във Фейсбук на читалището на селото, където също има мои снимки (някои от които са само там). Дори само за да видим едно толкова живо село с такива Хора, си струваше да изминем целия път!
А ние всъщност видяхме още неща.
След Селановци се отправихме към леля ми, която преди живееше във Видин, но сега е в едно село на около 3 км от границата със Сърбия - Салаш. И така, маршрутът беше Селановци - Оряхово - Козлодуй - Лом (с кратка спирка за кафе) - Белоградчик - Салаш. Салаш ни посрещна с гледката на заснежените върхове на планината, а леля - с топла храна и запалена печка в стаята, където щяхме да спим. От няколко години в Салаш живее и една от дъщерите ѝ и моя братовчедка, която не бях виждала от около десет години. Така че успях да се видя и с нея.
Освен срещите с близките, успяхме да видим и Калето - крепостта на Белоградчик и прочутите Белоградчишки скали, пещерата Магурата с единствените в България праисторически рисунки (които в последните две години бяха затворени за посещение и се очаква скоро отново да бъдат недостъпни), пещера Венеца до с. Орешец (която е на около 15 км от селото, в което прекарвах летата си като дете, но тогава е била с циментиран вход, за да няма вандализъм и е отворена за посещения през 2015 г.), родното село на баща ми и полуразрушената къща от детските ми лета, както и единствения ни жив роднина, постоянно живеещ там, Велико Търново (вече на връщане) и Хотнишкия водопад (ей така, за разкош). Кадри от тези места има в този албум.
Прибрахме се вчера вечерта, заредени с щастие за дни напред. Хубаво е. Просто е хубаво.
. Но поне тичахме с кеф. А следобедът ми мина в гледане отново на художествена гимнастика :lol: :lol: - първият за сезона голям турнир - т.нар. Световна купа, която ни донесе 2 сребърни и 1 златен медал.... 
Поздравления за Ани! 
