Здравейте, момичета!
Аз съм тук и ви чета всеки ден, но нещо не ми идва музата да вляза да пиша... Знам, че не е честно така, но...
Благодаря ви многото "сръчквания" и "побутвания", все пак ми става хубаво, като виждам, че не съм забравена
Аз какво да разкажа, като не съм влизала от толова много време, не знам!
Като начало да започна с това, че в края на януари се сдухах супер яко, защото разбрах, че в старческия дом, дето работих миналото лято една жена е излязла в болничен, но са извикали друга да я замести, а не мен. Не знам защо този факт ми подейства така смазващо, но се почувствах много гадно. Всъщност знам, защото отговорничката набута приятелаката си! И изпаднах в някаква дупка... В средата на февруари пък пристигна свекървата на гости за един месец. Визитата и в никой случай не ми помогна да изляза от дупката. Изкушавам се да ви разкажа подробности около гостуването и, но ще се въздържа
. Ще кажа само, че толкова много ми беше все тая и се отпуснах толкова много на ядене, че качих 4 кг за 2 месеца и накрая вече наистина ми идваше да се гръмна...
Но времето мина, свекървата си тръгна и аз реших, че се взимам в ръце и край със сдухания период! Още от първия ден след заминаването и започнах режима и тренировките. За една седмица започнах да влизам в релси. И точно тогава ме извикаха на работа. Ужа за 5 дни. Реших, че няма да прекъсвам режима заради тези 5 дни и макър и трудно го продължих. Но заместването се проточи, вече стана месец и аз спрях режима, защото ми е непосилно трудно да се справям с работата и режима едновременно. Но макър и не на диета все пак свалих 4 кг и сега съм си добре. И както се казва, когато няма - няма, но когато има - да се чудиш какво да избереш! Получих ище една оферта за работа - в близкото селце (на 1 км от имението, където живеем). Работата ще е на 4 часа дневно. Има 2 апартамента, които се дават под наем, които трябва да чистя и подготвям за ползване. Отделно ще чистя и плевя цветните градинки, лятото ще поливам цветята и дърветата, ще чистя медицинския кабинет, кметството, църквата. Ощо казано - общ работник. Но за 4 часа дневно заплащането е повече от добро. Плюс факта, че ще ми е супер близо и мога спокойно да ходя и пеша, + допълнителния бонус, че ще съм си сама и няма кой да плете интриги и да клюкарства (както е сега в резиденцията), а като допълнение ще съм почивка всяка събота и неделя и всички празнични дни. Съпоставяйки двете работи тази има повече плюсове и аз се съгласих. От 17-ти вече имам договор. А в същото време още съм и в резиденцията, надявам се до края на месеца, защото ми се събират по 11 часа работа дневно и за по-дълъг период от време ще ми е трудно да издържа. Мъжът ми се шегува, че вече работя толкова много, че той може да спре :lol:. И така, надявам се само да не стане както се казва "от 2 стола - на земята". Доста "дини" се опитвам да нося под една мишница, дано ми се получи.
Иначе сме добре. Децата бяха великденска вакация, днес им е последен ден вкъщи и утре започва училището. Пуснаха някакви сополи, но не е нищо сериозно.
Отбора по футбол на Гого се класираха на първо място в тяхната група без нито една загуба. Сега им предстоят важни срещи с първенците от другите групи в областта и общо взето напрежението е малко по-голямо. И треньора малко се е "стегнал". Проблема, който имаше Гого с притеснението по време на мач отмина, но сега пък имаме нов проблем : започна да повръща. Веднъж се случи да закуси доста късно и явно след като се разтича стомаха се е "разбунувал". Едва успя да излезе от игра и повърна. И от тогава насам едва ли не на всеки мач му се случва. Според мен той се фокусира само върху това и го мисли постоянно от страх да не се случи и по този начин си го предизвиква сам и то отново се случва. Опитахме и вариант да не закусва сутринта преди срещата, тогава не повръща, но аз не съм ок с този вариант в предвид факта, че до преди 3 години при по-сериозни натоварвания получаваше сърцебиене... Мисля, да се консултирам и с педиатъра, да чуя неговото мнение. Мислех си дали вомитусхийл няма да помогне в случая, имам и свещички и капки, но то нали се дава след повръщане, не знам дали ще свърши работа за превенция... Ако ви хрумва нещо по въпроса ще съм благодарна да споделите!
Междувременно пък Марти стана на 7 годинки! Имам чувството, че много бързо порасна! Ние все още си го имаме за малък, а пък той всъщност вече съвсем не е
И това лято май няма да си идваме на България...
Мислим вариант евентуално за коледните празници, но има много време до тогава, така че за сега е само идея.
А пък сестра ми от известно време има сериозни проблеми със зет ми. Това като цяло не е нищо ново, само дето напоследък нещата доста загрубяха и според мен историята върви към край... Или поне аз се надявам да е така, защото от много отдавна аз съм на мнение, че тя без него ще живее много по-добре, но тя все мълчи, търпи и се примирява... Мисля я постоянно и все съм в очакване на някакви новини от нея... За съжаление нищо хубаво не ми е казвала напоследък. Много съжалявам, че не съм там, за да мога да я подкрепя истински в тази трудна ситуация, а не само на приказки по телефона. Но искрено вярвам, че всичко, което се случва, се случва, за да свърши един период и да започне друг - по-добър.
За сега спирам, че задачите вкъщи ме чакат. Ще се опитам вече да съм по-редовна тук. Много се радвам, че и Цвети се е "завърнала"
Прегръдки за всички ви, мили момичета, и хубава вечер от мен!
ще се присъединя към хубавото пожелание на Нели, защото е наистина много хубаво и истинско и е казано толкова точно! Ще добавя само да си много здрава, за да продължаваш да бъдеш точно такава, каквато си и да следваш пътя си! Светът има нужда от хора като теб! Желая ти много весело изкарване на празника! 
Какво като си сама? Все едно не можеш да бъдеш достатъчна за себе си и видиш ли ти трябва мъж и дори не трябва и да подбираш. Много първично и животинско мислене.
