Кои неща ви зареждат положително, мецанки?

[Kleo]

[Kleo]

Слушането на хубава музика рано сутринта преди работа.

[Kleo]

[Kleo]

Хубавите разговори на живо със стойностни хора.
Служебните пътувания. Командировката до Бургас вчера и днес.
Чатовете във вайбър и месинджър с хора, с които не можем да се видим.

[Kleo]

КРАСОТАТА НА РОЗИТЕ МЕ ЗАРЕЖДА МНОГО ПОЗИТИВНО, ДА





" onclick="window.open(this.href);return false;

" onclick="window.open(this.href);return false;

[Kleo]

[youtube]VoQL1E7skt8[/youtube]

Магията на първия сняг или защо зимата ми напомня за теб...

Автор: Вяра Иванова

Винаги, когато първите снежинки докоснат черния алчен асфалт и той ги погълне лакомо, аз се сещам за теб. Ти беше онзи, който ме научи да обичам снега отново, когато бях загубила онова палаво и любопитно дете в себе си. В онзи труден за мен момент, ти ми показа как точно трябва да се радвам на малките неща в живота.

Първите снежинки са факт и познай какво - мисълта за теб изплува бавно в съзнанието ми и се кристализира на място, точно като онези остри висулки по ъглите на всички сгради. Опитвам се да се пазя от опасните си мисли, защото ме е страх да не попаднат право в сърцето ми със своите заострени върхове.

И все пак, ето ме, седя и гледам как снежинките падат бавно и спокойно, а сетне вятърът ги завихря и започва да ги спуска все по-силно и бързо към земята. Асфалтът вече е бял и изглежда чист. Няма и следа от черното му лакомо същество. И той се е предал на мисълта за теб.

Обичам вечерите, в които светът е побелял от сняг, а вътре в моя е топло и уютно. Харесва ми, когато навън се чуват само скърцащите снежни подметки на случайните минувачи, а в сърцето ми отекват само твоите нежни стъпки.

Снегът е тук, и ти си тук. Макар и не физически, макар и на хиляди километри от мен, вече знам, че си тук, защото навън всичко е бяло.

Всеки един от нас има в живота си по един такъв човек - човек, който му напомня за нещо любимо и има способността да стопли душата му. Човек, който винаги ще ни бъде тръпка и ще бъде някъде там, скрит надълбоко в сърцето ни до следващия сняг.

[cchery]

Автор: Вяра Иванова

Винаги, когато първите снежинки докоснат черния алчен асфалт и той ги погълне лакомо, аз се сещам за теб. Ти беше онзи, който ме научи да обичам снега отново, когато бях загубила онова палаво и любопитно дете в себе си. В онзи труден за мен момент, ти ми показа как точно трябва да се радвам на малките неща в живота.

Първите снежинки са факт и познай какво - мисълта за теб изплува бавно в съзнанието ми и се кристализира на място, точно като онези остри висулки по ъглите на всички сгради. Опитвам се да се пазя от опасните си мисли, защото ме е страх да не попаднат право в сърцето ми със своите заострени върхове.

И все пак, ето ме, седя и гледам как снежинките падат бавно и спокойно, а сетне вятърът ги завихря и започва да ги спуска все по-силно и бързо към земята. Асфалтът вече е бял и изглежда чист. Няма и следа от черното му лакомо същество. И той се е предал на мисълта за теб.

Обичам вечерите, в които светът е побелял от сняг, а вътре в моя е топло и уютно. Харесва ми, когато навън се чуват само скърцащите снежни подметки на случайните минувачи, а в сърцето ми отекват само твоите нежни стъпки.

Снегът е тук, и ти си тук. Макар и не физически, макар и на хиляди километри от мен, вече знам, че си тук, защото навън всичко е бяло.

Всеки един от нас има в живота си по един такъв човек - човек, който му напомня за нещо любимо и има способността да стопли душата му. Човек, който винаги ще ни бъде тръпка и ще бъде някъде там, скрит надълбоко в сърцето ни до следващия сняг.[/color][/b]

Много е хубав този текст, Деска. Първото, което ме впечатли, е спокойствието, безвремието и тишината, които се настаниха и у мен. Всичко това, което авторката описва, съм го преживявала - или като действителност, или като мечта, родена от подобни редове, но в други разкази, книги. Но е истина, че и аз пазя спомена за скърцащия от студ сняг, който нечии подметки газят, за прекрасния танц на хилядите снежинки под "прожектора" на уличното осветление, за топлината на стаята ми, приглушената светлина от огъня (когато сме били на село) и усещането за това колко е хубаво и безопасно вкъщи на топло и същевременно колко е мамещо неизвестното навън, прикрито от снежната завеса, вездесъщата мъгла и поглъщащия мрак. И онова гъделичкащо чувство от очакването на най-най-най-доброто.

[Kleo]

Черко, радвам се, много се радвам!, че писа тук





[youtube]WoovN2OUr2k[/youtube]

[cchery]

[Kleo]

https://www.google.bg/?gws_rd=ssl - игра в гугъл днес Много ме забавлява!

[cchery]

ДНЕС - прозрачния (почти) въздух в небето над София и слънцето, което е разперило лъчи над Младост. Толкова е хубава тази сутрин. Така дълбоко се диша.... Чувствам се щастлива.