Вече давам точно толкова, колкото мога, искам и желая да дам! Нито минута повече, нито грам повече, нито лев повече.
Дори малко се опасявам дали давам достатъчно... защото преди време определено давах много повече от себе си на околните!
Ако давам, давам от позицията на имането, заради това, че имам много, че около мен е изобилие и радост, и любов.
Ако нямам, спирам да давам на другите хора. И спешно се погрижвам да презаредя батериите си и да си напълня купичката.
Грижа се за тялото си. Пия вода. Ям ядки и плодове. Спортувам.
Грижа се за ума си. Мисля хубави мисли. Чета добри четива.
Грижа се за душата си. Паля свещ. Танцувам. Слушам музика. Пея. Готвя. Ям сладичко. Правя любов.
Грижа се за духа си. Отивам на църква. Моля се. Медитирам. Стоя в тишина. Съзерцавам. Излизам сред природата.
И когато намеря отново себе си, и когато се изпълня цялата, имам толкова много, че жадувам да го споделя с останалите хора.
И да - тогава давам. И давам от цялата си същност.
Личен дневник Kleo
Re: Личен дневник Kleo
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Re: Личен дневник Kleo
Прочетено от Шайни в Дриймленд:
Иска ти се да поучаваш? Не говори!
Иска ти се да разкажеш как се живее по-добре, по-правилно, по-ефективно, по-успешно? Не говори!
Иска ти се да спасяваш? Не говори!
Струва ти се, че другият живее по-зле от теб и пропада? Не започвай разговор!
Иска ти се да се похвалиш? Мълчи!
Превключи и продължи да се занимаваш с живота си и своите работи.
Накратко - "Спасителю, спасявай себе си!"
Иска ти се да поучаваш? Не говори!
Иска ти се да разкажеш как се живее по-добре, по-правилно, по-ефективно, по-успешно? Не говори!
Иска ти се да спасяваш? Не говори!
Струва ти се, че другият живее по-зле от теб и пропада? Не започвай разговор!
Иска ти се да се похвалиш? Мълчи!
Превключи и продължи да се занимаваш с живота си и своите работи.
Накратко - "Спасителю, спасявай себе си!"
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Личен дневник Kleo
Компас за Годината 
Много важен линк. За равносметка за отминаващата година. И за целеполагане на идващата година.
Аз от малка правя подобни неща. На ръка пиша. В личните си дневници. Изключително полезно и вдъхновяващо нещо е.
Версия на български език за изпринтване!
Ще взема цветните химикали и моливи, и идващите дни ще си попълня тези няколко листи! Успех и на вас!
Много важен линк. За равносметка за отминаващата година. И за целеполагане на идващата година.
Аз от малка правя подобни неща. На ръка пиша. В личните си дневници. Изключително полезно и вдъхновяващо нещо е.
Версия на български език за изпринтване!
Ще взема цветните химикали и моливи, и идващите дни ще си попълня тези няколко листи! Успех и на вас!
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Личен дневник Kleo
Днес моят вуйчо навършва 54 години. Да е жив и здрав. Където и да е. И да се чувства щастлив и изпълнен с вътрешен мир.
Говоря така, защото не съм го виждала от поне 9-10 години. Той се отдръпна от всичките си роднини. И не желае да ни чува или да ни вижда. Изборът е негов. Но ми липсва де.
Алекс, разбира се, не го помни. А трите момичета на сестра ми дори не ги е виждал. Никога. Но - каквото, такова. Както написах, да е жив, здрав и щастлив, където и да се намира сега.
/знаем, че е жив, защото след дългогодишна пауза откъм каквото и да било общуване, преди 2 месеца, майка ми получи странен имейл от него... без думичка за нас... но със споделен клип от 30 минути, за образованието и за това как учените манипулират нарочно действителността... дълго е за разказване, но той няма висше образование, а двете му сестри и трите му племеннички имаме, и той отдавна чувства, че ние сякаш се смятаме за по-висши от него и се надуваме от факта, а това не е вярно никак.../
Говоря така, защото не съм го виждала от поне 9-10 години. Той се отдръпна от всичките си роднини. И не желае да ни чува или да ни вижда. Изборът е негов. Но ми липсва де.
Алекс, разбира се, не го помни. А трите момичета на сестра ми дори не ги е виждал. Никога. Но - каквото, такова. Както написах, да е жив, здрав и щастлив, където и да се намира сега.
/знаем, че е жив, защото след дългогодишна пауза откъм каквото и да било общуване, преди 2 месеца, майка ми получи странен имейл от него... без думичка за нас... но със споделен клип от 30 минути, за образованието и за това как учените манипулират нарочно действителността... дълго е за разказване, но той няма висше образование, а двете му сестри и трите му племеннички имаме, и той отдавна чувства, че ние сякаш се смятаме за по-висши от него и се надуваме от факта, а това не е вярно никак.../
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Личен дневник Kleo
Енергиен обмен при жените и мъжете
Какво е това жена, коя е жената и с какво се различава от мъжа? Господ Бог не е създал просто така мъжа и жената – те се различават помежду си. Доколкото всеки от нас има свои специфични функции, то и енергиите се движат по различен начин.
Във Ведите се казва, че всеки човек има 7 най-активни енергийни центъра, които наричаме чакри. На практика те са много повече, но основните са 7. Ние сме устроени така, че при мъжете и жените в тези центрове енергията се движи по различен начин. В някои по посока на часовниковата стрелка, в някои – обратно. Какво ни дава активността или пасивността на чакрите и как се получава така, че да се допълваме взаимно.
Безопасност
Започваме отдолу нагоре. Най-долната чакра е МУЛАДХАРА. Тя отговаря за отглеждане на потомство и е устроена по такъв начин, че при мъжа е активна, а при жената пасивна, т.е. мъжът отдава енергия, а жената приема.
Това означава, че това е мъжка функция – да дава защита. Защита за преживяване на жената. Да обезпечава базовата безопасност. Нашата задача е да концентрираме вниманието си върху своите задължения. Задължението на жената на това място е да се научи да приема. В болшинството от нас има проблеми с приемането. По замисъл ние сме длъжни изцяло да се доверяваме на мъжа и да се облегнем на рамото му, вярвайки, че той може да се погрижи за нас.
В много от нас има всякакви родови сценарии и различни травми. Много често ние не позволяваме на мъжа да се грижи за нас изобщо. Много често жените казват: „Ох, така бих искала силно рамо”. Но на практика се оказва, че е толкова трудно да се довериш на някого и затова предпочиташ да си свършиш всичко сама.
Ако жената започне сама да се грижи за издръжката, например на себе си и своите деца, то чакрата започва да работи в мъжки вариант, започва да става активна. Ако при това редом до жената има мъж, то не му остава друго, освен неговата чакра да стане пасивна, т.е. той започва да приема, а жената да отдава. Много е трудно да се обърне после тази ситуация. Защото отказвайки се от това, на жената ще й се стори, че сякаш скача без парашут. Трябва да се разбере, че ако имате мъж, но предпочитате да се грижите сами за своята безопасност, то по този начин сами вземате мъжката функция и това е в ущърб и на вашата женственост, и на неговата мъжественост!
Наслаждение
После следва втората чакра – СВАДХИСТХАНА. Тя отговаря за насладата и желанията и работи различно. При жените е активна, а при мъжете пасивна. Т.е. ние отдаваме, а мъжете приемат.
Даже във Ведите се казва, че мъжът е наслаждаващият се, а жената е тази, чрез която се наслаждава. Това показва, че нашата задача, като жени, се състои в това, да създадем на мъжа комфорт и уют. Много често жените протестират срещу този пункт, казвайки – как така, защо сме длъжни да им прислужваме, защо сме длъжни да им създаваме удоволствия и да изпълняваме всичките им желания? Каква е тази световна несправедливост?
На практика тук всичко е справедливо. Защото от 7 чакри – 3 са активни при жените, 3 са активни при мъжете и 1, последната (7), работи еднакво при всички. Затова тук няма никаква несправедливост – има просто разделение на ролите. За нас е важно да разберем, че мъжът също дава нещо, а нашата задача е да му подарим наслада и да изпълняваме неговите желания – и тогава вече не всичко изглежда толкова зле.
Тук влизат всякакви наслади, включително и сексуалните, насладата от храна, реда в дома. Т.е. идеалната жена е длъжна да създаде на мъжа такъв свят, в който той с лекота може да се намира, да му е комфортно и неговите основни желания да бъдат удовлетворени. И не просто да бъдат удовлетворени, а той да изпитва наслада от това. В това е същественото различие.
Ще приведа прост пример. Ние с мъжа ми имаме любим ресторант и там готвят много вкусно. Т.е. при същите цени кухнята е превъзходна, в нея даже пържените картофи са изумителни. И буквално вчера ние пристигаме, а той вече беше закрит. Но пък беше открит нов ресторант до него и решихме да похапнем в него. Оказа се, че там цените са същите, и храната е вкусна, но в нея лисва онова сладко зрънце, частичката от душата. Оказа се, че похапнахме вкусно, но наслада нямаше.
Същото е и в семейството. Може да сготвите на мъжа си някакви пържени картофки или яйца, но с такова отношение – „яж и ме остави намира”. А можете да направите това така, че всеки път след закуска, обед или вечеря той да получава наслада.
По същия начин можете да постъпите и в сексуалните отношения. Можете да изпълнявате съпружеския дълг и да казвате – „кога най-после ще свърши това?”, а можете да направите така, че мъжът действително да се наслаждава на процеса. Нищо, ако това не е всеки ден, даже не всяка седмица. Нека да бъде ежемесечен карнавал – но затова пък какъв!
Пари
Продължаваме с третата чакра – МАНИПУРА. Това са парите, жизнената енергия, постиженията. Тя е активна при мъжете, съответно пасивна при жените. Тоест мъжът дава на жената. Жената приема. И тук жените пак имат проблем.
Аз доста често получавам писма, че жената не може да взима пари от мъжа си. Или се срамува да му поиска пари за някоя рокля. Често се случва, когато жената е работила сама, обезпечавала се е, а после се омъжва и излиза по майчинство. И тя не работи, иска нещо да купи, а се срамува да поиска от мъжа си.
И точно в такава ситуация става много сериозен конфликт. Защото ако жената се отказва да взима пари и жизнена енергия, то или мъжът престава да дава и преминава в малко по-различна позиция, или доходите и енергията му намаляват. Т.е. една от причините, поради която мъжете заработват по-малко е, че жената нищо не иска. Жената казва, че на нея нищо не й трябва, „ботуши не ми трябват, аз още старите не съм износила”.
Ако жената има такова отношение към себе си, отношение към парите и отношение към мъжа, то мъжът няма да заработва много, защото просто не му трябват. Мъжете по природа са доста аскетични. Вие навярно сте виждали квартири на ергени, на тях им трябва съвсем малко. Легло, печка, тиган, яйца за закуска и това е всичко. И нищо повече не им трябва.
Понякога в тази ситуация мъжът престава да печели и става жиголо. Или намира онази, която ще го стимулира за постижения със своите изисквания и желания.
Затова наше задължение като жени е да се научим да приемаме от мъжете пари, подаръци, да приемаме някакви постижения и подвизи, които те правят в наше име.
Има и друг вариант, когато жената започва да печели много. Тя започва да мисли, че това е най-важната й задача в живота – да обезпечава семейството, да го храни, „това жалко човече нищо не може” и т.н.
Т.е., ако жената решително се ангажира с активността в този аспект, то за мъжа не остава нищо. Жената е взела всичко. На него му остава само да приема. Тогава той става домошар, под чехъл и т.н.
Любов
Следващата чакра е АНАХАТА – сърдечната. Тя отговаря за любовта и симпатията. Това е наша, женска чакра. Т.е. ние, като жени, сме длъжни да даваме, а мъжът да приема. Обратното е некомфортно.
При болшинството от вас навярно е имало такъв поклонник, който е изпълнявал всичките ви капризи, който е правел всичко, което искате – и цветя, и това, и онова. И в устата ви гледа, и просто такава любов, и вечер ви посреща, и сутрин ви изпраща. А вие го гледате и разбирате – добър човек, чудесно момче, но не мога да го обичам. И се самоупреквате за това, че е толкова добър, а не го обичате.
Просто затова защото мъжът е взел активността в тази чакра, в сърдечния център. Той е започнал да дава и жената няма избор. Тя не може да обича. А ЛЮБОВТА – ТОВА Е НАШЕТО ЖЕНСКО НАЧАЛО!
Ако жената не може да обича, да се реализира в тази чакра, то на нея й е много тежко. И затова такива отношения най-често не могат да се реализират. Затова желанието „аз искам мъжът ми да ме ухажва романтично, да прави това и онова, и ето така да ме обича, и иначе да ме обича” е просто красива картинка. Ако се случи така, то на практика това изобщо няма да ви зарадва.
Затова се радвайте, ако мъжете ви не приемат отговорността за този център и ви позволят да се реализирате в него. Тогава вие ще можете изцяло да разгърнете потенциала си в него, да правите приятни сюрпризи и да го глезете.
Това не означава, че той цял живот само ще приема и няма да дава нищо в замяна. По-скоро, той също ще прави нещо за вас, но това няма да бъде в този център. Това ще бъде например на нивото на трета чакра – т.е. ще ви прави някакви подаръци, или на първа – някак ще започне да се грижи за вас по отношение на жилище или някакви базови вещи.
Затова не очаквайте от мъжете неземна романтика и изпълняване на капризите ви, защото то е наша отговорност – да изпълняваме желания, да даваме наслада и да обичаме. Това е женска отговорност. Мъжът ще ви отговори с нещо друго. С подаръци и усещане за безопасност.
Себеизразяване
Петата чакра е ВИШУДХА – общуване, себеизразяване. Мъжът дава – жената приема. Мъжът е активен.
За мъжа е важно да изразява себе си, да се реализира в живота. За жената основната реализация е семейството. Реализирането извън семейството е вторично.
Ако жената се е научила да дарява любов в четвъртия център, но тази енергия се издига в мъжа по-високо, и той иска не само да заработва пари, не само да обезпечи семейството на базово ниво. Той вече иска да остави свои следи в историята, някакво наследство. Иска с нещо да подобри този свят – на това ниво често мъжът започва да върши велики дела, глобални подвизи.
И всички тези подвизи се правят в името на жените. Нашата задача на това място е – да приемаме. Радостно и с любов. Както принцесите и кралиците приемат почести от сражаващите се рицари. За да има за кого те да извършват кръстоносни походи, да защитават Родината или да спасяват планетата от екологична катастрофа.
Затова, ако вие искате вашият мъж не само да преживява и да печели за хляба, а действително да се реализира и да променя света – учете се да го обичате. Енергията на вашата любов е способна да повдигне в него енергията до петия център.
Освен това, този център е центърът на общуването. Например добре е, ако приятелите на семейството това са приятелите на мъжа.Не вие го водите в своята компания и го заставяте да общува с вашите приятелки, а той ви въвежда в някакъв свой кръг, създава ви някакво общуване и създава връзки между семействата.
Ясновидство
Шестата чакра е АДЖНА. Жената отдава, мъжът приема.
По принцип жената следва да бъде главен помощник на своя мъж. И основната нейна помощ не се състои в това да прави нещата, които той обича, а да му предостави това, което той не притежава по природа – ясновидство.
Да допуснем, че жената винаги дава много добри съвети на мъжа. Тя притежава интуиция и често чувства и казва – „нещо този човечец, с когото искаш да подпишеш договор, не ми харесва”. В идеалната ситуация мъжът се вслушва в нейните предчувствия. Ако той има достатъчна значимост в своите три центъра – реализиран е като глава на семейството, в кариерата и има някаква мисия – лесно приема препоръките на жена си.
Жената много често усеща някои неща и казва – „слушай, този човек не ми харесва, хайде да не работим с него; или – аз предчувствам, това няма да свърши добре”. Минава някакво време и всичко се случва тъкмо така.
При мен често става така, когато някой човек не ми харесва, макар и без видима причина. Преди не казвах на мъжа си. А после се получава ситуация, в която човекът се разкрива в не съвсем добра светлина.
Аз разбрах, че моята задача е да предпазя мъжа си. И започнах да му споделям усещанията си. В началото той не ми се доверяваше. Но след две сериозни ситуации започна да ме пита за мнението ми относно хората. Особено във връзка с партньорството и съвместната работа с някого.
Ние сме души
Седмата чакра е САХАСРАРА. Тя работи при всички еднакво – това е връзката ни с Бог. И няма значение дали сме мъж или жена. На първо място всички сме души, а душата няма пол.
Половите различия са важни тук, на Земята, за да изпълним мисията си, поради която сме се родили. Половата принадлежност ни създава рамки, които можем да запълним така, както изберем. Може да се каже, че давайки ни женско тяло Господ просто стеснява кръга и по-точно обозначава ролята, която трябва да изиграем тук .
А как е при вас?
Най-големите изкривявания обикновено са по четирите долни чакри. Те създават база за хармония на по-висшите нива. Затова голямата наша задача в този живот е да се научим да приемаме от мъжа от първата и третата чакра. И освен това – да се научим да отдаваме от втората и четвъртата. Което всъщност най-често не умеем.
Автор : Олга Валяева
Източник: valyaeva.ru , spiralata.net, mediaplus
Превод от руски Петя Стоянова
[youtube]JTkfC7RPMEU[/youtube]
Какво е това жена, коя е жената и с какво се различава от мъжа? Господ Бог не е създал просто така мъжа и жената – те се различават помежду си. Доколкото всеки от нас има свои специфични функции, то и енергиите се движат по различен начин.
Във Ведите се казва, че всеки човек има 7 най-активни енергийни центъра, които наричаме чакри. На практика те са много повече, но основните са 7. Ние сме устроени така, че при мъжете и жените в тези центрове енергията се движи по различен начин. В някои по посока на часовниковата стрелка, в някои – обратно. Какво ни дава активността или пасивността на чакрите и как се получава така, че да се допълваме взаимно.
Безопасност
Започваме отдолу нагоре. Най-долната чакра е МУЛАДХАРА. Тя отговаря за отглеждане на потомство и е устроена по такъв начин, че при мъжа е активна, а при жената пасивна, т.е. мъжът отдава енергия, а жената приема.
Това означава, че това е мъжка функция – да дава защита. Защита за преживяване на жената. Да обезпечава базовата безопасност. Нашата задача е да концентрираме вниманието си върху своите задължения. Задължението на жената на това място е да се научи да приема. В болшинството от нас има проблеми с приемането. По замисъл ние сме длъжни изцяло да се доверяваме на мъжа и да се облегнем на рамото му, вярвайки, че той може да се погрижи за нас.
В много от нас има всякакви родови сценарии и различни травми. Много често ние не позволяваме на мъжа да се грижи за нас изобщо. Много често жените казват: „Ох, така бих искала силно рамо”. Но на практика се оказва, че е толкова трудно да се довериш на някого и затова предпочиташ да си свършиш всичко сама.
Ако жената започне сама да се грижи за издръжката, например на себе си и своите деца, то чакрата започва да работи в мъжки вариант, започва да става активна. Ако при това редом до жената има мъж, то не му остава друго, освен неговата чакра да стане пасивна, т.е. той започва да приема, а жената да отдава. Много е трудно да се обърне после тази ситуация. Защото отказвайки се от това, на жената ще й се стори, че сякаш скача без парашут. Трябва да се разбере, че ако имате мъж, но предпочитате да се грижите сами за своята безопасност, то по този начин сами вземате мъжката функция и това е в ущърб и на вашата женственост, и на неговата мъжественост!
Наслаждение
После следва втората чакра – СВАДХИСТХАНА. Тя отговаря за насладата и желанията и работи различно. При жените е активна, а при мъжете пасивна. Т.е. ние отдаваме, а мъжете приемат.
Даже във Ведите се казва, че мъжът е наслаждаващият се, а жената е тази, чрез която се наслаждава. Това показва, че нашата задача, като жени, се състои в това, да създадем на мъжа комфорт и уют. Много често жените протестират срещу този пункт, казвайки – как така, защо сме длъжни да им прислужваме, защо сме длъжни да им създаваме удоволствия и да изпълняваме всичките им желания? Каква е тази световна несправедливост?
На практика тук всичко е справедливо. Защото от 7 чакри – 3 са активни при жените, 3 са активни при мъжете и 1, последната (7), работи еднакво при всички. Затова тук няма никаква несправедливост – има просто разделение на ролите. За нас е важно да разберем, че мъжът също дава нещо, а нашата задача е да му подарим наслада и да изпълняваме неговите желания – и тогава вече не всичко изглежда толкова зле.
Тук влизат всякакви наслади, включително и сексуалните, насладата от храна, реда в дома. Т.е. идеалната жена е длъжна да създаде на мъжа такъв свят, в който той с лекота може да се намира, да му е комфортно и неговите основни желания да бъдат удовлетворени. И не просто да бъдат удовлетворени, а той да изпитва наслада от това. В това е същественото различие.
Ще приведа прост пример. Ние с мъжа ми имаме любим ресторант и там готвят много вкусно. Т.е. при същите цени кухнята е превъзходна, в нея даже пържените картофи са изумителни. И буквално вчера ние пристигаме, а той вече беше закрит. Но пък беше открит нов ресторант до него и решихме да похапнем в него. Оказа се, че там цените са същите, и храната е вкусна, но в нея лисва онова сладко зрънце, частичката от душата. Оказа се, че похапнахме вкусно, но наслада нямаше.
Същото е и в семейството. Може да сготвите на мъжа си някакви пържени картофки или яйца, но с такова отношение – „яж и ме остави намира”. А можете да направите това така, че всеки път след закуска, обед или вечеря той да получава наслада.
По същия начин можете да постъпите и в сексуалните отношения. Можете да изпълнявате съпружеския дълг и да казвате – „кога най-после ще свърши това?”, а можете да направите така, че мъжът действително да се наслаждава на процеса. Нищо, ако това не е всеки ден, даже не всяка седмица. Нека да бъде ежемесечен карнавал – но затова пък какъв!
Пари
Продължаваме с третата чакра – МАНИПУРА. Това са парите, жизнената енергия, постиженията. Тя е активна при мъжете, съответно пасивна при жените. Тоест мъжът дава на жената. Жената приема. И тук жените пак имат проблем.
Аз доста често получавам писма, че жената не може да взима пари от мъжа си. Или се срамува да му поиска пари за някоя рокля. Често се случва, когато жената е работила сама, обезпечавала се е, а после се омъжва и излиза по майчинство. И тя не работи, иска нещо да купи, а се срамува да поиска от мъжа си.
И точно в такава ситуация става много сериозен конфликт. Защото ако жената се отказва да взима пари и жизнена енергия, то или мъжът престава да дава и преминава в малко по-различна позиция, или доходите и енергията му намаляват. Т.е. една от причините, поради която мъжете заработват по-малко е, че жената нищо не иска. Жената казва, че на нея нищо не й трябва, „ботуши не ми трябват, аз още старите не съм износила”.
Ако жената има такова отношение към себе си, отношение към парите и отношение към мъжа, то мъжът няма да заработва много, защото просто не му трябват. Мъжете по природа са доста аскетични. Вие навярно сте виждали квартири на ергени, на тях им трябва съвсем малко. Легло, печка, тиган, яйца за закуска и това е всичко. И нищо повече не им трябва.
Понякога в тази ситуация мъжът престава да печели и става жиголо. Или намира онази, която ще го стимулира за постижения със своите изисквания и желания.
Затова наше задължение като жени е да се научим да приемаме от мъжете пари, подаръци, да приемаме някакви постижения и подвизи, които те правят в наше име.
Има и друг вариант, когато жената започва да печели много. Тя започва да мисли, че това е най-важната й задача в живота – да обезпечава семейството, да го храни, „това жалко човече нищо не може” и т.н.
Т.е., ако жената решително се ангажира с активността в този аспект, то за мъжа не остава нищо. Жената е взела всичко. На него му остава само да приема. Тогава той става домошар, под чехъл и т.н.
Любов
Следващата чакра е АНАХАТА – сърдечната. Тя отговаря за любовта и симпатията. Това е наша, женска чакра. Т.е. ние, като жени, сме длъжни да даваме, а мъжът да приема. Обратното е некомфортно.
При болшинството от вас навярно е имало такъв поклонник, който е изпълнявал всичките ви капризи, който е правел всичко, което искате – и цветя, и това, и онова. И в устата ви гледа, и просто такава любов, и вечер ви посреща, и сутрин ви изпраща. А вие го гледате и разбирате – добър човек, чудесно момче, но не мога да го обичам. И се самоупреквате за това, че е толкова добър, а не го обичате.
Просто затова защото мъжът е взел активността в тази чакра, в сърдечния център. Той е започнал да дава и жената няма избор. Тя не може да обича. А ЛЮБОВТА – ТОВА Е НАШЕТО ЖЕНСКО НАЧАЛО!
Ако жената не може да обича, да се реализира в тази чакра, то на нея й е много тежко. И затова такива отношения най-често не могат да се реализират. Затова желанието „аз искам мъжът ми да ме ухажва романтично, да прави това и онова, и ето така да ме обича, и иначе да ме обича” е просто красива картинка. Ако се случи така, то на практика това изобщо няма да ви зарадва.
Затова се радвайте, ако мъжете ви не приемат отговорността за този център и ви позволят да се реализирате в него. Тогава вие ще можете изцяло да разгърнете потенциала си в него, да правите приятни сюрпризи и да го глезете.
Това не означава, че той цял живот само ще приема и няма да дава нищо в замяна. По-скоро, той също ще прави нещо за вас, но това няма да бъде в този център. Това ще бъде например на нивото на трета чакра – т.е. ще ви прави някакви подаръци, или на първа – някак ще започне да се грижи за вас по отношение на жилище или някакви базови вещи.
Затова не очаквайте от мъжете неземна романтика и изпълняване на капризите ви, защото то е наша отговорност – да изпълняваме желания, да даваме наслада и да обичаме. Това е женска отговорност. Мъжът ще ви отговори с нещо друго. С подаръци и усещане за безопасност.
Себеизразяване
Петата чакра е ВИШУДХА – общуване, себеизразяване. Мъжът дава – жената приема. Мъжът е активен.
За мъжа е важно да изразява себе си, да се реализира в живота. За жената основната реализация е семейството. Реализирането извън семейството е вторично.
Ако жената се е научила да дарява любов в четвъртия център, но тази енергия се издига в мъжа по-високо, и той иска не само да заработва пари, не само да обезпечи семейството на базово ниво. Той вече иска да остави свои следи в историята, някакво наследство. Иска с нещо да подобри този свят – на това ниво често мъжът започва да върши велики дела, глобални подвизи.
И всички тези подвизи се правят в името на жените. Нашата задача на това място е – да приемаме. Радостно и с любов. Както принцесите и кралиците приемат почести от сражаващите се рицари. За да има за кого те да извършват кръстоносни походи, да защитават Родината или да спасяват планетата от екологична катастрофа.
Затова, ако вие искате вашият мъж не само да преживява и да печели за хляба, а действително да се реализира и да променя света – учете се да го обичате. Енергията на вашата любов е способна да повдигне в него енергията до петия център.
Освен това, този център е центърът на общуването. Например добре е, ако приятелите на семейството това са приятелите на мъжа.Не вие го водите в своята компания и го заставяте да общува с вашите приятелки, а той ви въвежда в някакъв свой кръг, създава ви някакво общуване и създава връзки между семействата.
Ясновидство
Шестата чакра е АДЖНА. Жената отдава, мъжът приема.
По принцип жената следва да бъде главен помощник на своя мъж. И основната нейна помощ не се състои в това да прави нещата, които той обича, а да му предостави това, което той не притежава по природа – ясновидство.
Да допуснем, че жената винаги дава много добри съвети на мъжа. Тя притежава интуиция и често чувства и казва – „нещо този човечец, с когото искаш да подпишеш договор, не ми харесва”. В идеалната ситуация мъжът се вслушва в нейните предчувствия. Ако той има достатъчна значимост в своите три центъра – реализиран е като глава на семейството, в кариерата и има някаква мисия – лесно приема препоръките на жена си.
Жената много често усеща някои неща и казва – „слушай, този човек не ми харесва, хайде да не работим с него; или – аз предчувствам, това няма да свърши добре”. Минава някакво време и всичко се случва тъкмо така.
При мен често става така, когато някой човек не ми харесва, макар и без видима причина. Преди не казвах на мъжа си. А после се получава ситуация, в която човекът се разкрива в не съвсем добра светлина.
Аз разбрах, че моята задача е да предпазя мъжа си. И започнах да му споделям усещанията си. В началото той не ми се доверяваше. Но след две сериозни ситуации започна да ме пита за мнението ми относно хората. Особено във връзка с партньорството и съвместната работа с някого.
Ние сме души
Седмата чакра е САХАСРАРА. Тя работи при всички еднакво – това е връзката ни с Бог. И няма значение дали сме мъж или жена. На първо място всички сме души, а душата няма пол.
Половите различия са важни тук, на Земята, за да изпълним мисията си, поради която сме се родили. Половата принадлежност ни създава рамки, които можем да запълним така, както изберем. Може да се каже, че давайки ни женско тяло Господ просто стеснява кръга и по-точно обозначава ролята, която трябва да изиграем тук .
А как е при вас?
Най-големите изкривявания обикновено са по четирите долни чакри. Те създават база за хармония на по-висшите нива. Затова голямата наша задача в този живот е да се научим да приемаме от мъжа от първата и третата чакра. И освен това – да се научим да отдаваме от втората и четвъртата. Което всъщност най-често не умеем.
Автор : Олга Валяева
Източник: valyaeva.ru , spiralata.net, mediaplus
Превод от руски Петя Стоянова
[youtube]JTkfC7RPMEU[/youtube]
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Личен дневник Kleo
Имаме покана от моя нова близка позната да й отидем тази година на гости, в градчето Ментон, Южна Франция, на Лазурния бряг на Средиземно море, на 30 км южно от Ница. Дано успеем да отидем дотам наистина!
Снимки от Ментон, Франция
Снимки от Ментон, Франция
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Личен дневник Kleo
Неделя е. Денят след Новолунието във Водолей. Започна и Новата Лунна година, годината на Металния Плъх съгласно Китайския хороскоп. Цял ден съм сама вкъщи. Слушам музика и си чувам мислите. Чета и пиша. Хубаво ми е. Дори много ми е хубаво! Утре няма да съм на работа и ще използвам времето, за да нанеса срочните оценки на учениците си в електронния дневник. Ставам все по-самовглъбена и интровертна.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Личен дневник Kleo
Писмото от Лесли до Ричард, в "Мост през вечността" - Ричард Бах:
Сряда вечер, 12/21
Мой скъпи Ричард,
Трудно ми е и не зная нито откъде да започна, нито как. Дълго и упорито премислях всичко, обмислих много идеи, опитвайки се да намеря начин…
Накрая ме порази една мисъл. Хрумна ми музикална метафора, посредством която можах ясно да осъзная нещата и да намеря начин поне да ги разбера, ако не и да ги приема. Иска ми се да споделя това с теб. Затова моля те да имаш търпението да изслушаш още един последен музикален урок.
Най-широко използваната форма в големите класически музикални творби е сонатната форма. Тя е в основата на почти всички симфонии и концерти. Състои се от три основни части: експозиция или встъпление, в което се въвеждат идеите, темите и различните мотиви; развитие, при което всички тези идеи и мотиви се превъплъща-ват в най-голяма пълнота и завършеност, разгръщат се, често преминават от мажорно (щастливо) в минорно (нещастно) и така отново и отново. Темите се развиват и преплитат по все по-сложен начин, докато накрая идва финалът, което е завършваща равносметка, повтаряне на основното, величествен израз на пълното, богато съзряване, до което са достигнали първоначалните хрумвания и идеи посредством разгръщането им.
Може да се запиташ по какъв начин това се отнася до нас, ако вече не си се досетил.
Аз виждам как ние сме вкопчени в една нескончаема прелюдия. В началото беше нещо истинско, една кристално чиста радост. Това е онази част на отношенията, в която ти си изключителен: забавен, чаровен, вълнуващ и развълнуван, интересен и събуждащ интерес. Това е време, когато ти се чувстваш най-спокоен и способен на обич, защото не изпитваш потребност да мобилизираш всички свои защитни механизми, и тъкмо тогава твоята партньорка прегръща едно топло човешко същество, а не гигантски кактус. Това е време, в което и двамата се чувствате щастливи и нищо чудно, че ти толкова много обичаш прелюдиите, че се стремиш да превърнеш целия си живот в серия от прелюдии.
Началните моменти обаче не могат да бъдат удължени до безкрайност; не можеш просто да подадеш една тема, след което да я повтаряш и повтаряш непрекъснато. Те трябва да се развият, да се разгърнат по-нататък. В противен случай ще отмрат от само себе си. Ще кажеш, че не е така. Но ти имаш нужда да се махнеш, да потърсиш промяна, да се срещаш с други хора, да отиваш по други места, за да се върнеш към една връзка така, сякаш е нещо ново, и да преживяваш момента на началото все отново и отново.
Ние преживяхме серия от прекомерно удължени прелюдии. Някои от тях бяха наложени от обстоятелства и работа, но въпреки това бяха неоправдано сурови и безапелационни за двама души, които са толкова близки като нас. Други бяха предизвикани от теб, за да ти дават повече възможности да се обръщаш към едни постоянно нови отношения, каквито толкова много желаеш.
Очевидно частта на развитието е анатема за теб. Защото тук, в развитието, ти може да откриеш, че всичко, с което разполагаш, е сбор от изключително ограничени представи и идеи, които са неприложими — независимо какво творческо умение влагаш в тях. Или — което от твоя гледна точка е дори по-лошо — можеш изведнъж да установиш, че си изправен пред нещо величествено, че можеш да изградиш симфония, в който случай се налага да положиш усилие: да стигнеш до дълбочината на нещата, да проникнеш в сложно преплетени мотиви, които трябва да се разработят, за да станат още по-величествени и да засияят в същинската си светлина. Предполагам, че това е аналогично на онзи момент в писането, когато една идея за книга трябва или не може да бъде разработена.
Ние очевидно стигнахме доста по-далеч? отколкото ти бе възнамерявал. И спряхме пред онова, което на мен ми се струваше, че са следващите логически и прекрасни стъпки. Виждам, че развитието в отношенията с теб непрестанно трябва да се спира, и започвам да мисля, че никога няма да успеем да направим нещо повече от случайни подстъпи, без да можем да разгърнем целия си потенциал, своите удивителни сходства в интересите, независимо от това колко години ще бъдем заедно — защото няма никога да имаме съвместно време, което непрестанно да не бъде прекъсвано. Така че развитието, което и двамата ценим толкова високо и знаем, че е възможно, става всъщност невъзможно.
И двамата имахме пред себе си видението на нещо удивително, което е възможно за нас. И все пак не можем да го постигнем от изходната позиция, на която сме. Аз съм изправена пред непреодолима стена от защитни механизми, а ти чувстваш потребност да изграждаш все повече и повече. Аз копнея за богатството и пълнотата на едно бъдещо развитие, а ти вечно ще търсиш, начин да го избягваш, докато сме заедно. И двамата сме поставени в състояние на стрес — ти не можеш, да се върнеш назад, а аз не мога да продължа. Между нас възникна едно постоянно противоборство и малкото време, което ти допускаш да бъдем заедно, е налегнато от облаци и мрачни сенки.
Да чувствам в теб постоянна съпротива към мен и към развитието на нашите отношения, което е нещо великолепно, сякаш че аз и възможността за такова развитие е ужас за теб — да преживявам различните форми, в които се проявява твоята съпротива и някои от които са доста жестоки — това често ми причинява болка по един или друг начин.
Имам някои записки от времето, в което бяхме заедно, и ги прегледах обстойно и честно. Това ме натъжи и дори шокира, но ми помогна да разбера истината. Аз гледам на онези дни в началото на юли и на последвалите седем седмици като на единствения ни наистина щастлив период. Това бе началото и то действително беше прекрасно. Последваха разделите, техните жестоки и необясними за мен прекъсвания на всякаква връзка — и също така жестоките опити да ме избягваш и да се съпротивляваш на срещите си с мен, когато се завръщаше.
Дали сме разделени — и далеч един от друг, или сме заедно — и далеч един от друг, й в двата случая сме нещастни. Аз забелязвам как постепенно се превръщам в едно създание, което плаче много и дори трябва да плаче много, защото, както изглежда, става необходимо да предизвикам съчувствие, преди да получа внимание. А аз зная, че не съм стигнала дотук в този живот, за да предизвиквам съжаление.
Когато ми каза, че „ти е невъзможно“ да отложиш една среща, за да ми помогнеш в момент на криза, истината изведнъж се стовари върху ми като лавина. Изправена пред фактите такива, каквито са, аз си давам сметка, че не мога да продължа, колкото и много да го желая; не мога да преодолея себе си повече от това.
Надявам се да не приемаш това като нарушение на споразумението, а по-скоро като продължение на многото и много завършеци, които си започнал. Струва ми се, че и двамата знаем, че така трябва да стане. Аз трябва да приема, че се провалих в опита си да те накарам да познаеш радостта от грижата за другия.
Ричард, скъпи приятелю, говоря ти всичко това с нежност и дори с ласка и любов. Нежността ми не идва да прикрие някакъв потискан гняв: тя е истинска. Тук няма обвинения, не търся грешки и обиди. Просто се опитвам да разбера и да прекратя болката. Изразявам само това, което бях принудена да приема: че ти и аз никога няма да постигнем развитие, а още по-малко величествения върховен израз на едни отношения, които се разгръщат в пълната си сила.
Аз имах чувството, че ако нещо заслужава да скъсам с предишния си начин на живот и утвърдени модели и да отида отвъд познатите ми ограничения, то това е нашата връзка. Предполагам, че имам основания да се чувствам унизена заради всички усилия и надежди, които вложих в нашите отношения. Вместо това се чувствам горда и щастлива, че можах, да оценя тази рядка и прекрасна възможност, която ми беше дадена, и вложих всичките си сили, за да я задържа в най-чистия и най-висшия смисъл.
Това е моята утеха сега. В този ужасен момент на раздяла мога да кажа съвсем честно, че не виждам нищо повече, което мога да направя за онова прекрасно бъдеще, което бихме могли да имаме заедно.
Въпреки болката, щастлива съм, че те познавах така близко и винаги ще скъпя времето, което имахме заедно. Аз много израснах с теб, научих много неща от теб и зная също, че ти дадох много важни неща. Ние и двамата сме по-добри хора от това, че се познавахме.
В този последен момент ми идва наум, че и една метафора от шахмата може също да се използва. Шахматът е игра, при която всяка от страните има своята обективна цел, дори и когато въвлича другата страна; по средата на играта се развива битка, която става все по-интензивна и всяка от страните загубва част от позициите си, тъй че и двете страни отслабват; в края на играта единият изготвя капани парализира другия.
Аз мисля, че ти гледаш на живота като на шахматна игра; аз го виждам като соната. И поради тези различия и царят, и царицата са изгубени, а песента замлъкнала.
Аз продължавам да бъда твой приятел, както зная, че ти си мой. Изпращам ти това писмо със сърце, пълно с дълбоката и нежна любов и уважение, които знаеш, че изпитвам към теб, и с най-дълбока тъга, че една възможност, толкова многообещаваща, толкова рядка и красива, ще остане неосъществена.
Лесли
https://program.choko.bg/ - програмата на Чоко, за 50 лева
http://www.magicgatebg.com/forum/viewto ... 685#p40557 - изчисляване на съвместимостта по астро-показатели между партньорите, с точкуване
Най-накрая го изгледах! Днес! Докато съм сама вкъщи. Толкова да ми хареса /отново/ този филм! "Мостовете на Медисън". Взех си необходимото, за да продължа живота си. Моят живот. Наблюдавах подробностите, всеки детайл от филма, от актьорската игра, вслушвах се в думите, в изреченото и в неизреченото, в жестовете на Мерил Стрийп и Клинт Истууд, мислех за промените в морала тогава и сега, правех паралели между САЩ и България, изобщо гледах в дълбочина и размишлявах... Предният път съм го гледала, когато съм била на 20+. Сега, на близо 42. И мога да ви кажа, че усещането е съвсем, съвсем различно. Стана ми интересно също и това, откъде започна заигравката и флиртът, от него или от нея, това го бях забравила, честно казано.
Хубава история!
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Личен дневник Kleo
Вчера имах много интензивен откъм емоции и случки ден. Първо, в местоработата ми в Центъра на Симеон. Става дума за трудовите възнаграждения в колектива, като проблемът беше принципен, тоест въпрос на принципи, нарушена справедливост и установена нечестност, с която аз отказах да се примиря.
Второ, на път за вкъщи, в метрото, срещнах случайно лелята на Лора и от нея разбрах всичко важно, което ме интересува и гложди отдавна за детето, което така обикнах преди 7 години. Като цяло съм доволна от резултатите от вчерашния ден, въпреки преживения стрес и пролятите сълзи за няколко минути. Споделих си и тук, и съвсем ми олекна вече.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм