. Липсваше ми идването тук рано сутрин, преди работният ден за мен да е започнал. Откакто направих онова дълго отсъствие от 3 месеца през есента, и се завърнах...., тук ми стана още по-уютно и приятно. И честно казано има нещо, което ме гъделичка всеки ден да искам да дойда и да ви се обадя. Тази събота и неделя обаче изкарах в някакви разни дела ииии.... така се случи, че ето ме тук сега. По принцип съм облечена и след малко слизам да бягам 
. Да използвам и аз хубавото все още време.Ели, първо към тебе - поздравявам те за куража да си вземете котенце. Подозирам само какви са ти притесненията в момента, докато очаквате писанка. С една дума мога да ги опиша като големи
. Но когато косматка пристъпи във вашия дом, сама ще се убедиш, че няма нищо сложно и тежко в отглеждането ѝ. Котките не са като кучетата - грижите по тях са минимални, освен ако не си маниак на тема чистота, защото космите си хвърчат. Оттам насетне животното е такова, че по-скоро не иска вашето внимание, а си търси спокойствието. Често стопаните на котки се чудят как да прикоткат домашния си любимец, така че да полежи в тях и те да го галят.Относно храна - с моите идиотчета е много трудно - големи капризи, голямо нещо. Но сега ще ти кажа марките, които харесват, все пак - Happy Cat, Purina, Poesie и Gurmet (пастетчетата на Гурме). Ако говорим за суха храна - там експериментирам и взимам различна, но е от по-високия клас - между 15 и 20 лв за килограм.
Търсите име на Писанка?!
Не знам, но обещавам сега докато тичам, да мисля 
.Деси, и да се опитвам, няма да мога да напиша по-добре от Нели какво мисля и аз за положението с необичайно високите Т през тази зима и липсата на вода. Тя е просто класик в изразяването, когато трябва да звучиш авторитетно, човешки и да изложиш аргументирано позицията си. Та с две думи - аз съм на същото мнение. Ще приведа само един пример - зимата на 2007-а година. Помня я, защото Белка все още беше бебе в количка и имаше един ден през януари, когато я оставих да си лежи в количката на слънчице, облечена само с потниче, боди и ританки..... толкова топло беше навън. Разликата с тогава е, че нямаше водна криза .....
И така, мили момичета, скачам сега да бягам, защото после имам много работа. Имам и да ви разказвам каква точно, защото се включих много активно в подготовката за турнира по художествена гимнастика на клуба на Бела. Той ще се проведе в рамките на 3 дена, започвайки на 14 февруари, т.е. след 10-ина дена. Аз съм един от редакторите на страницата на клуба във фейсбук, а за турнира се оказах и нещо като графичен дизайнер, връзка с клубове и спонсори... И като за капак - ще бъда водеща на турнира
. Но както казах, за това ще отделя време да пиша по-подробно, че сега набързо.И още нещо - миналата седмица се чухме по телефона с Цони. Исках да разговарям с нея нещо във връзка с НВО по математика за 10-и клас. Получи се един от ония разговори, след които разбираш колко много ти е липсвал човека насреща без да си го осъзнавал и без някога да си надувал фанфарите, че сте първи приятели. Ценя това място, а и някои други, през които минах, именно заради ХОРАТА, на които попаднах. Нали помните: най-важни са хората!
Спомням си, че като ни го донесоха, три дни отказваше да поема каквато и да е храна. Сиси му правеше какви ли не "деликатеси" от смлени гранули, мляко и какво ли не, а той - не и не. Вече си мислехме, че ще умре, когато Цецо на шега предложи да му дадем кренвирш и чудото се случи и кучето оцеля. И до днес, само като му замирише на кренвирши и направо полудява. 
