МЯСТО за сладки разговори през 2020

[Нели]

За Ани нещата са още по-неприятни. Всеки учител пробва с различни канали за връзка, нямат единна платформа като при нас в университета. Като резултат от вчера до днес Ани вече инсталира пет нови приложения, освен тези, които ползваше преди. Има невъобразимо количество групи във вайбър, в уотс-ап, в месинджър, в хенгаутс... Телефонът ѝ дава някакъв сигнал през 30-40 секунди и нито може да изключи всички тези приложения, нито да реагира адекватно, нито да се съсредоточи върху каквото и да било. Тя цял ден е на два екрана (компютър и телефон) и на нищо друго (и аз съм така). Днес е започнала да учи от 10 ч. и досега е правила само това, а сега е 21 ч. и още не е готова! Вече ѝ се реве, очите ѝ парят, главата я боли... Децата ще се разболеят със сигурност, ако това безумие продължи още! Уроците са хаотични, никой не е предоставил смислени ресурси на учителите, не ги е обучил, само очаква от тях да започнат да правят дистанционно обучение веднага, при това сгрешено в логиката си.
Защото дистанционното обучение като логика не е нужно да изисква програма с фиксирани часове, но кой да го каже на МОН? Достатъчно е да има достатъчно ресурси, от които децата да четат и да гледат видео с обяснения като в Уча.се, да имат задания, които да изпълняват и часови диапазон с възможност за консултация от учителите. Всичко друго е безумие.
Но то цялата история като цяло е беузмие.

[Kleo]

Ирина Кръстева - статия за коронавируса от психологическа и духовна гледна точка

[Kleo]

Моят ден №1 от дистанционното преподаване премина повече от успешно.
Цялата гимназия сме на една и съща платформа, направихме си виртуални класни стаи и си работим в тях.
Днес имах с четири 11. класа, два 9. класа и един 8. клас - общо 7 учебни часа.
Трудих се усилено без почивка, но зная, че дадох от себе си и че учениците ми доста се постараха също.
Чувствам се по-малко уморена, защото не пътувах с градски транспорт и защото цял ден ми беше тихо. Все още обучението не е под формата на видео-уроци и е само в писмен вид. Беше ми спокойно и тихо да работя от вкъщи.
Но това е така, защото все пак се бях изолирала сама със служебния си лаптоп в кухнята, Алекс - сам в стаята си, Хри - сам в хола. Ако нямахме три отделни помещения у дома, щяхме да страдаме от липса на кът за работа и за изкарване на времето.
Утре имам 5 учебни часа - с два 9. класа и с три 8. класа. Надявам се всичко да мине леко и гладко като днес.
Нели е споделила как е протекъл процесът при нея и Ани, чакам и Сиренце да се включи, когато може и да разкаже как е при нея.
Прегръщам ви всички, момичета! Усмихнете се и останете спокойни!
Всичко това е предизвикателство, но и шанс да израснем. Бъдете здрави. Лека нощ. До утре.

[cchery]

Добро утро, момичета. Аз се възползвам от все още по-меките за нас в София условия на извънредното положение и след малко излизам да тичам. Сама и ДИСТАНЦИРАНА. Когато срещна хора по алеите или улиците ги заобикалям поне на 2 метра, че и повече.

Вчера и за нас с Бела беше някакъв ад заради дистанционното обучение. Ще разказвам като се върна от тичането и седна на компа.

Прегръщам ви всички и искам да ви предам от моето спокойствие и увереност за положението - всичко това ще мине скоро. Вярвам го!

[Kleo]

[cvety_rz]

Здравейте,

при нас нещата с онлайн обучението на средното училище вървят що годе добре и спокойно. Работят с clasroom на google. Вече и домашните знаят как да си изпращат, но нещата при Райчето са меко казано парлама. Провеждат си всичките часове в едни групов чат по месинджър. Решат някоя задача и другото са празни приказки и шеги в чата. Та виждам, че навсякъде и при всички е различно. Мъчно ми стана като прочетох Нели и колко е тегаво при тях и от страна на ученик и от страна на учител. Ще чакам и Чери да каже какви драми са били и при Бела. Ние сме добре, в добро здраве. Ходим на работа засега.Не сме се презапасили с продукти. Пазаруваме от магазинчето на село ежедневните неща, които ни трябват. Няма много хора и бутания. Спокойно се пазарува. Със Симо си ушихме маски, че ни искат на работа, а няма никъде да се продават в Разград и са дефицитна стока. Остава днес да си взема ластик от майка и сме готови. Много ми се чете книга, но все още не мога да стигна до нея. В момента живота ми стана дори по- натоварен и съм малко уморена. Вие мислите ли за живота след коронавируса? Как това ще се отрази на икономиката, за проблемите с руския газ и въобще, че едва ли не сме на прага на трета световна война? Не съм паникьосана, но си признавам, че мисля в тази посока. Сякаш хората станахме твърде разглезени и се отдалечихме от истинския смисъл на живота. Живеем живот все по- далеч от природата и все по- изкуствен. Колко време прекарваме разхождайки се под открито небе и колко пред компютъра?! И сега, когато това ни е "отнето" се сетихме, че важно за нас и здравето ни. Колко е лесно да се прибера, да си цъкна лампата, да си пусна водата, пералнята и пр. Но сега като остана без работа до колко ще мога да си ги позволя?! Точно ей тия дребничките неща дето съм ги приемала за даденост и не съм ги оценявала достатъчно. От друга страна си мисля, че всичко, което ни се случва е урок и това е една възможност за нов рестарт.И едни такива мисли са ми в главата.

[Нели]

Ах, тези маски!
Излязох вечерта да взема Виолета от работа и в здрача гледам - срещу мен върви момиче със свинска зурла. Пак поглеждам - наистина е свинска зурла. Чак като приближи видях, че е с маска от тези, които отпред имат нещо като кръгла пластмасова капачка.

[cchery]

Добро утро. Не успях вчера да стигна повече до тук освен краткото съобщение сутринта. Не знам как си разпределям времето през дните, но хем правя всичко, хем накрая резултатът е едно голямо нищо.....

Ах, тези маски!
Излязох вечерта да взема Виолета от работа и в здрача гледам - срещу мен върви момиче със свинска зурла. Пак поглеждам - наистина е свинска зурла. Чак като приближи видях, че е с маска от тези, които отпред имат нещо като кръгла пластмасова капачка.

Хахах.... свинска зурла е най-точното определение за този тип маски. Не бях се сетила . И ние имаме такава, ама е с 2 пластмасови копчета отпред - подариха я преди около месец и половина на Момчил - неговата фирма беше организирала някакво предизвикателство за най-много изминати километри пеш в рамките на.... половин година или нещо подобно. И съответно Момчил победи - наградата беше такъв тип маска, която става да се носи дори по време на тичане - идеята е да се спасиш от мръсния въздух в града. Дали спира КОВИД 19 идея нямам....

Бях обещала да взема отношение и за нашата драма с онлайн обучението.... При Коки нещата би следвало да са повече на ниво - все пак учи в училище, което е "под шапката" на Техническия университет и специалността му е СИСТЕМНО ПРОГРАМИРАНЕ. Другият профил в тяхното учелище е КОМПЮТЪРНИ МРЕЖИ. С две думи - това си е ИТ училище - при това без да звуча нескромно, но е най-доброто училище в България за тези специалности. Обаче... дотук са имали дистанционно обучение само по един предмет - ООП (обектно ориентирано програмиране). Задали са им домашни и проекти, които да пишат по БЕЛ, математика, история. И май това е всичко на този етап. Коко по-специално като тийн на 17 години, предпоследна година в училище, еее една идея по-безотговорен отколкото ми се иска - дет се вика малко е на "уволнение".... Но сега сме и двамата с Момчил вкъщи, та го натискаме. Или по-специално изискваме от него. Днес се очаква в 10:00 часа да стартира дистанционното му обучение по английскси език от школата по английски (той тази година минава курс за ниво С 1 с идеята да изкара изпита Кеймбридж САЕ и да може спокойно да си кандидатства в университет в чужбина).

При Бела - в четвъртък научих за съществуването на 3 нови платформи, съответно и апликации (приложения) както и за нова версия на SKYPE . Иде реч за:

1. CISCO Webex Meetings - Video Conferencing, Online Meetings, Screen Share
2. MICROSOFT Teams - Чат, събрания, разговори, сътрудничество
3. ZOOM - Meetings, Video Webinars, Conference Rooms and etc.
4. Skype Lite - Free Video Call & Chat for India

Досещате се, че Бела вече има регистрации и на четирите места. Най-голям зор беше с Тиймса.... това е платформата, която МОН са избрали. Изпращат някакви служебни потр. имена, пароли.... и съответно там беше адски трудно да разбереш първо какво се иска от теб, респективно как да го направиш. С Момчил помагахме и на други родители от класа на Бела - в общи линии водих една камара телефонни разговори, за да помогна на хората, които не се справят. И само като чуя, че някой си прави регистрации през тела, и лошо ми става ..... Не че нещо..., но лично за мен е несериозно - да имаш компютър и да ми твърдиш, че на телефона ти е по-лесно - трудно ми е да го повярвам. И не го и вярвам. Чудя се защо хората имат страх да си пускат компютрите.

И ако трябва да се върна на темата - дотук Бела е имала само час по английски от училище - през зуум. Госпожата им по история вече има готовност и утре ще имат освен английски и история. Иначе са им дадени домашни по БЕЛ, математика, английски, история и забележете - РИСУВАНЕ .... . Майтапът настрани - аз се кефя на госпожата по рисуване за това, че приема както предмета си, така и работата, и сегашната ситуцаия повече от сериозно. Ако повечето учители бяха такива...

Иначе най-сериозно ситуцаията със самоизолацията приема треньорката на Бела - вчера тя проведе на децата почти 4-часова тренировка през скайп. Свързаха се сигурно 10 деца конферентно с нея, тя ги наблюдава и на всяко казва какво да прави, къде му е грешна техниката и какво ли не още.... Просто - респект.

Другото - другото е, че ние с Момчил вече тичаме всеки ден. Не - не е напук на призива да не се излиза. Просто сега има повече време за това. Истината е, че от петък НЕ сме мърдали никъде по-далеч от Младост 2 си изключение пазара в Младост 1 и БИЛА в Младост 3, но като се има предвид че пазарът и БИЛА са отдалечени от нас на около километър и половина, се получава, че ние стоим в един ареал не по-голям от 2,5 квадратни километра. Никъде другаде не ходим. Тук и тичаме. Просто засега ще е така.....

Днес.... имаме и голямата изненада на сезона - чакаме доставката на дивана за нашия хол - последното парченце от пъзела на ноемврийския ни ремонт. Да.... мебели ЯВОР нещо се окъкаха и поръчка, направена и капарирана солидно (1000 лв) на 17 ноември, ще бъде доставена днес.... Чакам обаждане, за да разбера часа за доставка. И междувременно ставам, за да си подготвя помещението. Старите 2 дивана, които досега ползвахме за холова гарнитура (преди 7 години по време на стария ремонт им уших еднакви калъфи и възглавници, за да приличат на една обща гарнитура), заминават при комшията на нашия етаж. Едно младо момче, което е учител, и с което извадихме голям късмет - страхотен човек и приятел е. Много си помагаме. Много се смеем. Той е на квартира в гарсониерата до нас и каза, че нашите стари дивани на него ще му свършат страхотна работа. Та сега се хващам да разтребя по-големия, който в чекмеджето си под седалката има складирани бебешки дрехи на Коко и Бела. После ще пренасяме тези дивани при комшията и ще чакаме доставката.

ВАНЧЕ, прочетох много внимателно поста ти..... Има ли какво да се каже в тази ситуация, в която усещам болката, тъката и безсилието ти...... Тази пареза на лицето, ако не ме лъже паметта, се беше случила на съпругата на футболиста Ваня Джеферович. Тя беше говорила публично за нея. Доколкото знам състоянието се преодолява без да оставя последствия, но изисква време. Пожелавам ти това да стане възможно най-бързо.

Не се притеснявай да пишеш тук по всяко време и по всякакъв повод и най-вече - когато можеш.... Всички в момента изживяваме нещо немислимо. Нещо, за което само сме чели в научната фантастика, или пък е било изиграно в холивудски блокбастъри. Никога, никога през живота ми не ми е минавала мисълта за подобен повсеместен затвор, в какъвто е поставено населението на Италия и Испания.... Звучи злокобно...., а е самата истина. Имам добра приятелка във Валенсия - всеки път, когато се чуем, гласът ѝ трепери.... от напиращите в очите сълзи. Прегръщам ви . Всичко ще мине!!! ВСИЧКО......

Нелка, пере ли новата пералня ..... Разбирам те много добре за разходите, които ти се е наложило да направиш допълнително супер ненавременно... Понякога нещата така се струпват...., че не ти се вярва, че е възможно.

Деска, теб всеки пък се каня да ти пиша... и все се олисвам в другите теми. Почнала си книга - БРАВО! Искрени адмирации за куража и за желанието да кажеш нещо на хората. Защото писането..., когато вече е обявено като книга, не е самоцел - то е израз на вътрешна подбуда да говориш на другите. Пожелавам ти светла и продуктивна муза... Пък ние ще чакаме да четем.

Това е от мен засега. Ставам да си действам, че диван ме чака

[Нели]

Да, Ани пералняте пере, даже първите два дена переше непрекъснато, докато насмогна да изпера всичко, което се беше събрало.
Впрочем, аз старата пералня не я харесвах. Когато я купувахме, аз бях харесала друга, но нашият татко се развика, че съм имала претенции и това били глезотии и купи пералня, която от самото начало беше доста стар модел и твърде шумна. А това последното е нещо, което пречи и при това ежедневно. Както и да е, това е вече само минало.

[Нели]

Етюд от преди малко:

Ани е в час по литература чрез конферентна видео връзка - на екрана на компютъра се вижда цяла мозайка от лица, а от говорителите се чуват гласовете на децата от класа и на учителката. Започват урока, посветен на "Братчетата на Гаврош".
Аз съм в стаята и неминуемо чувам всичко. Учителката казва:
- Знаете ли кой е Гаврош? - прави пауза и след секунда добавя - Имам предвид някой друг, освен Ани.
Никой не знаеше. Освен Ани, разбира се.

Ами така е.

Интересното е, че тя не е питала Ани дали знае, просто познава Ани и е наясно, че това е така.

[Kleo]

И аз отпреди малко:

Изчистих офиса от-до

Дежурим тук с колежката, говорим си, денят мина като миг.