МЯСТО за сладки разговори през 2020

[Нели]

Съжалявам, че ако когато се видяхме във Варна, не си се почувствала истински обичана, ценна и приета от мен, Хри и Алекс.
Изпитвам към теб нежни приятелски чувства и винаги е било така.

Деси, когато се видяхме във Варна СЕ почувствах истински ценена и приета. Когато писах по темата, имах предид по-цялостното ми усещане в ежедневието - т.е. това, че във всяка от ЕЖЕДНЕВНИТЕ си роли съм в позицията от мен да се очаква нещо и аз да съм тази, която дава, грижи се и носи отговорност. И у дома, и на работа, и в клуба дори е така. Аз трябва да имам И роля, в която за мен се грижат - това е част от женската природа, а да се грижиш, да пазиш другите и да носиш отговорността е в мъжката природа. Ако винаги съм в мъжката роля, аз всъщност вървя срещу природата и тогава няма нищо чудно, че тя ми показва, че съм нарушила нещо.

[Нели]

Здравейте отново,

хубаво е, че в неделния ден няма много хора тук. Това означава, че се наслаждавате на деня някъде или поне така се надявам.

Водена от предположението за увеличена щитовидна жлеза, снощи си направих компрес с извара за през нощта. Като резултат днес дишам по-добре и почти не ми се налага да кашлям. Всички други симптоми си ги имам разбира се, включително и температура 37,2, но има вероятност да съм на прав път. Като начало ще се опитам да разбера какво наистина ми има, а след това ще мисля и какво може да се направи. Смятам да потърся и съвет от д-р Михайлов, но все пак преди всичко друго трябва да имам изследвания и диагноза.

Мисля си, че има връзка още с тъпото извънредно положение, когато ни затвориха, полицията тръгна по парковете и по горите и не ди даваха да излизаме. Аз още тогава имах чувството, че не ми дават да дишам, но тогава беше емоционално, а сега - физически. След това изнасянето на Виолета и притесненията ми как ще си плащам сметките, тогава аз имах същото усещане. Случката с АДФИ имаше вече ефекта на последния удар или последната капка в чисто емоционален смисъл, а удара от въжето е допринесъл за травма и във физическия. Може дори да е бил подарък от съдбата, защото извади наяве нещо, което иначе щеше да бъде открито доста по-късно и вероятно щеше да е по-малко вероятно да се излекува.

Как сте вие, момичета? Как са децата? Въобще - отбийте се за малко тук.

[Сиренце]

Тук съм!

Как сте вие, момичета? Как са децата?

Хм, на малкото гаджето ни е на гости . Дааа, Кеми за пръв път е влюбена. И много се радвам, че е споделено. Момчето е от Тетевен, една година е по-голям от нея и учи в Езиковата гимназия в Ловеч, което ще рече, че наесен пак ще са заедно. По всички личи, че и той е влюбен за първи път и са много сладки. През ден се мята на колелото и изминава 30 км в двете посоки, за да се виждат. Тя е по-хитра и като ходи в Тетевен хваща автобуса или ползва мен за транспорт. Цецо, естествено, не е много щастлив. Не му се иска да приеме, че малкото момиче на тати пораства.
Иначе тя си чете задължителната литература и с помощта на Сиси поучва по малко немски. Ама наистина по мъничко, колкото да не е съвсем ошашавена в началото като започнат интензивно.
Сиана пък започна работа в кол-център в София. Уж само за лятото, но както не е ясно дали обучението ще продължи присъствено или дистанционно, май ще решава в движение. Заплатата е повече от добра и се притеснявам, че може това да я поблазни и да неглижира обучението си. Ще видим!
Те с приятеля й си живеят заедно вече към 3 месеца и се справят добре. Миналата седмица дойдоха за рождения ми ден и останаха пет дни. Работиха си оттук, а на мен ми беше толкова хубаво, че всички са около мен .

Аз съм в отпуск, но още не съм имала и един ден почивка. Млякото на овцете е на свършване и бързаме да направим колкото може повече сирене. Мислехме другата седмица да ходим в Рила за 3-4 дни, но на Цецо му изникна служебен ангажимент, а събота и неделя е невъзможно да мръдне, защото по цял ден минават хора за сирене. Верчето и Линди организират нещо за 22-23 август, но май още е в идейна фаза.

Ааа, и забравих да се похваля. Нашето училище спечели проект за оборудване на СТЕМ кабинет. Разработвахме го с директорката и Галя (от къщи Бояна) и съм много горда, че успяхме. Сега остава и изпълнението да е както го замислихме и ще е наистина супер!

Ами това е от мен засега

[Нели]

Цони, това с гаджето на Кеми е много сладко! Донесе ми някаква особена радост като го прочетох.

[cchery]

Добро утро!

Нелка, чакам с нетърпение да минеш след прегледа при твоята лекарка днес и да пишеш на този етап какво се установява при теб. Ясно е, че днес едва ли ще имаш съвсем точна диагноза.

Продължавам да се учудвам как успяваш с толкова хладнокръвие и разум да пишеш за случващото се с твоето здраве. И не става въпрос, че отсъства емоция или пък тревога. Напротив! Като че ли те са отприщили някаква задръжка, някаква бариера в теб, оттам се е изляла излишната, първична и параноична тревога и е изчистила хода на мислите ти, в които има единствено логика.

Съмняваш се за проблеми със щитовидната - доколкото разбрах симптомите на миастения и тези на щитовидната жлеза се припокриват в известна степен, т.е. възможно е онова, което се случва в момента с теб, да се дължи на жлезата. При всяко едно положение огромният стрес, който си имала последните седмици, е причината за случващото се. Така ми се ще и на мен да съм по-близо до теб в този момент - да мога дори физически да ти дам подкрепата, която имаш от мен на около 150% (поне толкова).

Извареният компрес е ГОЛЯМА РАБОТА! Всички, които сме го ползвали, сме наясно с това. Аз също го ползвах 1 седмица преди да заминем на море - Бела отново беше с гнойни афти по сливищите. Този път без каквито и да било други придружаващи симптоми - без Т или обща отпадналост. Нищо. На плажа един ден забелязах, че тя има кокоши трън на лявото си ходило. Не знам дали е съвпадение или не, но го пипнах (леко разчесах, но много леко), за да се убедя, че е кокоши трън, а не рана - след около 10-ина минутки Бела се обрина - споменавала съм, че се борим с една нейна алергия, почнала в началото на декември миналата година. Терапията, която нейната хомеопатка ѝ проведе през юни, беше много успешна - справихме се с честите симптоми. И дори цял месец не ги бяхме виждали до този случай на плажа.

Та се чудя дали няма връзка между гнойните афти по сливиците, алергията и кокошия трън?!?!....... Предстои да разберем. Ще я водя на преглед при хомеопатката ни.

Аз пък.... направих нещо и от 4 седмици съм с повреден кръст. Което ще рече, че имам силна и остра болка ниско долу вляво от лумбалната област. И като казвам силна болка, имам предвид силна . Аз съм "куче" и търпя много на болка. Много нося. И затова, признавайки си този проблем, искам да кажа, че много ме боли. Надявах се на морето да ми мине - водата прави чудеса. Но уви - миналата седмица в предпоследния ден имах много силна криза. Болката е при ходене, при носене дори на 1 кг тежест в чанта на едното рамо. А най-неприятно е, че ме боли и като легна - боли, когато съм по гръб. Боли, когато съм завъртяна наляво. Боли, когато съм завъртяна и надясно. Боли и при определено седнало положение.....

Приятелката ми от едното от семействата, с които ходим на море, е дипломиран кинезитерапевт. На плажа тя ми направи една мануална процедура - издърпване на кожата точно на болното място. Не съм предполагала колко гадно боли. И най-интересното е, че като дърпаше кожата вдясно от лумбалната област, нямаше никаква болка, а само на 1 сантиметър вляво от същото място - просто ми се ревеше.... После ме разтяга, масажира и разтрива. Почувствах се много добре. Сега търся инфо къде мога да ходя на подобни процедури, за да изчистя този проблем, защото не смятам да се пищисвам и да посещавам "мастити" лекари. Но при всяко едно положение трябва да се пазя.

И така - след това излияние за собствената ми особа, искам да попитам вие как сте? Ванче, Ели, Деска, Цвети?!

Цони, много хубави неща си споделила - това за гаджето на Кеми... леле... и аз на мястото на Цецо щях да съм в небрано лозе . От друга страна... със сигурност има нещо много свежо, много изпълнено с надежда и очакване и младост да гледаш началото на една крехка все още любов отстрани. Отблизо.

Мъчно ли ти е, че Сиси се установява в София? Дали си се надявала да се върне при вас на Черни Вит? Или пък в Тетевен?

Ааа, и забравих да се похваля. Нашето училище спечели проект за оборудване на СТЕМ кабинет. Разработвахме го с директорката и Галя (от къщи Бояна) и съм много горда, че успяхме. Сега остава и изпълнението да е както го замислихме и ще е наистина супер!

Много се радвам да прочета такава новина! Браво на вас трите - само директорката не познавам , но явно е като теб и Галя - с желание и воля за реализиране на това, което може да бъде постигнато. Ще се радвам да кажеш, че сте финализирали успешно този проект.

Сега ви оставям. До после.

[Kleo]

Хора,
може да се окаже, че съм НЕЗАКОННО и НЕПРАВОМЕРНО освободена от работа!
Още разучавам нещата, но до момента съм била на два последователни трудови едногодишни договора към една и съща гимназия, а това не отговаряло на изискванията на КТ.

[Нели]

Нелка, чакам с нетърпение да минеш след прегледа при твоята лекарка днес и да пишеш на този етап какво се установява при теб. Ясно е, че днес едва ли ще имаш съвсем точна диагноза.

Ани,
за момента нищо не се установява конкретно, защото личната лекарка просто ми написа направление за ендокринолог и ми каза, че всички евентуални изследвания ще ги пуска той. Най-ранният час за ендокринолог беше за 20.08. и аз естествено го записах.
Единственото "установено" е, че след като ѝ казах как се чувствам, тя също прецени, че трябва да се види щитовидната жлеза. Честно казано, повече се надявам за лечение на утрешния преглед при хомеопата. Лошото е, че нямам никакви изследвания, но аз субективно се чувствам зле, а в хомеопатията моите усещания са по-важни от числата.
Колкото до хладнокръвието... аз съм си такава до голяма степен, но и някъде съм скрила голяма крехкост и уязвимост. Много малко хора успяват да я видят обаче, а вероятно трябва и да я показвам.

Чери, това с кръста ти не го подценявай! Много, много неприятно! Доколкото разбирам скоро вече ще си в България, обърни му внимание, моля те!

[cchery]

Лошото е, че нямам никакви изследвания, но аз субективно се чувствам зле, а в хомеопатията моите усещания са по-важни от числата.

Казваш "зле" - това означава ли, че чисто физически не се чувстваш добре? Освен това усещане за задушаване, за което беше писала по-рано, има ли и още много симптоми, които ти пречат в голяма степен. Спомням си, че за двойното виждане беше споделила, че си се справила с Gelsemium.

Колкото до хладнокръвието... аз съм си такава до голяма степен, но и някъде съм скрила голяма крехкост и уязвимост. Много малко хора успяват да я видят обаче, а вероятно трябва и да я показвам.

У мен винаги си оставяла усещането за справяща се жена. За някой, когого трудно могат да "бутнат" и устоява без много усилия на големи бури. Вероятно не само за мен е така, Нелка.

Чери, това с кръста ти не го подценявай! Много, много неприятно! Доколкото разбирам скоро вече ще си в България, обърни му внимание, моля те!

Ние се прибрахме още в събота . На мен обаче хич не ми е "българско" в душата, в нагласите, във възприятията...... Да не кажа, че ми е доста смотано отново в големия град сред толкова много хора и при отсъствието на любимото ми море.... От цялата ни група аз единствена вече правя къпане в деня, в който си тръгваме - ставам малко по-рано, правя си кафе и го пия на плажа, а после влизам в морето. Това междувпрочем го правя и в другите дни, когато не бягам - пия кафето на плажа и после плувам. Обаче всички останали приятели (Момчил също) използват малкото останало време на морето само и единствено да си приготвят багажа, да седят напрегнати в очакване на потеглянето към България и не си позволяват последното влизане в морето.... А аз не виждам причина за това.... но аз съм си аз.

Що се отнася до кръста - не знам какво да кажа. Честно казано последните години спрях да споделям здравословните си проблеми. Те не са и много, де, но аз умишлено ограничих това нещо. Сега това с кръста много ме изненада - след раждането на Коки аз живея с постоянно неразположение в тази област - самата бременност го предизвика, а втората - с Бела, направо "парафира" ситуацията с прекалено "дълбоката" лумбална област на прешлените, следствие на което косото "влизане" на опашката. Но пък и така не ме е боляло. Но все си мисля, че ще мине. И няма да се наложи нищо да правя. Поне вътрешно това чувствам.

Хора,
може да се окаже, че съм НЕЗАКОННО и НЕПРАВОМЕРНО освободена от работа!
Още разучавам нещата, но до момента съм била на два последователни трудови едногодишни договора към една и съща гимназия, а това не отговаряло на изискванията на КТ.

Деска, аз мисля, че непременно трябва да направиш сигурна проверка за това и ако имаш основания да преддявиш претенции към гимназията. Освен, че начинът, по който те освободиха беше грозен, ще е още по-неприятно и да е неправилен.

[Нели]

Да, Чери, имам и други симптоми и те са много неприятни - замайване, липса на сила, шум в ушите, сърцебиене, треперене, ту неистово потене, ту температура около 37-37,4, запек, качих 3-4 кг. Последните два не ме притесняват кой-знае колко, но останалите... Голям ужас е!

[ellis_stoyanova]

Така....чета и си мисля....какво става,ма..ка му????Повечето сме се "украсили" прекрасно,вместо да се радваме на прекрасно лято.Аз бях 2 седмици в отпуска,беше прекрасно....докато не получих схващане на гърба и умопомрачаваща опасваща болка.След като цяла нощ не спах,потърсихме невролог по спешност.Честно казано не ми се описва цялата одисея,но заключението е дискова болест,скововоща десен крак и дясна ръка,както и видимо с просто око гръбначно изкривяване.КОГА ПО ДЯВОЛИТЕ СЕ Е СЛУЧИЛО ВСИЧКО ТОВА?????Ами...в годините.Отделно,поради приема на разни лекарства усещам как качвам стремглаво кила,които започват да ми тежат и не се харесва.Сега освен с болката,си живея и със съжалението.Ходя на работа,щот съм олигофрен,а трябва да си лежа и да се разхождам,а не да стоя сгъната по цял ден.
Прочетох и вас-всяка една и толкова ми е мъчно,че трябва да минем през това,Нелка,Ани,Ванче,Цвети,Цони,Деси...много се надявам да не пропускам някой,толкова много съжалявам за всичко,през което минавя всяка от вас и ми се иска да мога да променя нещата,но уви...

[Нели]

Ели, и ти ли?!
Вече наистина се чудя какво, по дяволите, става!?!
Деси би казала, че астрологичният момент е такъв, вероятно. Дори и да не вярва, човек вижда очевидното и... започва, ако не да вярва, то поне да си задава въпроси.

Моят преглед днес при хомеопата мина, не мога да кажа добре или не, защото още не съм взела никакво лекарство. Поне в продължение на три часа и половина разказвах как се чувствам, какво е станало, как ми се е отразило и някой ме слушаше. Слушаше за моите чувства и се интересуваше, питаше, искаше да знае с цел да ми помогне. Това само по себе си вече е нещо. Засега утре и вдругиден ще взема Арника във висока потенция заради скорошната травма, която вероятно е обострила нещата, а по-нататък ще имам друго лекарство. Лекарката потвърди, че на опипване щитовидната ми жлеза е уголемена, но може да има и друг проблем. Предстои ми тепърва да правя изследвания и т.н. Ако до края на месеца имам диагноза, ще е добре.

Хайде всички да оздравяваме и да се оправяме, а? Какво ще кажете? Да минават всички тези простотии и да се видим някъде всички заедно весели, здрави и спокойни!