Деска, съвпадение е, че точно в момента чета книгата "Така го правят датчаните" на британската хурналистка Хелън Ръсел. На нея и на съпруга ѝ се налага да заминат да живеят в Дания в началото на 2015 година, т.к. съпругът започва работа в "Леголенд". Тя пък от своя страна продължава да практикува журналистика на свободна практика, т.е. вкъщи. Една от темите, които изследва докато живее в Дания, е защо датчаните са най-щастливата нация в света.
Когато забременява след над 2 години опити да забременее на Острова, множество изследвания, хапчета и процедури инвитро, които не ѝ помагат, на Хелън ѝ става интересно как функционира датската система на детски ясли, градини и училища. И ѝ посвещава цяла една глава в книгата си. Причината в Дания децата да се вземат около 15 часа (тук авторката на статията, която ти ни препоръча, е точна) е че там масово се работи от 8 до 14 часа. И още нещо много важно, ще цитирам: "Всичко тук (в Дания - бел. моя) е насочено към семейството."
Учудвам се, че дамата, която е списала този текст, изобщо не е вникнала във философията на живота в Дания, защото тогава изобщо нямаше да пише нещо подобно. Дания е много социална държава - най-късото работно време в ЕС. Най-дълъг годишен отпуск. НАПЪЛНО безплатно образование - основно, гимназиално и висше и т.н. Но най-характерното за датчаните е да
изпитват хюга. Няма точен превод на понятието хюга, но то е свързано с времето и с храната. Времето, отделено за дома и семейството. Храната, споделена отново по същия начин - у дома, със семейството и с приятелите. Всъщност датчаните не отиват на работа, за да градят небивала кариера. Реално погледнато за тях такова нещо по-скоро няма. В техния живот по-висшата ценност е да имат достатъчно време за семейството, децата и ...... пак голямо противоречие с авторката - за лично време. Това лично време е вечер след 17 часа и не е вярно, че те се превръщат в едни отдадени детегледачки. Напротив - датчаните гледат себе си и на връзката между двама души като нещо много сериозно и важно. Но това се отклони от темата. Завършвам я само с още един цитат от споменатата от мен по-горе книга:
"Шарлот (персонаж от книгата) ми разказа, че на развитието на децата се гледа много сериозно в Дания и че когато те започват да посещават ясли, родителите не просто ги оставят там и отиват на работа, както правят в някои страни. Това е планиран, постепенен процес, при който родителите оставят децата си сами първия ден в продължение на десет минути, а в следващите дни - двайсет минути и така нататък, докато не останат сами за цял ден.
...................................................
Много родители се чувстват виновни за това, че са далеч от децата си заради работата си, и затова се стараят да отделят повеч евреме за тях."
С две думи - има причина децата в Дания да не седят на детска градина до последно. Но човек трябва да живее по датски, за да го разбере....