Здравейте, момичета мили!
Искам да споделя с вас емоцията на вчерашния и днешния ден. Вчера, каквото и да мислите, каквито и политически възгледи или чувства да споделяте, за мен беше "День победы" или Денят на победата. По този повод отидох да снимам шествието на Безсмъртния полк във Варна - нещо, което мен лично ме просълзява. Снимах одухотворени лица, озарени от светлина. Да, това видях в тези хора, потомци на участниците във войната. Хората носеха снимки на своите предци, физическата прилика беше очевидна, но видна беше и друга една, духовна прилика - неустрашимия дух, устояването, желанието да се постигне и запази мира (да, говореха помежду си за това). За мен това беше нещо добро. И се чувствах добре да съм част от него.
Има обаче и още нещо. И то ме огорчава и малко ме плаши.
Вървяха едни хора с портретите на своите предци, извоювали с кръвта си правото ни на живот. С тях имаше музика, деца, балони.
Вървях аз отстрани, снимах и неволно чувах реплики от минувачите. А репликите... репликите...
- К'во искат тея ся тука, аз мо'а ли да 'зема да викам "Долу комунизма!' - казва той.
- Недей, моля те! Бъди само красив - с лукав глас казва тя.
- Извинете, какъв празник е днес? - пита едно момиче. Обяснявам. - А, добре. Ами, честит празник тогава! - отговаря момичето.
- Смърт на всички комунисти! - подвикват от младежка компания.
- Руснаци нек'ви, де да ги знам какво искат. Ей там има още от тях - мъж към жена си.
- Бягайте, коронавируса идва! Ха-ха-ха! - подвикват хлапаци на велосипеди, развеселени от присъствието на много възрастни хора.
Не ми е смешно. Опасявам се, че има цяло ново поколение, неспособно да нито да оцени какво означава да победиш във войната с фашизма, нито да разбере какво означава това, разпознае признаците му. И именно затова ще го изживее отново, този път във вид на медицински фашизъм.
А
СНИМКИТЕ станаха хубави. Много даже. Вижте лицата! А и аз съм добър фотограф.
