Здравейте, мили момичета. Аз вече почвам да се връщам в реалността и да отчитам, че и околният свят съществува
.
Благодаря, огромно БЛАГОДАРЯ за вашите пожелания към нашия празник от вчера и по-специално към Коки. Както му казах пред всички в ресторанта снощи - това бяха следващита ми най-щастливи 18 години! След онези мои събствени 18! Да бъда майка на това прекрасно момче...., да получа напълно безрезервно обичта и доверието му, както и възможността аз да го обичам отдадено, е нещо, което не съм знаела, че може да съществува.... Но то е факт. И ако за нещо ми е тъжно, то е ..... че никой вече не ми гарантира тази същата близост в количеството, което я имах през тези отминали 18 години, защото естественият път на живота е...... Коки да поеме по своята самостоятелна писта в живота. Без нас. Без мен.
Няма как да пиша много дълго в момента, но искам да кажа, че снощи направихме страхотно тържество.... И причината за това бяха младите хора - приятелите на Коки, които го уважиха. Наистина, ама съвсем наистина..... аз вярвам, че расте страхотно поколение в България и има надежда за нас. ИМА!!!
Елисче, надявам се, че имала вдъхновяващ имен ден вчера! Макар и на патерица ти пожелавам да откриваш щастието във всяка една секунда от живота си.
Хубава вечер и до утре!
Прекрасни са ти звездните небета. Едни такива необятни, уж далечни като разстояние, но близки до сърцето.
