РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

[Kleo]

Тук съм. Обичам ви. Благодаря ви!
Ще направим всичко по силите си и ние (аз и Есмо) да дойдем на Кранево.
Живея при него от 8 юли насам. Заедно сме плътно 24/7 и сме щастливи и влюбени.

[Нели]

Здравейте, момичета!
Нямам нищо конкретно да пиша, просто се отбивам да ви кажа "Здравейте!".
Лятото, жегата... отпуснато ми е по лек и отпускарски начин. Може би е време да се съсредоточа върху плажа.
Как са нещата при вас?

[Нели]

Здравейте отново!

Няма голямо движение тук напоследък, но иначе се случват разни неща. Лагерът в Кранево се превръща в нещо като малка форумна среща - Цвети даде капаро и се записа още като минах през Разград, Деси вече даде капаро за двама и са записани, Чери също спомена, че ще идват с Бела (Ани, като се върнете в България ще трябва да се "запишете" с капаро от по 100 лв на човек). Много се радвам, че ще се видим. Надявам се само да не се получи капсулиране на група Мецабаба, а вливане в общия лагерен поток и разширяване на хоризонта.

Говорих с Деси по телефона тези дни. Звучеше добре. Няма компютър и влиза тук само от телефона, но ме "упълномощи" да ви пиша как е.

Иначе аз продължавам с разчистването у дома и изхвърлянето на излишното, т.е. на това, което не ми носи радост. Освобождавам място, за да може домът ми да диша свободно. И аз с него.

[cchery]

Добро утро.

Ние вече се прибрахме в България. Но, както изглежда - за съвсем малко. В петък летим към Берн. Живот.....

При мен няма кой знае какво интересно толкова освен твърдото ми решение за 2 неща:

1. Да отслабна и подобря здравословното си състояние.
2. Да "ремонтирам" психиката си и да изляза от зона "ТРЕВОГА", в която съм от години.

В момента, когато Олимпиадата е завладяла света (а и мен в частност) и виждам как хора постигат успехи и показват неимоверен напредък само с цената на положени усилия и без мрънкане, че тоя или оня им е виновен за нещо си, бих искала да мога и аз да функционирам по този начин. Не - не да поставям рекорди или тепърва да ставам състезател, а да успявам да побеждавам там, където най-много се провалям - мотивация и последователност.

Вчера пак четох една статия за заучената безпомощност, за която преди време бях споделяла тук - ами "Не! Благодаря!" - аз наистина не ща да се изживявам като жертва и всички (хора и обстоятелства) да са ми виновни за нещо си, което сама не съм постигнала.

Утре ще скокнем с Бела за кратко до Горна, за да си вземем Арти и да си го приберем в София. Ели, ще ти се обадя и ако можем ще се видим . Би ми било много приятно.

Нелка, днес ще се чуя и с теб, за да ми кажеш на кого трябва да пратя парите за капарото за лагера, за да можем и ние официално да се запишем. Разбирам притесненията ти относно "капсуловането" в една евентуална наша малка групичка и ги намирам за основателни. Лично аз ще се опитам да не стигам дотам и си мисля, че дори имам нужда от това да изляза от комфорта си, който включва именно общуване само с познати и близки......., поради което не виждам нищо друго.

Сега ви оставям и отивам да потичам, докато все още не е станало мега горещо в София.

Хубава седмица на всички!

[cvety_rz]

Здравейте, дами.
Много хубаво, че ще се видим на лагера в Кранево. Нели, благодаря за "забележката". Не съм се замисляла по въпроса, че може да се получи така, но сега след като го отбеляза ще го имам предвид.
Чери, вярно, че при вас е доста динамично откъм пътувания. Ще успееш да насмогнеш с багажа?
Много хубаво си го написала и паралела, който си направила със спортистите. От сърце ти пожелавам да успееш и съм убедена, че ще
Нели, усещаш ли, че си освободила място в живота си с тази практика? Наистина ми е интересно какво ще е развитието и ще се радвам да споделяш с нас този процес.
Деси, радвам се, че си по- добре. Знам, че от телефона не е удобно да се пише, но когато можеш драсвай по някой ред.
Елисче, да не вземеш да се изгубиш пак

[cchery]

Здравейте, момичета. Пиша ви от самолета - след 10 минути излитаме за Виена. Там ще сменим за Цюрих и по-късно днес ще сме в Берн. Дойде моментът и животът ми почва да се променя. От понеделник Момчил е на работа в Суиском - швейцарския телеком. Ние с Бела ще останем в Берн до 5--и август и се прибираме. Трябва да попроверим някои неща за нашето предстоящо преместване в Швейцария идното лято, както и да помогнем на Момчил да се настани.

Тази седмица пак беше динамична - с Бела пътувахме до Горна. Прибрахме си Арти в София. Видяхме се с Елисчето и си говорихме много. Два часа минаха неусетно ... а колко още неща можем да си кажем. Така ми е хубаво да знам, че има някой, който се радва да е види и не ме товари.

Приключвам сега, че трябва да спирам тела преди излизането. Ще пиша пак по-късно, стига да имаме нет (всъщност трябва да имаме, ама знае ли човек).

[Нели]

Здравейте, момичета!
Виждам, че всички сме заети в горешия юли. И аз включително.
Наложи ни се спешно да си търсим зала за клуба, защото мястото, в което се бяхме подслонили (уж само временно, в последните шест години) вече не е наше място. Всъщност ние нямахме наша зала, но ползвахме почасово такава на ММА-Варна - хора, които се оказаха точни и стабилни години наред и нямахме с тях никакви проблеми. Сега обаче самите те се наложи да напуснат залата, в която тренираха и в която ни бяха приели. При това се наложи да напуснат в момент, в който се подготвят за международни състезания и са в предсъстезателна подготовка. Но такава е логиката на новия собственик на сградата и инвеститор в бъдещите чалга-дискотеки или каквото там са си наумили да правят. Не им дадоха нито ден отсрочка - до края на юли и точка. И така, и ние, и те се заехме спешно да си търсим зала, в която да се преместим.
Намерихме в последния момент и тази седмица имахме спешна подготовка за утрешното преместване. Залата може да стане хубаво място, но се нуждае от сериозен ремонт. И ние се заехме. Ще сменяме дограми, ще правим съблекални и бани, ще слагаме настилки... Засега обаче само сме изкъртили и разбили доста неща, а утре и вдругиден имаме съботно-неделна бригада по почистване, изнасяне на боклуци, превозване на уредите за фитнес от старата зала в новата, за да можем в понеделник да тренираме. Баните ще се правят след това. Дограмата ще се сменя след това. Настилката ще се полага след това. Засега просто трябва да си приберем нещата от старата зала и да ги подслоним в новата.
Днес преди обед имах някакви планове да ида до Кранево да се видя с Деси, която е там до неделя, но вместо това купувах кофа, метла, лопата, четки, кошове, чували... Утре сутринта отиваме там, въоръжени с ръкавици, препарати и парцали.
Стискайте ни палци да си ни стане хубава залата и да успеем да си я ползваме доволни дълги години. Надяваме се да можем и ние да даваме дом на други клубове за почасово ползване. От една страна, за да имаме пари да си покрием ремонта и наемите, а от друга - така се създава общност.

[Kleo]

Нели, Успех!
Няма да има мечешка капсула в Кранево. Спокойно.
Всички сме open-minded тук. В този форум.
На лагера ще има широта и пъстра черга от индивидуалности.
Убедена съм в това.

[Нели]

Здравейте, момичета!

Надявам се всяка от вас да е добре. Аз продължавам с вълненията покрай залата и клуба. Вчера местихме уредите, а днес беше първото ни занимание по йога. Както се казва, осветихме залата. И ние буквално направохме това, защото освещаването не е викане на свещеник, за озаряване с присъствие.
Залата ни все още е строителна площадка, тепърва ще се сменя дограма, ще се правят бани, ще се полага настилка. Но ние не направихме никакво отстъпление от тренировъчния график. Имахме си петъчна тренировка в стара зала, днес - йога в новата, а от утре и фитнесът в новата ще си действа. Да, при полеви условия, но това не ни спира.


Успоредно с това продължавам да отделям по малко време на подреждането на дома си и най-вече - на отърваването от нещата, които не ми носят радост.

Нели, усещаш ли, че си освободила място в живота си с тази практика? Наистина ми е интересно какво ще е развитието и ще се радвам да споделяш с нас този процес.

Цвети, олекна ми. И продължава да ми олеква, защото аз продължавам да се отървавам (този глагол не е случаен). Не зная дали съм освободила място, но се диша по-леко и наистина олеква. Мисля да претапицирам дивана в хола и да си сложа пердета в спалнята. Първото е наложително, защото в момента изглежда раздърпан. А пердетата ще внесат интимност и уют.

Чери, виждам във фейсбук, че швейцарското приключение е започнало за вашето семейство. Надявам се всичко това да е за добро. Ще чакам да разказваш, без значение дали тук, дали като се видим през септември. Предполагам, че неизвестните за теб са много, най-вече в емоционален план. Като се замисля, аз толкова голяма житейска промяна не съм правила. Или поне не в такава посока. Вярвам, че най-доброто предстои.

Останалите момичета, как сте? Пишете по някой ред, много ми е хубаво като вляза тук и видя, че сте писали.

[cvety_rz]

Здравейте
Деси, радвам се, че писа. Предполагам си добре и се надявам, че хубавото тепърва предстои. И на теб ти се насъбра много, но така някак оценяваме повече хубавите неща. Ако направя паралел с летните жеги, няма как да оцениш напълно сянката ако преди това не те е напекло яко слънцето.
Нели, радвам се да прочета всичко, което си написала. Напълнихте душата ми като чета как колективно се грижите и подготвяте новата си зала. Хубаво е да чета за колектив, задружност, сплотеност и да правите неща заедно. Тия неща съм ги преживяла с църквата ни в Разград и се радвам, че не сме частен случай.
Чери, тия дни мисля за теб и за промяната, която предприехте. Това наистина е нещо огромно и предполагам, че не е лесно. Но това временно "страдание" е с цел по-добро бъдеще. Хубавото е, че това е вашият избор и знаеш защо го правиш и, че и струва. Пък нали знаеш, че ние сме тук за подкрепа
Мога да се похваля, че и при мен дойде времето за заслужена почивка. Райчето е на лагер на Златни пясъци, във вторник аз и Симо тръгваме за Хисаря като преди това ще направим един преход до Козя стена. Симчо и Калина пък тръгват на лагер в петък. Ще са на Слънчев бряг. Каква я мислихме пък тя каква стана Ще си почиваме поотделно, но пък важното е, че ще имаме почивка. Когато се обадиха да поканят на тези безплатни лагери се наложи да сменим плана. Аз съм добре. захванала съм се с някои промени. Както е казъл народа или се променяш или всичко е повтаря. Та ми се иска да избегна някои повторения

[cchery]

Здравейте, момичета. Аз понамалих престоя пред компа последния месец. Море, пътувания... Имах нужда. С огромна болка и тъга забелязвам, че зрението ми отслабва - или поне астигматизъмт се засилва. И това от последните 2-3 години, когато почнах много активно да работя на компютър. Мисля, че ще слагам очила. Бих била даже щастлива, ако работя нещо, което не е свързано с адската машинка .

Вече знаете - ние се подвизаваме в Швейцария от миналия петък. Настанихме се в къща в село, което е на 4 км от Берн - тук това е начинът им на живот. Хората не се трепят да живеят в градовете. А и като гледам разликата в настаняванията между големия град и селата, почвам да разбирам защо е така. В Берн вариантът да живееш в къща е свързан с много сериозно състояние, което трябва да притежаваш. Затова масово столичани живеят в апартаменти в малки кооперации, но там имаш просто 2-3 стаи и някаква тераса.... За хората по селата, които притежават разкошни 2-3 етажни къщи с дворове това със сигурност е неприемливо. Особено като се има предвид колко развит е общественият им транспорт. До нашето село пътуват 3 автобуса и са през 8-10-15-25 минути в зависимост кои часове от деня е и разбира се дали се касае за работни или съботно-неделни дни. При това положение и аз да съм, и аз няма да се лиша от големия си имот, за да се тъпча в апартамент. Пък било то в столицата.

И като казах столица... то на столица не прилича . Берн е относително малък град - Цюрих, Женева, Лозана са по-големи от него. Спокоен е, просторен. Има си стар град, много музеи, университет и разбира се мечки - нали Берн точно това значи в превод - мечки. Имам предвид парк с мечки, де . До реката - любимата ми Ааре (на български май се произнася Аар, но така или иначе на немски е Ааре). Тук властите са взели мерки, за да ограничат замърсяването на въздуха от колите. Ако искаш да караш до и из центъра, трябва да си платиш - води се някаква зелена зона за влизане и струва пари. За сметка на това... има прекрасен градски транспорт - през минута-две минават много тихи трамваи и рейсове за всички посоки. А ако идваш да работиш в центъра на Берн от някое от по-отдалечените населени места и пътуваш с колата си, на входовете на града има БЕЗПЛАТНИ парккинги, до които стигат множество рейсове. Оставяш колата на паркинга и хващаш рейсчето.

Момчил ще остане в тази къща, в която сме, 2 месеца - после ще търсим заедно нещо друго. Причината е, че тук наемът е доста скъп, но за първо време става. Днес ходихме до общината ни регистрираха. Момчил - като постоянно живущ. Мен и Бела - също. А Коки го записаха с адреса в Холандия. И ей такива швейцарски дела и документи .

Четвъртък ни предстои прибиране с Бела. Ще е много странно, защото тук виреем на температури не по-високи от 20 градуса, а и всеки ден вали. В София са двойни ...... Но да го докараме до София, де .

Нелка, също като Цвети аз останах възхитена от задружността, която показвате във вашия спортен клуб. Неслучайно аз вярвам, че България ще се промени, па макар и в малко по-далечното бъдеще. Проблемите, които имаме в момента, са на ниво манталитет и съзнание и се дължат най-вече на човешкия фактор. Но докато има хора като вас и ако се задържи тенденцията българите, студенти в чужбина, да се прибират обратно, всичко ще се промени. Защото наистина нищо не ни липсва. Дори и пари.

Чета за оттърваването... и се вдъхновявам за същото. И да - ще го направя. Ще се прибера и ще затрия някои неща от нас. Аз по принцип не пазя много-много, а разтребвам периодично - дрехи, вещи, чаши, чинии.... но мисля, че имам още.

Предполагам, че неизвестните за теб са много, най-вече в емоционален план. Като се замисля, аз толкова голяма житейска промяна не съм правила. Или поне не в такава посока. Вярвам, че най-доброто предстои.

Странното, Нелка, е че винаги съм била готова за нещо такова, а когато моментът настъпи.... се оказах ...... ами не готова. Но последните 2-3 дни усещам, че се успокоявам. И че по 1 по-различен начин започвам с оттърваването..... от неща, условия и процеси в България, които ме дразнят. И са ме дразнили винаги. Може би отстрани да изглежда като бягство от проблемите, обаче и аз се обезкуражавам, когато не мога да постигам дори някои малки промени. Примерно... опитвам се да убедя нашия комшия на ежака (млад учител по география и история на 26 години), че трябва да изхвърля разделно боклука си. Но той е твърдо убеден, че е бил на сметището и е видял с очите си как камионите на Еко-пак (фирмата с разделно събиране) изсипват хартия, пластмаса и стъкло на едно място, и според него няма смисъл и той да събира и изхвърля разделно..... И това е само един много малък и жалък пример.

Както и да е.

Цвети, пожелавам ти почивката ви със Симо да се получи по най-добрия начин. Неслучайно са дошли предложенията за лагерите на децата... трябвало е така да се случи. А това, че са безплатни, означава, че все пак нещо в България се прави за децата. От някого. Всички минахме през много тежка година. Много си права за това, че или нещо правиш, или нищо не се променя... И аз така го мисля. Сетих се как беше писала, че си имала страшно много работа в старата си фирма последния месец.... надявам се това да има своето отражение на бюджета ви и да не мислиш за нищо лошо, докато си почивате. Защото колкото и да е почивка, дните са броени - не си заслужава да ги "губиш" с тревоги .

Деска, чухме се с теб онзи ден. Но истинския разговор ще ни е явно на Кранево.... По телефона не е същото. Пожелавам ти само да бъдеш щастлива .

Това засега от мен.