РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

[Kleo]

Дамяна Должева е колега-психолог, чиито видеа в Ютуб следя с огромен интерес от няколко месеца насам, благодарение именно на Нели. Благодаря ти, Нелка! Препоръчвам я горещо на всички ни! Зодия Овен е. Откъде знам ли? Ами намерих я във ФБ и й писах на лични. Представих й се, благодарих й лично за всичко, което прави в социалните мрежи, тя пък остана признателна за честната обратна връзка, и то от друга психоложка, така че определено продължавам да я гледам и слушам и занапред, много полза ми носи. И да, нещата почти винаги са доста, доста по-дълбоки и с по-стари корени и причини, отколкото сме склонни да вярваме и да мислим за проблемите и затрудненията в живота си!

[cchery]

Слушам видеата на младата жена. Слушам с разбиране. Разбирам със слушане.... и ми става ясно, че нашите национални герои са перковци някакви, които са смятали, че собствената им свобода НЕ минава през свободата на целия народ и държава....., понеже това тяхното е "брутално, крайно застъпничество за собствения АЗ".

Примери за такива извратеняци често виждам в американската действителност - някой си просто грабва автоматичното оръжие, влиза в някое училище и се "застъпва" за собствената си "ценностна" система и разбирания......

Някоя от вас може ли да даде факт за следния пример: купуваш си хранителен продукт с изтекъл срок на годност и си запазваш касовата бележка. Вкъщи виждаш нередността. Връщаш се в магазина, както с продукта, така и с касовата бележка, и там отказват да ти го заменят или да ти върнат парите.

НА МЕН ТАКОВА НЕЩО НЕ МИ СЕ Е СЛУЧВАЛО. И по закон няма как да се случи. Дори и в България.

Как мога да взема насериозно човек, който ми дава такъв абсурден пример, за да ми обясни колко съм неблагодарна, очаквайки ако аз рина снега пред входа, да го правят и другите комшии. Примерно.

Когато се включваме в кампании за събиране на средства за лечение на някого, очакваме ли нещо насреща? Когато се включих в кампанията за изборите за Европараламент на Десислава Иванчева, очаквах ли нещо от човек, който е подсъдим, и на всичкото отгоре, беше арестуван?!?! След минути тя и новороденият ѝ син ще бъдат изписани от "Майчин дом" - всичко, което Деси има за отглеждането на сина си в първите му месеци (т.к. тя все още е подсъдима, няма доходи и всички сметки са ѝ запорирани), го има от "неблагодарни" близки и по-далечни приятели, които целенасочено се организираха и събраха средства (за ремонта в апартамента ѝ включително) и след време ще си искат лихвите........

[Kleo]

Чери, толкова съм тъжна, покрусена и разстроена в момента, че предпочитам да не ти отговарям аз точно сега. Ако и когато намери време Нели, ще я помоля тя да даде мнение или обратна връзка по написаното от теб. Точно защото наистина и двете с нея следим Дамяна от доста месеци и така извадено от контекста на казаното от нея, звучи доста зле наистина. Както и да е.
В темата ми Личен дневник или на стената ми във ФБ можете да видите причината за това колко се чувствам зле в момента. Само ще кажа, Мария ми беше приятелка, не само потребителка. И спирам да пиша за нея, защото сълзите сами бликват. Утре трябваше да навърши 41 години, а ще й бъде погребението... Тъгата ми е огромна.
Прегръщам ви всички. Обичам ви, момичета. Пазете се, съхранявайте огъня в себе си, погрижете се за водата във вас, облегнете се на земята и чуйте какво ви нашепва въздухът... Ако е много неясно какво имам предвид, говоря за елементите /стихиите/ във всяка една от нас, как те ни служат. Как работят за нас. Има събитие за тях утре, организирано от Лада Марина във ФБ. Ако искате, се запишете, само срещу 16 лева, ще присъствате на двучасово зуум-събитие за стихиите. Линк -

[Нели]

Ани, честно казано аз съм потресена от твоите коментари! И си мисля, че или аз нещо не разбирам, или ти си във фаза на психологическо отрицание - нещо, което се случва, когато е уцелено болното място. Ако е така, няма смисъл да продължавам по темата, защото цялото ти същество ще впрегне всички сили, за да те убеди, че това, което казвам, не е така. Безсмислено е. Когато някой не е готов да приеме нещо, той не го вижда, дори да е очевидно за всички останали.

За да илюстрирам какво имам предвид, ще ти пусна друго видео, този път не на същата жена.


Изгледай го преди да прочетеш по-нататъшните ми думи.







Интензивното фокусиране върху дадена задача може да ни направи слепи дори за неща, които нормално привличат вниманието. Най-внушителната демонстрация за това предоставят Криатофър Чаблис и Даниъл Саймънс в книгата си “Невидимата горила”.
Авторите заснемат два отбора, които си подават баскетболна топка- единият отбор е облечен с бели екипи, другият с черни.Зрителите имат за задача да преброят колко паса ще направи белият отбор, като оствят без внимание черните играчи.Задачата е сложна, изисква концентрация и напълно те поглъща.
По средата на видеото жена, облечена като горила, прекосява игрището, удря се по гърдите и изчезва. Горилата се вижда в продължение на 9 секунди. Хиляди души са гледали видеото и около половината от тях наистина не забелязват нещо необичайно.
Поставената задача по преброяването -и особено инструкцията да не обръщат внимание на другия отбор, - е причина за тази слепота.Никой, който е гледал видеото, без да му е възложена подобна задача, не пропуска да види горилата.
Авторите отбелязват, че най-звбележителното откритие в тяхното изследване е, че хората намират неговите резултати за много изненадващи.Действително зрителите, които не успяват да видят горилата, в началото са уверени, че нея не я имало-те нв могат да си префставят да пропуснат толкова забележително събитие.
Изследването с горилата илюстрира два важни факта за относно нашите умове: ние можем да бъдем слепи за очевидното, а и слепи за собствената си слепота.
Chabris, Christopher, and Daniel Simons. The Invisible Gorilla. HarperCollins, 2011.


А сега по темата за саможертвата.
Да, Ботев и Левски не са се саможертвали, а са защитили себе си. Само че не физическото себе си, а духовното себе си, което в тяхната лична ценностна система е стояло по-високо. В тяхната лична ценностна система свободата и достойнството на народа са стояли по-високо от личния им живот и удобството. Затова именно са направили това, което сме свикнали да наричаме саможертва. Обратното би означавало те да са мислели и чувствали, че техният личен "рахат" е по-важен от някакви си там свобода и достойнство, но някак си са пожертвали тази своя вяра? Това ли мислим за тях? А не че са отстоявали идеали?
Защото за мен герой е този, който отстоява идеали, не този, който си жертва рахата!

Ако някоя майка загине, за да спаси детето си, тя прави същото - в нейната ценностна система живота на детето ѝ стои по-високо от нейния собствен. Тя не чувства, че нейният живот е по-ценен от този на детето ѝ, но да пожертва това свое убеждение и да защити детето, рискувайки живота си, въпреки че мисли, че той е по-ценен от детския. Не, тя вярва, че така отстоява себе си, своята същност, това, че е майка.
Да, случвало ми се е да ми откажат връщането на продукт, но НЕ това е идеята на клипа и ако виждаш това, то се плъзгаш по повърхността. Защо обаче, щом ти не си повърхностна? Кое вътрешно дълбоко в теб се почувства толкова застрашено от тези клипове, че те зареди с гняв и съпротива срещу тях, насочвайки вниманието ти към второстепенни неща, пречейки ти да видиш същността?

И въпросът не е дали си неблагодарна, ако очакваш комшиите също да ринат сняг. Въпросът е защо го правиш - защото искаш да е изринат и да е хубаво (и тогава не се изживяваш като жертва, защото за труда ти има награда - чисто и хубаво е, даваш добър пример на децата си, изпитваш удовлетворение, че си допринесла с нещо за добрата среда, че си създала нещо добро) или защото искаш да имаш основание (или причина) да демонстрираш превъзходство пред съседите и недоволство спрямо тях? Ако е първото, значи всичко е наред. Направила си нещо добро и си получила нещо добро. Ако е второто...

И не разбрах кой е казал, че няма безкористно помагане? Напротив, има и именно когато е безкористно ние просто помагаме и ТОВА ни носи удовлетворение. Не мърморим и не се чувстваме жертва на неблагодарните хора, на които ние толкова много сме помогнали, а те, неблагодарниците, не са ни се отблагодарили със същото. Нима хората, помогнали на Десислава Иванчева, биха мърмолили недоволно, че не са получили нужната отплата от нея? Надявам се, че не, защото те СА Я ПОЛУЧИЛИ във вид на вътрешно удовлетворение още в момента, в който са и помогнали.

Идеята, стояща зад пускането на тези клипове, беше да ви накарам да се замислите дали изобщо имаме основание да се възприемаме като хора, направили много за другите, но не получили нужната благодарност. А нима сме я искали? Нима ЗАТОВА сме правили неща за тях, за да ни се чувстват длъжни? Или защото наистина сме искали да направим нещо за тях, защото сме смятали това за естествено. Толкова ниско ли оценяваме себе си, че не вярваме, че някой би направил нещо за нас, ако не ни е задължен?

Именно това неше НАЙ-ГОЛЯМОТО разминаване между мен и Христоско. Дълбоко, ценностно разминаване на ниво мироглед. У него винаги имаше някакво търгашество във взаимоотношенията, дори по отношение на най-близките.
Ако аз правя нещо за теб, за Деси, за Еми или въобще за някого, то е защото това е важно ЗА МЕН. За мен е важно вие да сте добре и аз чувствам, че да правя това е естествено. Просто задоволявам своята потребност, защото, по думите на Дамяна Должева, вие сте част от мен в този смисъл. Не мисля и не чувствам, че трябва да броя и да пресмятам даденото и полученото, нито да очаквам непременно точен еквивалент в бъдеще. Честно казано, дори да няма никаква "възвръщаемост" в бъдеще, аз пак бих направила същото, просто защото това съм аз. Така оставам вярна на себе си, на това, което съм.

Та, очаквате ли непременно "възвръщаемост" от колегите, от съседите, от семейството си? Ако знаете, че някой ден децата ви няма да могат "да се отблагодарят" за времето и грижите сега, бихте ли постъпили по същия начин? Вярвам, че да. Поне се надявам, че да.

[Kleo]

Еми, благодаря ти от цялото си сърце за споделените мигове вчера следобеда! Благодаря за гостоприемството ти, за приятелската прегръдка, за вкусното хапване! Няма по-прекрасно нещо от жива среща с близък човек! Мецанки, какво ще кажете скоро да се видим пак, разбира се, който където може? Друго си е човек да види очите на хората, с които общува, да го гушне, да го пипне, да го докосне... така и докосването на душите става естествено и лесно. Липсвате ми. Всички до една. Ето така, по топло и по човешки, да сме си заедно

[cchery]

Нелка, имах възможност 2-3 дена да мисля какво да ти отговоря. И даже не толкова какво, а дали. Ако вляза в стилистиката на разбиране и говорене на "психоложката".... вътрешна потребност да отговарям определено нямам. Никаква. Но мисля, че ти го дължа, което не ме натоварва по никакъв начин . Като израз на приятелството ни. Ако ти изпитваш потребност да го разглеждаш като брутално удовлетворяване на моя вътрешен "Аз", така да е.

... или ти си във фаза на психологическо отрицание - нещо, което се случва, когато е уцелено болното място.

Представи си сега да ти напиша, че не - няма такова нещо като да съм във фаза на психологическото отрицание.... дали пък няма да е именно утвърджаване на последното?!

Затова моят отговор е: причината се крие в подписа ти, Нелка.

По темата, засегната в експеримента, проследяващ "интензивното фокусиране върху дадена задача" аз мога да ти дам много по-непосредствен пример, при това и двете сме му преки свидетели . Твоята снимка на на Народно читалище "Варненски будители":

https://www.facebook.com/neli.alexandro ... 9158711232

Всички коментари с изключение на един са в посоката, която ти си задала с краткия текст на поста - "Лъч светлина", т.е. фокусирани интензивно върху темата...... Само аз видях нещо друго......

Свободните съчинения на "психоложката" от вида "Какво е искал да каже авторът?" по произведенията на Ботев и Вазов ги пропускам. И преди, и сега съм твърдо на мнение, че единствено поети и писатели са знаели какво искат да кажат... или какво са имали на душата си. Всичко останало е задаване на рамки за осмисляне и възприемане, а финално - на вадене на изводи и поуки. Макар, че дамата според мен съвсем го удари през просото.

Начинът на мислене и живеене, демонстриран със стилистиката и речниковия запас на Дамяна, не ми е непознат. Сблъсках се челно с него преди 3 години. Да - сещаш се вече в спор. Той е характерен за голяма част от поколението, което в момента излиза от своята трета декада и навлиза в четвъртата си. За късмет - не виждам същото разбиране в младежите на възрастта на Коки. С момичето, което тогава спорихме много оживено, сме приятелки (и то близки) и до този момент. Всяка една от нас взе по нещо от другата.

Защо дадох приоритет на примера с фафлата?! Защото, когато нещо се "доказва" с несъстоятелни примери, то не може да ме ангажира сериозно. Няма такова законово положение - да си купиш хранителен продукт с изтекъл срок на годност, да не си го докоснал, да се върнеш с касовата бележка в магазина, откъдето си го закупил, и оттам да ти откажат да ти върнат парите (или да замениш компрометирания продукт с друг на негова стойност или по-висока цена). Най-малкото за такова нещо има горещ телефон на потребителя и омбудсман. Ползвала съм и двете средства - не за вафли, де. И съм получавала помощ и разрешение на възникнали проблеми. Друг въпрос е, че трябва да се ангажираш да го направиш - никой не ти го дава наготово. А ако живееш с разбирането, че можеш да вземаш без да се ангажираш, е... как тогава да си върнеш фафлата?!

Но да се върна по същество на темата, която далеч не е една.

НЕБЛАГОДАРНИ ЕГОИСТИ
Даване - вземане - възникване на чувство за задължение да се отговори по същия начин
Даване - потребност (брутална) да се задоволи вътрешния "Аз"
Саможертва - признателност
Егоизъм - благодарност

Не ми се ще да се разливам много, затова директно с пример:

Защо протестите срещу задължителния зелен сертификат в България бяха рехави и не дадоха (а и няма да дадат) резултат?

В моя отговор прилагам обяснението на дамата от видеото: защото протестиращите излязоха на улицата, водени от "брутално, крайно застъпничество за собствения "Аз". По силата на разбирането за даване-получаване, в което вярва "психоложката", антиваксърите отстояват и се борят за своя вътрешна потребност, нещо, което е важно за тях самите, следствие на което не трябва да пресмятат какво са дали и най-вече какво са получили. А последното е и най-важното: минимална реална подкрепа за кауза, която цели отхвърляне на наредбата за зелен сертификат. 95% от хората, които не искат да се ваксинират, считат, че не са длъжни да отговарят на "саможертвата" на 5-те % тупани, които излязоха на улицата да се борят за убежденията си. Защото такова нещо като саможертва... няма, нали така?

По силата на тези разбирания (без да ни се обясняват от "специалисти") живеем последното десетилетие и аз не съм учудена, че не получаваме промяна. В нито една сфера от живота си. Вече никой на никого не е признателен, още по-малко пък длъжен. Сякаш българинът се страхува сакън да не задлъжнее или пък да се случи така че кой знае какво да искат от него, ако признае нечие действие, жест или дума.... Затова е много по-удобно да обясни действията на даващия като "брутално, крайно застъпничество на собствения Аз". Така не възникват никакви задължения "Няма пък да му играя по свирката на оня егоист - той си защитава там позициите, ще ходя да му подхранвам егото....." Ето така и стигаме до счупения безвъзратно механизъм на създаване на авторитети, на даване на примери, на спомосъществователство......

Нелка, съгласявам се с теб, че темата е многопластова. Но смея да твърдя, че оценката дали и кой се плъзга по повърхността ѝ, е строго субективна.

Ако аз правя нещо за теб, за Деси, за Еми или въобще за някого, то е защото това е важно ЗА МЕН. За мен е важно вие да сте добре и аз чувствам, че да правя това е естествено. Просто задоволявам своята потребност,...

За мен няма проблем ти да правиш нещата, така както ги разбираш и те карат да се чувстваш добре. Но моля те, не ме карай да мисля, че го правиш, за да задоволиш егоистично някаква своя потребност - това би било твърде елементарно (еднопластово) обяснение на над 10-годишни приятелски отношения на двама човека.

Искам да завърша тази тема с нещо, което по "механизма на случайностите" дойде до мен последните почивни дни - една прекрасна песен, изпята от Ваня Костова, от Деян Неделчев и брат му, от Георги Христов - "Повтаряй ми че ме обичаш". Четири строфи от текста ме уцелиха наистина в болното място:

Този свят така ме плаши
и навява ужас в мен.
......................
Думи, много, хора, малко...
Повтаряй ми, че ме обичаш.

Деска, съжалявам за загубата на твоята приятелка, за която писа в края на миналата седмица. Мир на праха ѝ. Каква е причината за нейната кончина?

Еми,и аз имам какво да попиша,но няма как да е през телефона.Ще кажа само,че през не толкова дългия ми житейски път съм научила,че понякога самите ние изкривяваме фокуса около нас и ни пречи да видим реалната ситуация.

Ели и Еми, благодаря за пътя на вашите търсения, които споделяте тук. Убедена съм, че знаете, че няма грешна и правилна посока. Има застой и движение. Няма и крайна точка - животът е всичко онова, което се случва докато се стремим да постигнем някоя цел. Ако пътьом нито веднъж не сме се усъмнили в себе си, в решенията и действията си, значи нещо не е наред... Мисълта, която съм сложила в подписа ми, е израз на убежедението ми по тази тема: "Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

И честит мечкинден на всички! Ето какво пише, че се прави в този ден:

"На празника като повечето празници, който извършват прехода от есента към зимата, в къщата жените не трябвало да работят."



С две думи - нищо не се прави . Но пък от днес денят почва да едрее..., т.е. слагаме начало на лятото и въпреки снегът навън, тази мисъл ме стопля.

[Нели]

Ани, ще кажа само още едно нещо и ще спра да пиша, поне по тази тема. Не виждам смисъл.

Да допуснем, че на хората, протестиращи срещу зелените сертификати, се дължи благодарност и признателност, защото правят нещо за нас. Тогава на хората, които са ги въвели, дължим... благодарност и признателност, защото те го правят за нас.
Звучи абсурдно, нали?
Именно.

Не може да насилваме хората да постъпват по начин, който е в разрез с техните разбирания, изнудвайки ги с това, че правим нещо за тях. Нещо, което те не са поискали и за което не сме се договорили. В момента обаче властта постъпва именно по този начин.

Да, НЯМА да ги подкрепя ОТ БЛАГОДАРНОСТ. Но ще ги подкрепя, защитавайки собствената си убеденост, че ако искам свобода, трябва да се боря за нея. Тази хора са там по същата причина. Те отстояват ценности.

Всички ние отстояваме своите ценности. Тези, които са на площада ценят достойнството повече от удобството. Тези, които се спотайват като мижитурки, ценят удобствата повече от достойнството. Въпросът е в това кой в какви ценности е възпитан.

[cchery]

Ани, ще кажа само още едно нещо и ще спра да пиша, поне по тази тема. Не виждам смисъл.

Защо, Нелка? Защо не виждаш смисъл? Това, че сме на различни позиции, всичко ли обезсмисля?!

Тогава на хората, които са ги въвели, дължим... благодарност и признателност, защото те го правят за нас.
Звучи абсурдно, нали?

Абсурдно звучи, когато си от едната страна на бариерата - тази, от която си ти. Но в никакъв случай не бива да се забравя, че има хора, българи със съвсем различно разбиране за пандемията. Има такива, които са силно изплашени. Такива, които едвам са "прескочили трапа". А и такива, които ежедневно са по 10-12 часа в болниците и това не го живеят, а го работят. И още едни такива има - както беше писал някой "Аз се занимавам с наука, не със знахарство."

Да, НЯМА да ги подкрепя ОТ БЛАГОДАРНОСТ.

А какво ти пречи да изпитваш благодарност към тях? Че сте заедно. Че сте обединени. Че вървите по един и същи път и си помагате? Да ти кажа - наистина не го разбирам.

Говорейки за ценностна система съм напълно съгласна с теб и приемам упрека за моята позиция, следствие на което е и ваксинирането ми. Да - така ми е удобно. На практика си спестих много неща, а още повече си позволих. Не мисля, че това променя начина, по който съм възпитавана.

И ще допълня нещо - основна черта на ценностната система е нейната принципност. А това да си "дописваш" разни неща, разтягайки локуми, за да изглеждаш така, че не излизаш от рамките на възпитанието си, не прави постъпките на човека по-достойни от моето удобство.....

Ако настояваш, аз също ще спра да пиша по темата. Всъщност... по много теми аз не съм писала каквото и да е от дълго време, не съм настоявала на позицията си, именно, защото не бих искала да съм темерутест егоист, който не приема, че има и друга гледна точка и разбиране......, т.е. не съм се застъпвала брутално за собствения си Аз....... и сега, след като ми е обяснено колко хубаво (едва ли не) е това, пак няма да го правя.

Нелка, като цяло съм с усещането, че нещо стои между нас двете, между отношенията ни. Защото не за първи път сме на различни позиции, но... у теб има нещо много различно и крайно във възприемането на моята особа. Поне този път. И аз си признавам, че не знам какво е то.

[Нели]

Ако настояваш, аз също ще спра да пиша по темата. Всъщност... по много теми аз не съм писала каквото и да е от дълго време, не съм настоявала на позицията си, именно, защото не бих искала да съм темерутест егоист, който не приема, че има и друга гледна точка и разбиране......, т.е. не съм се застъпвала брутално за собствения си Аз....... и сега, след като ми е обяснено колко хубаво (едва ли не) е това, пак няма да го правя.

Надявам се разбираш, че правиш именно това - застъпваш се това твое Аз, което не иска да е "темерутест егоист, който не приема, че има и друга гледна точка и разбиране". И го отстояваш неотклонно. Толкова силно го защитаваш, че си готова да заявиш, че няма да го направиш, защото това Аз утвърждава именно това - че ти не правиш така.

Нямам нищо против особата ти, Чери! Просто ти самата предоставяш доказателства в подкрепа на моите думи, опитвайки се яростно да ги опровергаеш, а аз не виждам смисъл да продължавам да те убеждавам и да се опитвам да те накарам да видиш това.
С времето се убедих, че всеки вижда това, което разбира и което знае. Но няма смисъл да се опитваш "да обясниш" на някого червения цвят например - той просто не може да го види. Посочи му го, ако каже "Я, виж ти, наистина!", добре. Ако каже "Това сиво е същото като другото сиво" и продължиш да настояваш да му го обясниш, просто си глупак. Човекът това вижда, така функционира съзнанието му. Това е.

[cchery]

Толкова силно го защитаваш, че си готова да заявиш, че няма да го направиш, защото това Аз утвърждава именно това - че ти не правиш така.

Ами ...... всъщност правя така. В този момент. В зависимост с кого си общувам. За мен човекът насреща има значение. Дори и когато той/тя настойчиво ми обяснява как самият той няма значение за моя Аз.

Единственото доказателство, което целенасочено търсех от самото начало:

С времето се убедих, че всеки вижда това, което разбира и което знае.

Пресечната точка. И тя е налице.

Съобразяването с другите хора, без значение в модата на наименоването му (днес е брутална защита на собствения "Аз"; утре... кой знае), е в основата на съществуването на общностите.

[Kleo]

Ох, добре че се разприказвахте двечките!
Така да ми олекна да ви "слушам", пардон - да ви чета!
Обичам и разбирам И ДВЕТЕ ВИ, и ако това не е парадоксално - пък на!
Как да ви кажа това, което мисля, така че да ме разберете и двете? /в случая визирам Ани и Нели/
По моему, а именно астрологически, отново ще ви напомня, че вие сте на една и съща ОС!!!
Овен - Везни. Опозиция. Но имате една и съща ТЕМА за отработване, а именно ... /защо ли никак не се учудвам, хахаха/
Аз - Ние. Его - Двойка. Личност - Брак, партньорство. Амбиция - Справедливост. Смелост - Сътрудничество.
И нието една от двете крайности /било Овенската, било тази на Везните/ НЕ представлява Истината и Средината!
Хармонията е в това да се отчетат И ДВЕТЕ СТРАНИ. Важността и на двете неща. И на двете позиции и гледища за света. И нито едното не е по-маловажно или малоценно от другото. Защото са на една и съща ОС. Една и съща тематика за отработване. И е ПЕРФЕКТНО, че две ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛКИ КАТО ВАС стават изразителки всяка на своя принцип. Сега е хубаво да прегърне и противоположния, и хоп! - готово, идеално се получило накрая!!!
Овен - Везни оста е оста на 1-7 дом, или всичко, касаещо индивида и двойката, моите срещу твоите потребности, егото ми и това на нас да ни е добре, амбицията срещу сътрудничеството в екип, аз срещу ти или дори ние двамата заедно с теб. Овен не може без Везни и Везни не може без Овен. Учите се една от друга. Ако бяхте от различен пол, щяхте да се привличате сексуално неудържимо. Но тъй като и двете сте хетеросексуални жени, всяка от вас има силни страни, които са слаби у другата, и обратно.
И отстрани е ... красиво. Освен напрегнато. Но така е с опозициите в живота. Напрежение и ... красота.
П.П. Всеки от нас е така с противоположната нему зодия, така например Телец се чувства спрямо Скорпион /2-8 дом на притежанията/, Близнаци спрямо Стрелец /3-9 дом на пътуванията, образованието и словото/, Рак спрямо Козирог /4-10 дом на дома, кариерата, вътрешния психичен свят, професионалния живот/, Лъв спрямо Водолей /5-11 дом на любовта, децата, творчеството, приятелите, широките социални мрежи и човеколюбието/ и Дева спрямо Риби /6-12 дом на служенето на другите хора, труда, работата, хигиената, здравето, грижата, емпатията/.
П.П.2 На китайски ли ви "говоря"? Дано не!