Нели написа: ↑07 Фев 2022, 08:10
Аз съм в Кранево.
Тук съм от вчера с Вили, която реши, че ни се полага малко женско SPA бягство и взе ваучери през Грабо. Ани остана у дома сама, защото днес е на училище. Преди малко я проверих, станала е и беше готова да отива на спирката на автобуса.
Радвам се, че Вили иска и прекарва време с теб, Нелка. И то по такъв приятен начин
. Супер ме изненадваш, че оставяш Ани сама вкъщи..., а това, че тя е така организирана, май вече не е изненада
- доколкото съм придобила представа за нея, това е в характера ѝ. Бела никога не е оставала сама, всъщност - аз никога не съм я оставяла сама..... и не смея....
Както и да е.
Тази сутрин и тук в София имаше много интересен и красив изгрев. Предвид дъжда от тази вечер, утре едва ли ще се повтори. Ама и аз няма как да го снимам качествено, защото съм у дома...., а така неизбежно хващам и блоковете, и градинките и цялата грозотия на София.
Нели написа: ↑07 Фев 2022, 08:10
Чери, от всички обяснения напоследък се загубих и ми се иска да те попитам как си ТИ лично. Не какво мислиш по някаква тема, а КАК СИ? Спокойна или напрегната, ведра или тъжна, нетърпелива и с предвкусване за приключение или разтревожена? Въобще как се чувстваш?
Аз съм нищо от това. И същевременно..... всичко
. Настройката ми да живея днес, а не вчера или утре, промени изцяло ..... ами мен. Мен самата промени. Сутринта бях дете - заради изгрева.
ЩАСТЛИВА И ЛЮБОПИТНА. На обяд - майката, която пазаруваше за вечеря.
УСМИХНАТА И УДОВЛЕТВОРЕНА. Сега съм си.... просто Анелия, защото допреди малко бях на онлайн курс за ретуш с фотошоп -
нетърпелива да увладея всичко и
ядосана, когато не ми се получава
. Но то с шопа е така...
Истината за мен е, че ми се случва това, което трябва да ми се случи. Всеки ден. Тук мога да повторя Цони, която каза, че е спряла да се бори с вятърни мелници. Или Деси, която говори за същото, но ползва думата вибрации... Стремежите ми нещо да направя, нещо да ми се случи, нещо да победя, да се наложа... ме правеха напрегната. А и ме срещаха с хора, които нямат никакво значение....., но го разбирах постфактум. Сега посрещам всеки ден с любопитство какво ще се случи... дори и да е делничен. Дори и да знам каква работа имам. Защото всеки един ден е различен или по-точно свободна съм да го живея различно. Без напрежението.
Не мисля за Швейцария, за Берн. Не! Фактът, че сме си още в София с Бела, се дължи на мен... На истинския стрес и ужас, уплаха и страх, дълбока мъка, когато миналата година точно по това време Момчил постави ребром въпроса, защото трябваше да подпише трудовия си договор със Суистелеком... Тогава аз дадох назаден и му казах, че не искам да напускам България... Уплаших се от промяната... Не от чуждата държава, от другите хора, от новото място за живеене и т.н. Чисто и просто промяната.... За някакъв кратък период от време, когато погледът ми попаднеше на любими места тук около нас в Младост, дори и на калта, на локвите, на дупките, очите ми се пълнеха със сълзи и една студена ръка стискаше душата ми....
После обаче ми хрумна, че решението за Берн не засяга само мен... Момчил има нужда от промяна. А нашата връзка в това отношение е много... отворена, много лесна за консумация. Затова си поговорихме и стигнахме до този компромис. Той отива и следва порива си. Аз оставам с Бела, за да си дам време да свикна с мисълта за промяната. И това даде резултат - вече съм готова. Имах възможност и се запознах с една общност на чужденци, които живеят в Швейцария, и организират най-различни събития. Дори ще им направя сайта наново
. Те имат едни много интересни клубове за чужди езици - ако примерно искаш да учиш руски, испански, португалски... и искаш да говориш с човек, на когото въпросният език му е роден, посещаваш седмичното събитие и усвояваш езика. Аз специално ще ходя на руските клубове...
Всичките обяснения, през които минахме, бяха необходими (поне за мен това е валидно на 100%). И да - изгубихме се. Но все ми се струва, че и се срещнахме отново
.
Цони, темата за килограмите.... и на мен ми се ще да я поизговорим...., защото при мен е драма. Сега обаче ще гася компа, т.к. много се уморих вече. Ако пък ти решиш да споделиш....