Докато описваше това момиче, което счита себе си за грозно, описваше мен самата, до възрастта ми 34 години.
Толкова нехубава и некрасива се чувствах, и то точно тогава, когато всъщност съм си била съвсем приятна на вид.
При мен голямата промяна в себеусещането и самочувствието ми дойде чак на 33+ години, аз затова и не желая да се връщам в моите тийн-години, нито в моите 20+ години. Никога!
Нели, чета те и освен, че ми стана страшно тъжно за мен самата и за вътрешното ми дете, чувствам и облекчение, благодаря ти!
И друго, мисля, че си права и за онзи механизъм - на-търпящата-всичко-жена - от страна на гадже или съпруг, само и само да запази благоволението му и неговото отношение към нея, че я харесва... а това, че в останалото време се държи като задник към нея, направо като г.з - това няма значение за нея. До момента, в който не се самообича. И не се научи истински да се цени и да се харесва. Каквато и да е. Тънка, дебела, висока, ниска, с лунички, без лунички, с прави крака, с криви крака, с хубава талия, с увиснал бюст, с малки устни, с плътни такива, разбрахте ме. Докато се научи да харесва себе си всякаква!
И о, чудо! Общо взето, когато това момиче или жена се хареса - започва и да бъде ХАРЕСВАНО. Двустранен процес е.
Нашите също ме отглеждаха, обръщайки внимание предимно на ума ми и доброто ми сърце. Категорично красотата и физическите данни не се считаха за важни.
Обаче със същите родители сестра ми има съвсем различно на моето светоусещане. И самочувствие. От малка беше обградена с ухажори, винаги се е чувствала красива. Въпреки че също е умна и добра, но някак винаги се е усещала принцеса, кралица, достойна за обожание. За разлика от мен.
Така че понякога възпитанието е супер важно, но също и какво носим самите ние в самите себе си. А също и дали и как ще го отработим. Чери, благодаря за темата, струва ми се много важна и ценна тема! Заслужаваща да й обърнем внимание и сега, като родители, но и за да поработим върху вътрешните си сенки, демони и травми, ако имаме такива в себе си, разбира се.
Хубав ден от мен, дами
Нели написа: ↑17 Мар 2022, 09:02 ... Та, момичета, истината винаги е някъде по средата или по-точно в динамичния баланс между двете крайности. В случая крайностите са от една страна да възпитаваме момичетата с усещането, че те са принцеси и всеки трябва да изпада във възторг само от появата им, а от друга - че желанието им да са красиви е неоправдано.
Само с последния абзац не мога да се съглася, Нели.
Това не са взаимноизключващи се крайности според мен. Поне не трябва да бъдат такива! Истината според мен е да ЗАЧЕТЕШ естественото желание на момичето/жената да се чувства красиво, забелязано, обожавано, обаче в същото време да го научиш от МАЛКО самО себе си да се харесва, цени и обича така, че никога да не позволи на когото и да било да го унижава, обижда и тормози! Тоест родителите трябва да уважават и стимулират своите момичета да се развиват умствено, личностно и всякак, отчитайки и естествената им красота, главно учейки ги да се грижат добре за себе си, за потребностите си, по някакъв начин да съумеят да си бъдат относително самодостатъчни и щастливи и сами, така че да не се налага да търпят някой сульо и пульо да ги тормози.