Аз вече съм обратно на планетата Земя
и си влизам в работен режим. Купата в София свърши, но емоциите и преживяното остават в и с мен. Ще ми се да мога да го обясня, но не се получава.... Както каза едната дама от кръга на "обсебените" (обсебените сме 5 жени, които си станахме много близки от няколко години покрай художествената гимнастика) - "Когато има купа и я гледаме заедно наживо, дните, прекарани с вас, са ми като нирвана..." Като се замисля е точно така...., а сме безкрайно различни жени..... и напълно непознати допреди 5 години - 2 дизайнерки, 1 адвокатка, 1 счетоводителка и 1 мениджър.... И всички те приемат Бела напълно наравно...И такива ми ти работи. Момчил вчера си дойде - ще остане тук за периода на католическия Великден (тази година се пада 15-18 април). В Швейцарско вече яко са запразнили. При тях има следната практика - дните преди или след Великден се пуска отпуска. Децата са ЗАДЪЛЖИТЕЛНО във ваканция (понякога 2, а в някои училища даже 3 седмици) и семействата пътуват заедно на почивка. Е, техните дестнации са... как да кажа - идея по-екзотични от тези, които избираме по същия повод в България - да речем Бали.., Канарските острови
... Къде ти Банско, къде Бали . Чакам утре и Коки да си дойде и ще ми е пълно у дома.Да ви кажа бях толкова втрещена от снега, който валя в София в неделя, че вече сякаш комплекси придобивам.... Егати и проклетата зима. Толкова много вече искам.... постоянно - от сутрин до вечер да е топличко. И да стане зелено...
Не знам с вас как е, но аз почти спрях да следя всякакви новини. Включително и за войната в Украйна. Ако мога, се включвам да помагам по всякакъв начин на бежанците тук. Но нищо не следя... Чувствам се отчаяна и обеззверена най-вече от апатичното и зилно озлобено българско общество. От мнения, които обясняват войната и нейната "справедливост". От примени, кацнали върху безумни опорки - НАТО, Байдън, войната в Сърбия, в Сирия... Все едно можеш да обясниш хладнокръвно смъртта на деца, които до вчера са мечтали. Егати и маймуните сме. Направо примати.
Най-силната украинска гимнастичка беше дошла за купата в София. Беше изключително тежко да гледаме сълзите в очите ѝ след края на всяко нейно съчетание. Единствено тя от цялото ѝ семейство е напуснала страната. Баща ѝ, брат ѝ и дядовците ѝ са на фронта. Майка ѝ помага като медицинска сестра... Тя с цената на няколкодневно пътуване с кола е изведена от Украйна и в момента живее и тренира в Италия. Усещам, че чувства вина, че не е при семейството си и в Родината си в този тежък момент.
Засега ви оставям. Отивам да тичам - рано сутрин е. Паркът е пуст и ще е голямо удоволствие.
. Аз бях вероятно втората най-активна родителка. Може и първата ...... Нищо неочаквано за мен, въпреки че ме предупредиха, а и реално и сама си знам...., че нито имам какво толкова да боря в това училище, нито имам и полза да го правя, защото.... това може да навреди на плановете ми за отсъствия на Бела до края на срока, които отсъствия са свързани само и единствено с пътуване до Берн, ако имаме насрочени дати за входни изпити на Бела в местни училища. Но аз съм човек, за който подлизурщината и комформизма са генетично изключени от характеристиките на поведението ми, и... не изневерих на себе си. Лошото е....., че с годините променям най-острите черти на характера си и това донякъде намалява убежедението ми в необходимостта да съм направила нещо! Да... да съм го направила, т.к. аз правя нещо....., а после си мисля, че е можело и да го пропусна 
,и винаги подхождам с внимание към даден човек,но никога и по никакъв начин не съм харесвала натягането и перченето.До толкова,че дори и аз като теб влизам в излишни спорове,просто защото казвам това,което чувствам,а не каквото трябва.Напоследък дори чувам от нея мои реплики и размишления,които съм споделила,което ме влудява.Но в крайна сметка,тя е милата,добричка,не повишаваща тон,а аз съм...ами злата ку...ка...Ама честно ли...не ми пука...както казах....тук няма на кого да се доказвам,а и няма по никакъв начин да пристъпя себе си.
Доскоро!