ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема

[cchery]

Здравейте. Изпращам бернски поздрав на всички - снощи все пак се появихме в Швейцарската столица . С полет до Меминген (Германия) и после с колата до Берн - Момчил беше дошъл да ни вземе. Колкото и да беше уморително, се получи готино, щото на практика минахме през три Европейски държави - Германия, Австрия и Швейцария... Напазарувахме си някои неща от Германия - примерно месо и алкохол, че в Швейца са безумно скъпи, и вечерта си направихме вечеря, която много ни се услади след целия ден перипетии........ Дори си пуснахме и гледахме интересен филм, но за него ще пиша в нарочната тема за кино и театър.

Днес с Момчил тичахме и да ви кажа - толкова е красив този град през пролетта. Зелено, бяло, розово..... много цветове могат да бъда видени върху дърветата и храстите. И едно такова спокойствие..... Абе супер беше. Сега съм се опнала на спалнята и да ви кажа.... май ще му направя един следобеден спанак.

Сега обаче, за 1 и 2 май, сме канени от техните, по случай техния религиозен празник, Байрам.

Деси, пътувахте ли до Якоруда вчера или днес? И ако да - пожелавам ви приятно изкарване на празничните дни.

А доскоро всичко беше толкова различно! Още свиквам.

Мда..... и с мен е така. И аз още свиквам. И не мога да кажа какво чувствам от тази голяма промяна при нас.

Ако помниш, в разговора тук, който имахме, за нея, аз показах само искрен интерес и ти задавах въпроси. На контра определено не съм била.

Да, така е, както го пишеш. Пиши като си вземеш книгата - ще можем да дискутираме върху нещо реално.

Ама честно ли...не ми пука...както казах....тук няма на кого да се доказвам,а и няма по никакъв начин да пристъпя себе си.

Ели, убедена съм, че това е правилния подход за теб. "Ниската трева", "наведената главица", дето сабята не я сече, не са вариант за достойно съществуване. Това е примирение и унижение, което.... е много страшно, защото човек го осъзнава в най-трудния момент - вечер, когато остане насаме със себе си... и тогава е съсипващо.

Другата седмица ще си правя биоскенер и ще видим къде имам дефицити.Ако ви е интересно ще пиша пак.

Ели, пиши как мина биоскенерът. Какво ти казаха? Продължаваш ли с тези лепенки за В12 и имаш ли подобрение на симптомите, за които беше писала? Аз също съм жертва на тревожността ми....., макар при мен да не е свързано с кръвотворенето...., ама е свързано с мислетворенето - един вид..... сама се вкарвам в капана на тревожността и понякога едвам го напускам.

Пожелавам на всички приятни празнично-почивни дни.

[Kleo]

Здравейте. Изпращам бернски поздрав на всички - снощи все пак се появихме в Швейцарската столица . С полет до Меминген (Германия) и после с колата до Берн - Момчил беше дошъл да ни вземе. Колкото и да беше уморително, се получи готино, щото на практика минахме през три Европейски държави - Германия, Австрия и Швейцария... Напазарувахме си някои неща от Германия - примерно месо и алкохол, че в Швейца са безумно скъпи, и вечерта си направихме вечеря, която много ни се услади след целия ден перипетии........ Дори си пуснахме и гледахме интересен филм, но за него ще пиша в нарочната тема за кино и театър.

Днес с Момчил тичахме и да ви кажа - толкова е красив този град през пролетта. Зелено, бяло, розово..... много цветове могат да бъда видени върху дърветата и храстите. И едно такова спокойствие..... Абе супер беше. Сега съм се опнала на спалнята и да ви кажа.... май ще му направя един следобеден спанак.

Сега обаче, за 1 и 2 май, сме канени от техните, по случай техния религиозен празник, Байрам.

Деси, пътувахте ли до Якоруда вчера или днес? И ако да - пожелавам ви приятно изкарване на празничните дни.

А доскоро всичко беше толкова различно! Още свиквам.

Мда..... и с мен е така. И аз още свиквам. И не мога да кажа какво чувствам от тази голяма промяна при нас.

Ако помниш, в разговора тук, който имахме, за нея, аз показах само искрен интерес и ти задавах въпроси. На контра определено не съм била.

Да, така е, както го пишеш. Пиши като си вземеш книгата - ще можем да дискутираме върху нещо реално.

Ама честно ли...не ми пука...както казах....тук няма на кого да се доказвам,а и няма по никакъв начин да пристъпя себе си.

Ели, убедена съм, че това е правилния подход за теб. "Ниската трева", "наведената главица", дето сабята не я сече, не са вариант за достойно съществуване. Това е примирение и унижение, което.... е много страшно, защото човек го осъзнава в най-трудния момент - вечер, когато остане насаме със себе си... и тогава е съсипващо.

Другата седмица ще си правя биоскенер и ще видим къде имам дефицити.Ако ви е интересно ще пиша пак.

Ели, пиши как мина биоскенерът. Какво ти казаха? Продължаваш ли с тези лепенки за В12 и имаш ли подобрение на симптомите, за които беше писала? Аз също съм жертва на тревожността ми....., макар при мен да не е свързано с кръвотворенето...., ама е свързано с мислетворенето - един вид..... сама се вкарвам в капана на тревожността и понякога едвам го напускам.

Пожелавам на всички приятни празнично-почивни дни.

Чери, много неприятно това със самолета! Добре, че сте стигнали все пак! Стискам палци да уредите важните неща за Бела!

Не отидохме до Якоруда, за огромно мое съжаление! Баща му на Есмо е болен и на легло, и майка му помоли да отложим малко!

Колкото до книгата, не съм си я купила още. Ще ме подсетиш ли, моля те, точно заглавие и автор, за да си я закупя? Благодаря ти.

[cchery]

Здравейте, момичета. Ние се завърнахме (криво-ляво) от Швейца и животът в България ни пое "по стандарт"...... Тази сутрин Бела се събуди болна та болна..... хрема, болки в гърлото, главоболие, отпадналост...... Абе пълна програма. И то след като същото това представление Коки го игра 5 дена в Берн.... Направо се изчерпах с какви илачи да го тамъня.... Ама щом успях там да намеря каничка за промивка на нос, значи..... сигурно и Земята мога да накарам да се върти наопъки ...

Абе не е за приказване. На всичкото отгоре... отпътуването ни от Швейцария се състоя точно толкова "гладко", колкото и заминаването ..... просто не отлетяхме. Този път щото затвориха гейта под носа ни... и не можахме да си чекираме куфара..... Но за сметка на това важното е, че всички пасажери за полета до Алжир на някаква авиокомпания ги чекираха и качиха преди нас и за сметка на нас... Та пак импровизирахме и купувахме билети в последния момент и се прибрахме обратно и безславно в Берн.... Абе....

Живи и здрави, вече сме си в България. И не само това, ами вчера, 3 часа след кацането ни в София, направихме тържеството по случай РД-то на Бела и тя беше много щастлива. И на мен ми олекна.

И да ви кажа....... нашият Арти колко е щастлив от прибирането ни... бе да ми говорят после, че котките не се били привързвали към стопаните си. Няма такова нещо - за пореден път усещам невероятния прилив от любов от Артушко и ми е толкова хубаво...... То пък все едно не е хубаво, когато човек е обичан .

Не отидохме до Якоруда, за огромно мое съжаление! Баща му на Есмо е болен и на легло, и майка му помоли да отложим малко!

Пожелавам на бащата на Есмо бързо оздравяване и да можете все пак да ги посетите.

Колкото до книгата, не съм си я купила още. Ще ме подсетиш ли, моля те, точно заглавие и автор, за да си я закупя? Благодаря ти.

СМЕЛА, А НЕ ПЕРФЕКТНА
Решма Сауджани от издателство "Вдъхновения" Вдъхновения

[Ванчето]

Здравейте, момичета. Ние се завърнахме (криво-ляво) от Швейца и животът в България ни пое "по стандарт"...... Тази сутрин Бела се събуди болна та болна..... хрема, болки в гърлото, главоболие, отпадналост...... Абе пълна програма. И то след като същото това представление Коки го игра 5 дена в Берн.... Направо се изчерпах с какви илачи да го тамъня.... Ама щом успях там да намеря каничка за промивка на нос, значи..... сигурно и Земята мога да накарам да се върти наопъки ...

Абе не е за приказване. На всичкото отгоре... отпътуването ни от Швейцария се състоя точно толкова "гладко", колкото и заминаването ..... просто не отлетяхме. Този път щото затвориха гейта под носа ни... и не можахме да си чекираме куфара..... Но за сметка на това важното е, че всички пасажери за полета до Алжир на някаква авиокомпания ги чекираха и качиха преди нас и за сметка на нас... Та пак импровизирахме и купувахме билети в последния момент и се прибрахме обратно и безславно в Берн.... Абе....

Живи и здрави, вече сме си в България. И не само това, ами вчера, 3 часа след кацането ни в София, направихме тържеството по случай РД-то на Бела и тя беше много щастлива. И на мен ми олекна.

Ехаа, Чери, това ваше пътуване си е било истинско приключение... Или пък изпитание...? Най-вече за нервната ти система, преполагам
Важното е, че всичко е завършило благополучно! Дано в бъдеще да нямате подобни "случки".
Бела как е днес? Да ти кажа в последните 2 седмици 90% от нашите близки и приятели са болни със същите симптоми. И в България и тук също. И ние се включихме, как иначе, къде без нас... Гого втора седмица кашля като магаре, а Марти е с много червено и болезнено гърло и без никакъв друг симптом. Странна работа, но се лекуваме и знам, че и това ще мине, въпрос е на здрави нерви, нали така
Стискам палци на Бела да и минава бързо!
Как минаха срещите в училищата в Берн? Ще ми е нтересно да разкажеш.

Деси, дано скоро получите добри новини за здравето на бъдещия ти свекър!

Ели, ти как си?

[ellis_stoyanova]

Ани....какви перипетии само...тези самолети понякога са доста изнервящи.Как е Бели?Определено има някакъв вирус,който циркулира навсякъде.Аз 2 дни бях с пжчти 40 градуса Т,като нямах нищо друго-нито хрема,нито гърло....нищо.Усещах как леко ми е подут един лимф и това е.Ама ако ви кажа с какво си смъкнах Т и може би пресякох всичко няма да повярвате-с боров прашец и бамбук на една МЛМ фирма,която ми хвалят отдавна,но все отлагах...е признавам си,дойдоха в точния момент.Тжва беше на 6 и 7 май.На 4ти пък майка ми пак имаше световъртеж и падна 2 пъти слава богу без особени последствия.И след тази "прекрасна"седмица,в неделя...паднах.На стълбището на блока,на мокрите стъпала и се размазах.С все сила и 2 крака във въздуха се нахендрих в таз....не ми се описва цялата одисея,ще кажа само че в понеделник имах чувството,че никога няма да си усетя краката,камо ли стана.Ходихме дж спешното,само ме снимаха и казаха нищо ти няма....днес бях на ортопед,човека каза че нищо не се вижда на снимките защото костите се препокриват и утре съм на скенер.Каза че имам отлепено месо и хематоми.Другото ще го видим утре.Сега си лежа,боли ме и най-ме е яд че нищо не мога да правя,ама от инат дори ставам по малко.Няма да се давам я.
Лепенките б12 много добре ми се отразяват,виж какъв оптимист съм станала.Без майтап...усещам се концентршрана и най-вече...няма тая вечна тревожност при мен.

[Ванчето]

Ели, без съмнение много лошо си се контузила! Представям си каква болка изпитваш само като те чета. Силно се надявам да нямаш сериозни травми! Моля те, пиши когато разбереш резулатите от скенера.
И аз цял живот съм подценявала мокрите повърхности, до момента, в който преди няколко години видях как падна един човек след подхлъзване на току-що измития под. Абе...не е за подценяване, но за съжаление хората винаги си учим уроците по трудния начин.
Прегръщам те и ти пожелавам от сърце всичко да минава бързо и да няма последствия! Пази се и се грижи много за себе си!
И пиши, моля те!

[ellis_stoyanova]

Благодаря,Ванче❤Болката е ужасна,да не можеш да си седнеш на д-то.Но хубавата новина днес е,че на скенера показа че нямам счупвания,нито извадени или разместени стави,за което имахме съмнения.Остава да се разнесат хематомите и туй мИсо да се залепили,кво ли....Боби ходи при доктора и познайте...нищо не питал...мъжка му работа...Но както казах...на пук на болката ще ставам и ще движа...

[cchery]

Леле, Ели......., какво си направила .... И смея да подозирам, че от бързане да свършиш нещо непременно спешно....

Много се радвам, че новините от скенера са добри и няма нищо притеснително. А за болката - след такова падане..... пак е добре, че изобщо ставаш и се движиш. Надявам се поне нещо обезболяващо да са ти изписали, за да не се чувстваш много зле.

Прегръщам те и ти пожелавам още утре да се похвалиш, че вече има подобрение.

[ellis_stoyanova]

Благодаря,Ани и аз се радвам,че не съм се потрошила.Изписаха ми аналгин,ортопеда каза че е най-добър,силно казано,но при натъртвания действа добре.Аз му казах,че взимам само когато усетя че не се търпи и то е предимно вечер,за да мога да спя,за жалост имам много висок праг на болка и казвам за жалост,защото така съм се докарвала в пО неприятни положения,просто не съм свикнала да пия обезболяващи.Пия разбира се арника,защото си спомням,че точно тя разнася такива хематоми
За стотен път живота,съдбата,Бог или който там се сещате ми показа колко силно пренебрегвам себе си,в името на другите и как понякога човек трябва да се замисли какви ги върши,но ми е много трудно да се пречупя.

[cchery]

Здравейте, момичета. Как сте? Как я карате в това лято навън ? Ей, доживяхме да се стопли порядъчно и съм мноооооооого щастлива от това! Имам настроение, имам желание за всичко, имам и усмивка на лице... Изобщо - "Нека да е лято! Само да е лято"

Ели, как ти е вече мястото на натъртването? Имаш ли още силна болка или успяваш по-леко да ставаш и да се движиш?

просто не съм свикнала да пия обезболяващи.Пия разбира се арника

Мда... знам за какво говориш. И у мен има съпротива, когато трябва да пия какво да е освен нурофен за главоболие. От друга страна - ако не го правиш редовно и не си зависима от лекарства, то точно в този случай тези, които трябва да приемаш, не са нещо тежко за теб. Арниката е прекрасен избор - можеш да си мажеш и натъртеното място с крем Арника или Арнигел. А най-добре - с масло от арника, ако намериш такова. Надявам се наистина в най-скоро време да се чувстваш много, много по-добре.

За стотен път живота,съдбата,Бог или който там се сещате ми показа колко силно пренебрегвам себе си,в името на другите и как понякога човек трябва да се замисли какви ги върши,но ми е много трудно да се пречупя.

Е, сега имаш доста свободно време да помислиш именно върху този въпрос. На практика...., ако не мислиш за себе си, не мислиш и за другите, които по един или друг начин са зависими от теб. И се получава една голяма лъжа към самата теб - пренебрегваш себе си, за да си в услуга на другите, но.... нараняваш себе си - нараняваш и тях, защото в момента всъщност ти си им в тежест. Като това последното не го разбирай буквално - като казвам, че си им "тежест", имам предвид грижа и притеснение, защото те те обичат и няма начин да не се притесняват, когато те боли.

Гого втора седмица кашля като магаре, а Марти е с много червено и болезнено гърло и без никакъв друг симптом.

Ванче, как са децата?! Оправяте ли се вече?

Коки вече е добре - има остатъчна хрема, но не е нещо, което си заслужава да се отбележи. Бела, за съжаление трябваше да започне сироп за кашлица, защото събота вечерта е кашляла половин час през нощта - за огромен късмет не съм я чула даже. Но тя вече е голяма и знае (понеже съм ѝ казала), че в аптечката у нас има Гринтус и е станала през нощта, взела си е сиропа и го е почнала. Днес е значително по-добре.

Как минаха срещите в училищата в Берн? Ще ми е нтересно да разкажеш.

Нашите срещи минаха много ползотворно - дори вече имаме резултат: от едната гимназия върнаха положителен отговор, че имат свободно място за Бела и днес изпратих попълнена формата за кандидатстване. Мисля, че пътят към Швейцария вече е открит и свободен. Дори и да има още някаква пречка, вероятно ще се касае за нещо документално, което ще трябва да вадя тук от България.

Иначе съм щастлива, защото от петък Коки си е в България и сега ми е много по-пълно и хубаво у дома... В комбинация с ясното, топло и слънчево време навън, сигурно е излишно, ама ще напиша, че съм щастлива . В събота сме на бала на племеницата в Габрово и ни предстои пътуване. Момчил ще се прибере в петък специално за събитието. Запазили сме си къща за гости за нощувките там и нямам търпение да пътуваме.

Изминалата събота пък бяхме на гости в къщата на наши семейни приятели в село Аканджиево, Беловско. Беше много хубаво. Разходихме се из полето извън селото... синорите бяха "избухнали" в гъсто червено от нацъфтелия мак. Акациите ухаеха умопомрачително. Шипките люлееха едри розово-бели цветове. А залезът в младите житни класове ги позлати и направи гледката нереална... За първи път от много време душата ми сякаш се освободи от сковаващите окови, които я държаха от известно време.... и полетях.... фантазия, въображение, мечти.... всичко се пръскаше от радост и се носеше с невероятна лекота по отдавна забравени пътища.

И в общи линии е това около мен. Пишете като ви остане време.

[ellis_stoyanova]

Аз,макар и вкъщи и баш да не мога да усетя тази лятна топлина,се наслаждавам на 100% на хубавото време.Птичките пеят,всякакви буболечки летят из въздуха,имах пряка среща с 2-3 миризливки,което е поредния намек че лятото ни връхлита...
Болката не е нетърпима,но при определени движения ми иде да си отхапя езика,напрами ми се доплаква,както и в любимата ми полу излегната поза за четене,но....това не ме спира да пъшкам и да си чета,та това е моето време
Ани,мисля,мисля...и пак не мога да успея да избягам от себе си,готвя,чистя с пълна сила,дълбоко вкоренено ми е това чувство...дори боклучетата по земята ме дразнят и зататрузвам безжичната прахосмукачка.Най-хубаво ми беше,миналия понеделник,когато адски ме болеше,котката цял ден спа на краката и корема ми,а тя е от онези чешити,които го играят царствено и хич не е гальовна,освен ако нещо не реши.Но ьвно усещаше,че ми е много зле и цял ден спа при мен☺.
Много хубави снимки беше пуснала,дори се усещаше тази свобода и безвремие....
И квО,Бели вече се подготвя за нов старт...мале как минава това време....толкова е хубаво всяко ново начало-леко плашещо,леко несигурно,но винаги вълнуващо и някак носещо нови надежди и емоции.
Коки си е тук,казваш...ваканция ли има,чудесно е че ще сте всички заедно.Весело да си изкарате!