ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема

[Ванчето]

Ванче, когато ти остане време, мини да пишеш какво и как при вас. Надявам се всичко да е наред, всички да сте здрави и да имаш хубави новини.

Здравейте, здравейте!
Ето ме и мен, набързо да кажа какво става при нас
Аз очаквах развитие през тази седмица по 2 въпроса, но се получи такова само по 1. Накратко: в началото на февруари получих много хубаво предложение за работа в къща за гости, която по-скоро си е малък хотел, тъй като се състои от 12 стаи, 2 апартамента, бар, столова и много хубава тераса за през лятото. Позицията, която ми предложиха е помощник-готвач, но когато се налага ще помагам и за чистене, сервиране, пране, гладене и каквото друго има нужда. Аз приех без никакви колебания, защото това е нещо ново и различно за мен и много се радвам, че ще науча много нови неща. Животът ми е показал, че всеки опит е ценен! Още повече, че мястото е супер близо до нас, а и ми предлагат безсрочен договор на пълен работен ден, хубава заплата. Месец след предложението заради здравословни проблеми, за които сега не ми се пише, се наложи да кажа, че няма да мога да започна (още не е отворено). Но хората не се отказват от мен и много държат да съм точно аз и така и не приеха моя отказ. Казаха, че няма значение какви проблеми имам, когато трябва да отсъствам, за да ходя на лекар ще отсъствам, когато трябва да си взимам болничен няма да има проблем и така... В крайна сметка другата седмица започвам! Тази седмица изкарах курс за правилно и безопасно боравене с хранителни продукти, защото иначе не мога да помагам в кухнята. В следващите няколко дни трябва да изкарам такъв и за алергените. И така - новите неща, които научавам вече започнаха !
Стискайте ми палци моля ви, защото ще бъде доста голямо предизвикателство!

P.S. Вие сте първите, на които споделям за тази новост в живота ми!

[ellis_stoyanova]

Ох,Ванче,лично аз от последното ти изречение направо се просълзих,колко необикновено е да споделиш на някой,който дори не си виждал,нещо толкова лично и да го почувстваш,че просто така трябва..❤❤❤
Не палци,с цялото си сърце ти желая успешен старт в новото начинание,защото в живота всяко нещо се случва с причина и знам,че е правилната,макар понякога в началото всичко да е доста объркано.Успех,успех,успех❤❤❤
Ани,при вас отново е изпълнено с динамика,признавам си,ако кажеш че цяла седмица нищо не се е случвало ще си помисля,че нещо не е ок.Хайде...дано и при теб всичко се нареди по най-добрия начин!

[Ванчето]

Ох,Ванче,лично аз от последното ти изречение направо се просълзих,колко необикновено е да споделиш на някой,който дори не си виждал,нещо толкова лично и да го почувстваш,че просто така трябва..❤❤❤
Не палци,с цялото си сърце ти желая успешен старт в новото начинание,защото в живота всяко нещо се случва с причина и знам,че е правилната,макар понякога в началото всичко да е доста объркано.Успех,успех,успех❤❤❤

Ели, сърдечно благодаря за милите думи и пожелания! Аз преди години много се страхувах от промените, но сега ги посрещам с отворено сърце! Всъщност все още се въздържам да казвам на близките ми, защото искам да го споделя когато вече е факт, а не да говоря предварително. Днес ходих отново да се виждам с хората тъй като трябваше да обсъдя с тях една подробност и ми казаха, че отварянето се отлага с една седмица. Все още има последни довършителни работи, разрешителни и разни други документи за дооформяне - досадни, но важни и задължителни неща. Но нищо, аз не бързам. В крайна сметка всичко се случва тогава, когато трябва да се случи!
Ти как си? Отшумява ли болката? Аз когато бях ученичка си паднах на опашката. Травмата хронифицира и години след това имах силни болки предимно при смяна на сезоните. Дори имаше момент, в който ходих на прегледи, за да се установи дали няма киста, която да причинява болката. В крайна сметка всичко отшумя, но трябваха години. Така че, мисля, че съвета, който ти е дала Чери е много добър. Обърни си внимание, за да не стане хронично.
Прегръдки...!

[cchery]

Ванче, подозирам, че вече си почнала работа и много се радвам, че си имала тази възможност. Толкова е хубаво някой да настоява точно за теб. Въпреки, че ти си изтъкнала на новите си работодатели известни пречки. Желая ти от сърце работата да ти допадне. Екипът и най-вече шефовете - също. Ти си рядко срещан тип българин - честно казано не помня колко години не съм прочитала или чувала в разговор от който и да е следните думи:

Аз приех без никакви колебания, защото това е нещо ново и различно за мен и много се радвам, че ще науча много нови неща.

И те са казани за позиция, която не включва така модерните напоследък "професии" на инфлуенсъри, собственици на електронни магазини и всякакви други измислици-премислици.... А пък кой знае - защо не нашето семейство да дойдем някой ден в тази къща за гости - след преместването в Швейцария дори няма да е толкова далече... А и аз много, ама ужасно много искам да ям пак паея с морски дарове..... ама като тази дето я правят във Валенсия .

Аз очаквах развитие през тази седмица по 2 въпроса, но се получи такова само по 1.

Пиши и за втория въпрос, когато има какво да се пише .

Как сте вкъщи? Всички здрави ли сте? Кога свършва учебната година за Гоги и Марти? Ще си идвате ли до България през лятото?

Ох,Ванче,лично аз от последното ти изречение направо се просълзих,колко необикновено е да споделиш на някой,който дори не си виждал,нещо толкова лично и да го почувстваш,че просто така трябва..❤❤❤

Да, Ели.... и аз точно така се почувствах.

Ани,при вас отново е изпълнено с динамика,признавам си,ако кажеш че цяла седмица нищо не се е случвало ще си помисля,че нещо не е ок

Ами...., права си, Ели - ако цяла седмица е тихо, навярно ще съм се споминала

Как си ти? Как е удареното? Пиши и вие какви планове имате за лятото .

Аз днес имам с какво да се похваля - сутринта с моя приятелка ходихме до централна гара и си купихме билети за влака София-Истанбул. Не ми трябваше много време да мисля, за да се съглася на предложението на тази моя приятелка да направим едно 4-дневно пътуване до турския мегаполис. Била съм само веднъж там и то за 5 часа... Решихме да пътуваме с влак, т.к. ще можем да поспим удобно в спалните вагони. Имаме си и резервации за хотел вече и другата седмица в петък почва приключението.

Ние лятната почивка вече напълно сме я резервирали - пак ще сме в Гърция. После 1 седмица сме си в София и след това поемаме с кервана за Берн..... Арти по-специално ще пътува със самолет - вероятно аз ще съм с него, а Бела ще пътува с Момчил с колата. Няма да е лесно. И наварно ще има много неща, които ще ни изненадат, но.. какво е - това е.

Днес довършвам окончателно сайта, който правя от април месец и се надявам да си получа и хонорара, за да имам спокойно пари за Истанбул. И още нещо - Бела най-сетне се съгласи и прекратява тренировките по художествена гимнастика. Утре ѝ е последната и ще направим малко изпращане в клуба. В събота пък е на последното си състезани по този така любим за нас спорт..... Много са причините и факторите, довели до това решение..... и си признавам, че като се сетя, имам влага в очите... Но животът продължава и ми се ще и ние да продължим с него.

Ами това е засега. И аз чакам развитие по 1 въпрос, но като всичко се реализира, направо ще снимам и ще разказвам.

[ellis_stoyanova]

Здравейте и от мен.На фона на целия прекрасен позитивизъм,който лъха от поста на Ани,аз искам да ви се оплача,ама толкова много...че ми иде да крещя.
Вчера си получих заплатата за мин месец...450лв,имам и 170лв от нои за болничния....това мили мои е заплатата,с която ще трябва да се примиря и преживея юни месец.Отвратена е меко казано,това което чувствам,повръща ми се,искам да набия някой .Като най ми стана неприянто че шефката ми ми заяви че не работодателя ми ме ощетявал а нои,е как да не е като се водя на минимална именно от тъпия работодател....а взимам малко над минималната...какви глупости ми надрънкаха....просто нямам думи.Аз разбира се не останах длъжна и казах че в такива моменти човек се замисля до колко човек може да разчита в такива моменти на хората,на които отдава 90 %от времето и енергията си...и още други неща надрънках,ама не ми се обяснява.Ани ме познава и знае,че аз съм много емоционална и не мога да си трая.
С 300 извън шибаническата ни държава....сериозно се замислям...и не,не се извинявам за псувните....

[cchery]

Ели, не знам какво да ти кажа. Начинът, по който ти си назначена на трудов договор - на минимална заплата и пари на ръка до уговорената устно сума, е онзи, който движи икономиката в България от над 30 години. Начин, основан на принуда и примирение. Едните са в позиция да изнудват, а другите - трябва да приемат. И едните, и другите имат вина за това, ако трябва да бъда честна. Средствата от данъци и осигуровки отиват за обещетения при безработица, но т.к. средства се крият и не се декларират, то и борсата в България не е цъфнала и вързала.

Реално ти от НОИ си получила това, което ти се дължи по трудов договор..., а то не е много, защото се водиш на минимална заплата.... Сумата, която си взела за юни, е меко казано смехотворна. Но твоят работодател е "чист" - при него документално всичко е изрядно....

Не знам какво да ти кажа. Тези приоми, т.нар. "сива" икономика така и не бяха изкоренени от никое правителство, от никоя власт... Явно има полза за някого - иначе няма как да си го обясня...

С 300 извън шибаническата ни държава....сериозно се замислям...и не,не се извинявам за псувните....

Няма за какво да се извиняваш - честно казано и аз си го мисля с абсолютна увереност. Много неща, по-скоро обществени, социални и политически процеси, тук вече ме отвращават.... МНОГО......

[ellis_stoyanova]

Добро утро!Днес е по-добър ден,както казват.
Знам Ани,всеки е прав от негова гледна точка,но именно това ме натъжава,че няма как това да се промени.

[cchery]

Добро утро!Днес е по-добър ден,както казват.
Знам Ани,всеки е прав от негова гледна точка,но именно това ме натъжава,че няма как това да се промени.

Ели, аз не мисля, че работодателите ти са прави. Ама по никакъв начин. Погледнато от чисто човешка и морална гледна точка. Да не говорим за етика - професионална и лична. Просто..... документално те не са в нарушение... Не знам обаче как спят с такава "съвест". Аз и друг път съм се чудела...... за много такива случаи като твоя. И всеки път питам - КЪДЕ Е КОНТРОЛЪТ В БЪЛГАРИЯ?!?!?! Това нещо се знае....... огромният процент работещи в България са назначени по този начин.

Ще дам и още една гледна точка, макар на фона на цифрите, които ти цитира, че е заплатата ти за предния месец, е малко цинично... Но все пак. Момчил винаги е бил осигурен на пълната си заплата - такава е политиката в ИТ сектора и мисля, че изключенията са нищожни... Факт е обаче, че той и колегите му от този сектор внасят в бюджета на България огромни суми. Тяхното участие в солидарната ни социална система, погледнато по този начин, е..... ами далеч от солидарно - на практика те изнасят по-голямата част от тази тежест. Те и другите, които са осигурени на пълни заплати.

Едни крият, други лапат..... Едни имат, други нямат... нито е солидарно, нито е социално, нито е справедливо...

[cchery]

Здравейте, момичета. Как сте?

При нас няма кой знае какви фанфари, които да описвам, но е факт, че се случват различни неща. Бела реши и спира с художествената гимнастика. Миналия петък беше последната ѝ тренировка, а събота - последното състезание. Считам решението ѝ за единствено правилно и му беше време. Аз застъпвам твърдо позицията за спорт в живота и ежедневието на детето, младия човек и възрастния. Художествената гимнастика обаче си има специфика и мисля, че точно 16 годишна възраст, на която е Бела, е предел, ако нямаш сериозни намерения именно към този спорт.

Занесохме почерпка в клуба и се получи много топло изпращане. А вчера треньорката на Бела и президент на клуба я беше помолила да отиде за малко в залата. Децата (от всички възрастни) и всички треньори се бяха подготвили с приятна изненада - бяха ѝ купили огромно плюшено мече, чиито лапички бяха подписани от някои от децата. Една голяма пощенска картичка не е успяла да събере и на двете си вътрешни корици прекрасни пожелания към Бела, изпъстрени с много сърчица. А на ръката ѝ грее специално избрана гривничка с мъничка икона, изработена от мед. Във всички подаръци се е включила и треньорката ѝ Петя Монева..... И знаете ли кое е невероятното в случая?! Бела е състезател на клуба, който не е донесъл нито един медал или грамота от Държавно първенство, а беше изпратена като най-голямата им звезда... И всичко това само защото Бела притежава слънчев характер и много добро сърце.... колкото и да звучи нескромно или нещо друго. Няма никакво друго обяснение. И двете вчера много се развълнувахме....

Иначе Белка отказа да пътува с мен за Швейцария след 2 седмици - има родителска и ученическа среща (заедно) на новия ѝ клас в гимназия Лербермат. Помоли да си остане в България, за да може да се сбогува със съучениците и приятелите си и всъщност поне за 2 седмици да прави онова, което съучениците ѝ обикновено правят след училище, и за което тя намаше време заради тренировките и не е правила нито веднъж. А то това..... са някакви прозаични неща - да отидат в зоологическата градина петък следобед. Да скокнат до близия мол просто, за да се помотат..... Да повървят пеша до Орлов мост, примерно...... Все естествени продължения на училищния предиобед, ако обаче имаш време. А Бела досега нямаше такова. Нейният единствен път беше към спирката и с рейса към залата.

И друго се е заинатила тази Бела - иска да завърши с отличен успех годината и да си направи класните с шестици и това, съзнавайки, че няма никакъв смисъл от всичко, т.к. в Швейцария не ѝ искат дори учебния хорариум, камо ли пък справка за оценките. Но както тя самата казва - трудно приема дори петица макар да ѝ е трудно с всичките тези предмети и учебен материал.

Аз за съжаление не мога да приключа с последния сайт, върху който работя. Появи се грешка от несъвместимост с 2 добавки към основния сотфуер и не мога да реша може би най-важната от законова гледна точка задача - да поставя работещо изрядно разширение за бисквитки, което да отговаря на нормативната база на ЕС и България, свързана с личните данни на потребителите. А сайта, който правя, е на една данъчна адвокатка от София... И се балтавя вече 3-ти ден без работещо решение, но пък с нарастващо раздразнение..... Дори днес даже не ми се почва и работа само, за да видя че нещо пак не работи..... Но от друга страна искам всичко да приключва, защото имам още една задача за правене преди морето през юли.

Опитвам се да намеря и платено парко място в Младост, където да оставим форда, когато заминем за Берн.... Е, и това се оказа непосилна задача - и не е за учудване. Места за свободно паркиране в квартала няма. Поради което има засилено търсене към платени паркинзи и гаражни клетки в новото строителство, но явно и те са препълнени... Щеше ни се да сме намерили нещо до края на месец юни, т.к. по това време Момчил ще се прибере от Швейцария с новата кола и не искаме да я паркираме пред нашия блок - прекалено силно ще се набиват на очи чисто белия ѝ цвят и швейцарския номер...., а това никога не е на добре в България.

Чакам и да реализирам поръчката по мой проект на котешкия дом на моите Тигрушки от пред входа.... Всъщност чакам майсторът, който ще ми прави инсталацията - стълба, къщичка и лежанка да се обади, че е готов и да я монтираме..... Някак си имам чувството, че ще се получи нещо много приятно за окото. Но да видим.

И май засега е това основното около мен.

Ели, Ванче, Деси, пишете как сте и вие. Какво правите и ви се случва.

[cchery]

Здравейте. Пак съм аз ..... Ама е така, защото искам да се похваля, че в момента сме във влака с Бела напът за Истанбул..... правим малко бягство с 2 наши приятелски семейства от София. Решихме да пътуваме с влака за разнообразие, а и защото за дълъг път е много по-удобен от рейс.. Ние с Бела сме в спален вагон двойка и сме си самички. Разполагаме се както можем. До пристигането ни в Истанбул има доста време - надявам се да можем и да поспим даже.

Следващото включване сигурно ще е от турската столица.

[cchery]

Здравейте. Аз пак съм тук, макар не и от Истанбул. Върнахме се още във вторник, а там нямах никакво време за компютри. И още по-добре, де. Толкова съм впечатлена от видянато в турската столица, че още си събирам мислите, за да мога да го разкажа подобаващо. Като цяло мога да кажа, че Истанбул е магьосник.... Не е точно мястото, което бих харесала да живея и да посоча като прекрасен град, но е дълбоко необясним и именно тази негова мистичност го прави привлекателен. Привлекателен до степен, че съвсем скоро пак ще отида там.

Вие какво правите? Минете и се похвалете.