forum.metsababa.net

Нелка, Деси, знаех си, че непременно трябва да вляза във форума днес по-късно следобеда.... чувствах го интуитивно..... и гледай ти колко интересни, вълнуващи и изпълнени с трепет постинги сте написали.... Сега ще бъда кратка, защото трябва да отида до едни наши приятели и да нахраня котките им и да почистя, т.к. те в момента са на екскурзия в Рим и аз обещах да се грижа за малките лъвчета

Но и дори сега мимоходом искам да кажа, че изтръпнах, когато прочетох как едно 15-годишно момче МЕЧТАЕ.... мечтае на глас, мечтае смело - Десита, възхищавам се на Алекс .

Kleo написа:И ето, пак рева. А в началото на учебната година бях сигурна, че лично мен истерията покрай кандидатстването няма да ме обземе. На крачка от изкукуригването съм обаче

Оооооооооо, welcome, и аз бях казала същото преди 2 години и ми се получи точно толкова, колкото и на теб.... :1140 :1140 Сега, покрай теб и Алекс, се върнах в тези дни и помня колко много изключително горда бях от Коко и от начина, по който той извоюва мястото си в училището, което страшно харесва след 2-те години, изкарани в него.

Относно дилемата с работата - абсолютно съм "за" да подаваш документи и на двете места - нещо, което чета, че и ти си взела като решение. Изкушението с това да вземаш заплата, която заслужаваш срещу това да бъдеш себе си на другата работа..... трудна работа. Имам какво още да пиша, но сега излизам.

Нели написа:Ани, поздравления за всичко, което правиш! Буквално нямам друго какво да кажа. Винаги съм се изумявала и възхищавала на неизчерпаемата ти енергия - учиш, преподаваш, работиш , пътуваш, съпреживяваш с децата си техните вълнения и те стават ваши общи преживявания (което е изключително ценно!), тичаш, пишеш тук...

Нелка, нищо няма да пиша под тези ти думи - искам само да знаеш, че.... нито ги чувам редовно, а още по-малко чета нещо подобно за себе си... почувствах се като най-важния човек на този свят. Благодаря.

Нели написа:Колкото до клуба, аз съм в него вече 8-9 години, просто снимката беше от преди 6 години. Отначало обаче се включвах в много малко клубни неща, докато сега чувствам това място като свое. Хубаво място е.

Аз редовно ви гледам снимките - поне тези, които ти споделяш и да ти кажа, че понякога .... лекичко ти завиждам, защото някак си усещам една безкрайна свобода в тях... Дори помня, че правехте някакъв лагер - през август, ако не се лъжа, и ни беше канила на него - не съм забравила, но и не знам дали ще мога да се включа, макар да мечтая за това.... Как върви презентацията?!

Бягам сега - до после.

Обещах пак да пиша, но досега седях да си правя материалите за утре.... повярвайте ми, очи не ми останаха. Но въпреки всичко.... искам да ви кажа, че... имах желание да вляза. Деска, много интересни неща си писала за хората, които са по-различни от общоприетото.... има толкова подробности, които ни убягват заради стереотипите, които сме наследили... Знам ли дали ще имаме сили някога да ги преодолеем.

И аз като теб усещам, че ми харесва да преподавам. То това..... всъщност никога не е подлежало на съмнение - искам да съм учителка от съвсем малка... може би под влияние на майка, защото тя е учителка.

Нели написа:съпреживяваш с децата си техните вълнения и те стават ваши общи преживявания (което е изключително ценно!)

Нелка, пак се връщам към твоите думи..... вярвай ми, това горното ми е най-най-най-важното.... не знам, но чувствам, че така дишам и така живея..... И да бъда честна - мисля, че съм видяла и усетила същото и у теб.

Нели написа: За обучението по IT си права. Много е странно. Преди години, като начинаещ преподавател, оцених необходимостта от владеенето на повече чужди езици и на повече компютърни умения. Виждах поколението след мен и си мислех, че в тези два аспекта ще изостана чувствително от тях. И действително за няколко години това беше така. Сега обаче с изумление установявам, че студентите ми са до някаква степен неграмотни в тази посока спрямо мен, а са вече много по-млади, могат да са ми деца. Не всички, разбира се, говоря за средно-статистическия случай.

[bНелка,[/b] това е точно така... За мен беше буквално стъписващо.... А какво научих днес (да, едва днес ) - ами то часовете по ИТ започвали задължително чак от 5-и клас. Но понеже всяко училище може да има известна автономия при изработване на учебния план, явно нашето е решило да е "в час" с времето и при нас ИТ започва от първи клас. А аз си мислех, че важи за всички училища в България. Да, ама не..... И затова децата от моята група, които са между 8 и 14 години са на различно ниво по отношение на ИТ уменията си, а аз.... до днес не го знаех и се чудех тези деца... защо не познават елементарни команди като Ctr+C, Ctr+V, Save As и т.н....... Наистина, чувствам се малко неудобно, но.... аз нямах представа, че програмата на МОН е такава...... кошмарно

Деситка, искам да те питам - ти вътрешно какво искаш да работиш от тези 2 възможности, които ти се отварят?! Аз лично те виждам като началник на вашия център - смятам, че можеш, че имаш желанието и хъса..... Въпросът е, че там малко или много си ограничена от гледна точка на това, че центърът е държавен и каквито и промени да имаш на ум, над теб винаги ще има "шапка". Докато в училище - е в училище... ще можеш да я "махаш" тази шапка по всяко време, защото над децата ни няма държава от глупави чиновници.....

Това е. Лека нощ от мен.

Ааааа.... почти забравих - ето го сайтчето, което направих за уроците ми тази седмица - Summer IT KIDS. Ако вече съм го пускала в пост по-горе, моля да ме извините, но госпожа Донева взе да изкукуригва от тази ангажираност.... а дано да няма повече

cchery написа:

Нели написа:Ани, поздравления за всичко, което правиш! Буквално нямам друго какво да кажа. Винаги съм се изумявала и възхищавала на неизчерпаемата ти енергия - учиш, преподаваш, работиш , пътуваш, съпреживяваш с децата си техните вълнения и те стават ваши общи преживявания (което е изключително ценно!), тичаш, пишеш тук...

Нелка, нищо няма да пиша под тези ти думи - искам само да знаеш, че.... нито ги чувам редовно, а още по-малко чета нещо подобно за себе си... почувствах се като най-важния човек на този свят. Благодаря. ...

Ани, съгласявам се с всяка една дума, написана тук от Нели Ти за мен лично си едно вдъхновяващо ДИНАМО Неуморима, цялата Огън, от онзи Топлещия и Сгряващия, а не изгарящия и опожаряващия... Сякаш за теб денонощието съдържа 45 часа, а за останалите - 24 - толкова безумно много неща успяваш да свършиш Изумителна си! И мисля, че щом не чуваш подобни думи за теб от околните често, тези хора или недовиждат, или завиждат. ... Миличка, извинявай, че не ти вдигнах вчера. Но имах един от онези моменти, в които просто нямаш повече капацитет да реагираш и да откликваш на средата си... просто изключваш и си дотам. Тотално неадекватна. Ако ти бях чула гласчето, сто на сто отново щях да ревна с глас, да те уплаша, че нещо се е сговнясало и ... уйде конят у ряката Влязох в сайта ти и започнах да го разглеждам. Удивена съм! Майсторка си вече! Поздравления! Черко, личи ти, че ОБИЧАШ децата, личи ти и по това как гледаш своите две, и по това как работиш с "чуждите" общи наши български деца! Браво! Освен това Алекс ми е още на 13 години, не е на 15, както си написала погрешка, е, съвсем скоро навършва 14 де! ... Ще му вадим първата истинска лична карта, както казва той ... Наскоро пак с тебе си говорихме за промяната в мен. Струва ми се, че понякога недоумяваш какво толкова имам предвид. Искаш ли да ти разкажа как ТОЗИ път реагирам от месеци време насам, след като разбрах от шефа ни, че се пенсионира? Ето тук е разковничето - в моето откликване към моята среда! Припомних си какво ме съветва профилът ми в Ген ключовете и Хюман Дизайн, аз съм тип Манифестиращ Генератор, какво да правя, когато трябва да реша нещо, да избера. Напътствието е да ИЗЧАКАМ!!! Но знаеш ли колко нечовешки трудно е да кажеш на един Манифестиращ Генератор да изчака??? Той някак усеща силата и импулса да реагира НА МИГА и после да си удря главата в стената от яд защо не е ПОМИСЛИЛ и ОГЛЕДАЛ ситуацията първо!!! Но вече е късно. Помниш ли месеците около развода ми? Всички около мен бяха втрещени как аз буквално го разбих с действията и импулсивните си решения, и това стана за отрицателно време!!! Ако тогава знаех за ГК и ХД... щях да мисля, изследвам, проуча ситуацията, а не да скачам с двата крака. Сега обаче, водена от новото познание, ОТПУСНАХ УМА СИ, релаксирах съзнанието си и просто НАБЛЮДАВАХ какво се случва, накъде духа вятърът, с какви хора ме среща животът, и си правех изводите един по един, бавно, небързайки... и ДЪЛГО ВРЕМЕ СЯКАШ НИЩО ОСОБЕНО НЕ СЕ СЛУЧВАШЕ... освен това, че аз трупах материал. До вчера. Когато в мен се ИЗБИСТРИ докрай усещането ми, че ОБЕЗАТЕЛНО трябва да си подам документите. Но забележи! - без грам страх от моя страна, без прилепване към резултата, като на ИГРА. И предприех първата крачка. Спокойно. Това е различната Деси от предишната, Ани. Така ми се иска да ме разбереш точно какво имам предвид много си ми важна В момента, в който настъпи това избистряне, СЪБИТИЯТА около мен станаха изключително забързани, СИНХРОНИЧНИ, сякаш се редеше пъзел и всяко парченце си идваше на мястото. Отворих ушите си и за моите колеги, говорих с тях... беше завладяващо усещане. Отидохме "конкуренцията" да си вадим заедно документи от институциите. Бяхме аз /напълно зряща/, слабо виждаща колежка и напълно сляп колега. Той висок по средата, ние двете по кинта и петдесет - от двете му страни, да се водим. Бяхме гледка Всички ще кандидатстваме на шега и главно заради шефа, който би останал много разочарован, ако не откликнем на упоритите му молби всички да кандидатстваме. Е, от 11 общо подчинени негови само 4 ще се кандидатират, и един от тези четирима съм аз. Но вече не треперя от ужас, а се смея на всичко идващо

Сега за Алекс

Нарочно го отделям в нов пост. Точно както направи Нели. Защото са значими и важни неща за разговор, но различни и всяко заслужава конкретно насочено внимание.

Алекс мечтае не само за НСА, футбол. Той някак вътрешно е убеден, че ще влезе в Българския национален отбор по футбол, ще се класират за следващото Световно първенство и ще спечелят Купата Коя съм аз, за да му казвам, че това е невъзможно или твърде невероятно?! Правилно. Никоя. Тоест НЕ МУ ГО КАЗАХ, няма и да му го кажа. Напротив! Казах му, че знам, че има великолепни шансове за това и че ще бъде най-добрият художник сред футболистите и най-добрият футболист сред художниците. Той грейна срещу мен. "Мама ми вярва!" Добавих, че му се възхищавам И за това, че предпочете да ОТЛОЖИ с 5 години най-голямата си мечта и страст, защото САМ е стигнал до извода, че столичните спортни училища не струват за придобиване на средно образование и реална квалификация! Той пак светна срещу мен. Почувства се разбран и ОЦЕНЕН. А за един Прожектор това е от изключително значение, да бъде разпознат за дадена дейност и да му бъде дадена зелена светлина. Иначе изобщо не почва.

Сега за изпитите! Много е интересно всичко! Общо 6 изпита държи след 7. клас. 3 от тях са към МОН, 3 - от МК, Министерството на Културата. 4 от 6-те изпита са по Рисуване. За рисуването се готви усилено точно 8 месеца време, като последният засили на няколко курса и учителки, иначе си ходеше само при една художничка. Вчера вечерта в 23.08 ч. успешно подадохме заявлението онлайн за училищата в МОН - общо само 15 желания - но те всичките са му компромисните решения, само ако не бъде приет никъде от трите желани от него гимназии към МК.

Матура по БЕЛ - 48.500 от 100 точки
Матура по математика - 15 от 100 точки
Изпит за проверка на способностите по изобразително изкуство - 83 от 100 точки

Изпит по рисуване в Приложното - Добър 3.68
Изпит по рисуване във Фотографското - Много добър 4.66
Изпит по рисуване в Художествената гимназия - предстои - надяваме се на Отличен 5.64

При всяка оценка се реве. О, не той! Майка му Със сълзи, хълцания и въздишки.

И сега покрай моя СИН аз откривам отново един НОВ за мен СВЯТ. Но не светът на памперсите, лигавниците, среднощните ставания, кърменето на поискване, мрънкането, игрите на площадките и пясъчниците който свят беше светът за мен преди 14 години а НЕОБЯТНИЯТ И ЦВЕТЕН СВЯТ НА ИЗКУСТВАТА. Изящните, приложните, такова изобилие от творчески дисциплини и шарени хора! Пълни ми се душата Рибешка в този свят

И се радвам... Не! Щастлива съм, че ИМА такива места, в които децата като Алекс МОГАТ да разгръщат СВОБОДНО вродения си потенциал, да въплъщават в картини или в предмети нестандартния си поглед.

Защото ... лесно е на децата със силно развити и ляво, и дясно мозъчно полукълба. Аз бях такова дете. Не се хваля, но фактите са такива. По всички дисциплини ми вървеше. По всичко ми беше интересно. Обожавах да уча. Но имах и творчески проблясъци. Като дете бях добра и в няколко спорта дори. Дето имаше една соц.-мисъл - "за всестранно развитите индивиди" До края на гимназията срещах реална трудност и съпротива само срещу един-единствен предмет, от който буквално се изприщвах - физиката. Всичко останало го можех, а най-често и ми беше интересно и завладяващо.

Лявото полукълбо е истински цененото в училищата към МОН, а дясното полукълбо е оцененото в училищата към МК. Рядко някои деца, единици са!, показват отлични резултати и на изпитите към едното, и на изпитите към другото министерство. Лошото кое ли е?

ЧЕ РОДИТЕЛИТЕ МАСОВО НЕ ЗНАЯТ ЗА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ГИМНАЗИИ КЪМ КУЛТУРАТА

И затова чувстват децата си като тъпи, неграмотни, невписващи се, мързеливи, отвеяни, отнесени, неспособни, двойкари, тройкари, четворкаджии, посредствени, губещи... има ли смисъл да продължавам с епитетите?!

И някои учители за съжаление също набиват на същите тези дясномозъчни създания как за нищо не стават, как ще пропаднат в живота, щом още в училище ... бля-бля-бля ...

И как същите тези деца, само да им се даде ШАНС да се запознаят с други като тях, разцъфват и стават ОТЛИЧНИЦИ в един момент. Почват да се надпреварват на кого рисунката е по-яка, кой е успял да нарисува по-добре телата на изпита ... и да си говорят на техния език. И дори седнали в пицарията, да са запленени от ФОРМАТА на съдовете и приборите, да ги снимат чайник, чиния, чаша, всичко, и да кажат - довечера ще ги нарисувам, много са изящни. Момчета над 1.70 м. А гледат форма, цвят, разположение в пространството, обръщат внимание на детайли. Невероятно е! И виждаш как те са едни БУДНИ и разкошни, и талантливи деца. Които заслужават поле на изява. И си готов да обърнеш света, но да им го дадеш.

И се сещам, че тук във форума имаМЕ много талантливи, даровити деца! Имаме спортисти, имаме художници, имаме балерини, имаме певци и музиканти! БРАВО на децата, които не са академични и с постижения в масовото общообразователно училище! Техният ПЪТ може би Е различен. Сияна. Клеми. Белушка. Коки. Рая. Симчо. Вили. ... Да не изброявам поименно, че ще пропусна някое детенце. Много от децата във форума се занимават като ХОБИ или в свободното си време с изкуства, танци, спорт... Обаче ако виждате страст в детето си и ви се вижда наистина страхотно в работата си, замислете се дали това хоби да не стане основна негова дейност, обект на изучаване в специално училище или по-натам във висшето. Дайте рамо, ако то поиска да излезе от калъпа. Нека разпери криле. И винаги го хвалете, поощрявайте, доверявайте му се. ... Капанът го знаем. Срам и чувство за вина. Аз повече няма да вляза в него. Недейте и вие, приятелки. Не е късно за НАШИТЕ деца. Ох... обичам ви. Простете ми.

Пред мен вече има още едно решение.
Трудната ситуация вече я виждам като предизвикателна.
Отдавна не бях имала професионални чуденки.

Ето какво би ме удовлетворило лично мен най-много

1. Учител във Философския цикъл в някоя средно голяма гимназия. Тоест - преподавателска дейност. И работа с деца. Предимно здрави. Тук се изявявам като даскалица И взимам доста добра заплата. По моите стандарти за такава де.
2. Психолог и Зрителен терапевт в моя си Център, на половин щат, половин заплата, за 4 часа дневно. Или по договаряне с новия шеф. Това ако не съм аз шефът Така си зачесвам нуждата да консултирам, терапевтирам и помагам на възрастни хора, както и на такива със специфични увреждания. Работя по специалността си, чувствам се полезна и на мястото си, и допълвам дохода си с половин заплата от Центъра, запазвайки отношенията си с колеги, нов директор и потребители. Трудовата среда също не е за подценяване, имаме си двор със сливово дърво и много рози. Хубаво ми е.

Така никого няма да управлявам и командвам. Но все пак ще съм се пробвала и заявила пред Вселената, че мога и искам да се изявявам и да участвам в конкурси. Шансовете ми наистина са много малки, в сравнение с другите ми колеги. Не пречи обаче да се кандидатирам. Няма да боли от това.

Ако ме приемат за Директор, не си решавам финансовия си проблем, но от друга страна:
1. Както каза Нели, ще се оглеждам за проекти и други финансиращи източници, както и ще се стремя да направя Центъра ни още по-успешен и с добър имидж.
2. Ще имам повече свободно време да упражнявам и другата си професионална дейност, Астрологията, и да изготвям повече индивидуални хороскопи, срещу заплащане.
3. Все пак ще взимам с около 50 лева повече, в сравнение със сега.
4. Ще ми е предизвикателство да управлявам структура и малък колектив.
5. Ще продължа да бъда психолог и зрителен терапевт в Центъра, това съм го проверила.

Пак е добре. Каквото стане. Боже, оставям се напълно в ръцете Ти! Да бъде Твоята Воля. Амин.

cchery написа: Аз редовно ви гледам снимките - поне тези, които ти споделяш и да ти кажа, че понякога .... лекичко ти завиждам, защото някак си усещам една безкрайна свобода в тях... Дори помня, че правехте някакъв лагер - през август, ако не се лъжа, и ни беше канила на него - не съм забравила, но и не знам дали ще мога да се включа, макар да мечтая за това.... Как върви презентацията?!

Като по поръчка, анонсът за лагера беше публикуван днес: https://www.facebook.com/events/166185584239335/
А мисля да съм там, ако нещо не изникне извънредно.

Презентацията е готова, но... стана огромна. Ако я представя цялата, трябва да говоря един час, а ме помолиха да се вместя в 15 минути. Ще в пусна в този ѝ вид, като някои неща ще превъртя по-бързо. Надявам се да се получи добре.

Kleo написа: Пак е добре. Каквото стане. Боже, оставям се напълно в ръцете Ти! Да бъде Твоята Воля. Амин.

Последните думи на Деси май важат и за мен.

И така... утре е ДЕНЯТ. Защитата е насрочена за 15 ч. Да видим.

Нели, ще ти стискам палци днес в 15 часа

Предлагам да си спретнем Лятна тема 2018 Защото на тази като видя думата "сняг" в заглавието й и всеки път съм ето така Астрономическото лято започна, време е да сменим името на темата, в която пишем, идеи?

Добро утро . Използвам кратките оставащи минутки преди да изляза от нас, за да хвана метрото до академията и влизам да пиша . Днес ми е последният ден като преподавател по уебдизайн на децата. От понеделник ще изкарам още една седмица, но с друга група и с други задачи - ще трябва да им бъда нещо като супервайзор по време на работата им, която за всеки ден ще е различна - единият ден ще си правят анимирани герои за компютърни игри, вторият ще се занимават с фотошоп, после с илюстратор, после с HTML и аз ще ги гледам, ще ги насочвам, където е нужно и като цяло няма да преподавам нищо, но ще следя да си изпълняват задачките, а не да си приказват. Това са деца, които ходят на курсове към нашата академия целогодишно и сега лятото правят пракичекси проекти . Стана ми интересно, работата не само, че не е трудно, но е изключително разнообразна и има доста възможност за креативност.... Разбира се, не знам всичко, но не е и необходимо, а най-хубавото е, че за другата седмица няма да разработвам уроци, както беше за тази.

У нас нещата вече са мега спокойни с настъпването на лятото и ваканцията - Бела спи по цял ден, че и повече , а следобед е на тренировки. Ето това е единственото, което не ми е приятно, защото от академията бързам да се прибера до нас, за да я закарам на тренировка в НСА и по този повод, Деска,

Kleo написа: Миличка, извинявай, че не ти вдигнах вчера. Но имах един от онези моменти, в които просто нямаш повече капацитет да реагираш и да откликваш на средата си... просто изключваш и си дотам.

Няма проблем, Деска, тя тая среда и без това щеше да ти каже само, че уговорката ни за среща в обедните почивки няма как да стане, защото....... бързам да се прибера. Така че, по-добре, че не ми вдигна - само още едно "НЕ" щеше да чуеш. Но ще дойде и нашето време.

Коки почти приключва училище - в момента им е доста свободно - по предметите, по които са оформени, дори пускат учениците, които вече имат годишна оценка, за да могат да изпитват другите на спокойствие и в момента му е кеф да ходи на у-ще, защото реално.... са си на нещо като разходка и релакс .

Kleo написа:Ани, съгласявам се с всяка една дума, написана тук от Нели Ти за мен лично си едно вдъхновяващо ДИНАМО Неуморима, цялата Огън, от онзи Топлещия и Сгряващия, а не изгарящия и опожаряващия... Сякаш за теб денонощието съдържа 45 часа, а за останалите - 24 - толкова безумно много неща успяваш да свършиш Изумителна си! И мисля, че щом не чуваш подобни думи за теб от околните често, тези хора или недовиждат, или завиждат. ...

Десита, лично аз си мисля, че.... това не е съвсем така - може би, все пак оставям впечатление, че върша толкова много неща..... не знам. Така или иначе... съм щастлива.

Kleo написа: Ще му вадим първата истинска лична карта, както казва той ...

Даааааааааааа, как звучи само, а?! Вече е голям човек .... Объркала съм му годините в поста от оня ден..., но признавам, че толкова бях уморена, че едвам гледах към екрана - тези дни много ме болят очите..... предпочитам обаче да не се извинявам и оплаквам, защото така е само тези дни - от утре ще е различно..

Kleo написа: Наскоро пак с тебе си говорихме за промяната в мен. Струва ми се, че понякога недоумяваш какво толкова имам предвид. Искаш ли да ти разкажа как ТОЗИ път реагирам от месеци време насам, след като разбрах от шефа ни, че се пенсионира? Ето тук е разковничето - в моето откликване към моята среда! Припомних си какво ме съветва профилът ми в Ген ключовете и Хюман Дизайн, аз съм тип Манифестиращ Генератор, какво да правя, когато трябва да реша нещо, да избера. Напътствието е да ИЗЧАКАМ!!! Но знаеш ли колко нечовешки трудно е да кажеш на един Манифестиращ Генератор да изчака??? Той някак усеща силата и импулса да реагира НА МИГА и после да си удря главата в стената от яд защо не е ПОМИСЛИЛ и ОГЛЕДАЛ ситуацията първо!!! Но вече е късно. Помниш ли месеците около развода ми? Всички около мен бяха втрещени как аз буквално го разбих с действията и импулсивните си решения, и това стана за отрицателно време!!! Ако тогава знаех за ГК и ХД... щях да мисля, изследвам, проуча ситуацията, а не да скачам с двата крака. Сега обаче, водена от новото познание, ОТПУСНАХ УМА СИ, релаксирах съзнанието си и просто НАБЛЮДАВАХ какво се случва, накъде духа вятърът, с какви хора ме среща животът, и си правех изводите един по един, бавно, небързайки... и ДЪЛГО ВРЕМЕ СЯКАШ НИЩО ОСОБЕНО НЕ СЕ СЛУЧВАШЕ... освен това, че аз трупах материал. До вчера. Когато в мен се ИЗБИСТРИ докрай усещането ми, че ОБЕЗАТЕЛНО трябва да си подам документите. Но забележи! - без грам страх от моя страна, без прилепване към резултата, като на ИГРА. И предприех първата крачка. Спокойно. Това е различната Деси от предишната, Ани. Така ми се иска да ме разбереш точно какво имам предвид много си ми важна В момента, в който настъпи това избистряне, СЪБИТИЯТА около мен станаха изключително забързани, СИНХРОНИЧНИ, сякаш се редеше пъзел и всяко парченце си идваше на мястото. Отворих ушите си и за моите колеги, говорих с тях... беше завладяващо усещане. Отидохме "конкуренцията" да си вадим заедно документи от институциите. Бяхме аз /напълно зряща/, слабо виждаща колежка и напълно сляп колега. Той висок по средата, ние двете по кинта и петдесет - от двете му страни, да се водим. Бяхме гледка Всички ще кандидатстваме на шега и главно заради шефа, който би останал много разочарован, ако не откликнем на упоритите му молби всички да кандидатстваме. Е, от 11 общо подчинени негови само 4 ще се кандидатират, и един от тези четирима съм аз. Но вече не треперя от ужас, а се смея на всичко идващо

Десита, единственото, което искам да ти напиша, е че при мен се случват почти същите неща.... почти - на 90%. И аз им реагирам и откликвам почти като тебе без обаче да съм прочела там за Академик Генерал и Форсиран Двигател с вътрешно горене ...... Прости ми - писала си ми толкова подробно, но..... ми стана забавно като четох за всичките тези титли, които намираш за себе си в хуман дизайна....

Kleo написа:..... и ДЪЛГО ВРЕМЕ СЯКАШ НИЩО ОСОБЕНО НЕ СЕ СЛУЧВАШЕ... освен това, че аз трупах материал.

Дес, та той животът тече, протича, развива се ..... саомо и единствено по този начин. Поне моите впечатления са такива..... и при мен винаги е имало тази цикличност. И от опита си с годините се научих, че не трябва да се тръшкам, когато това се случи, защото е период....., който, когато колелото се ззавърти с няколко градуса на ляво, и ще се промени - дори вероятно ще дойде неговата противоположност..... при мен винаги е било така......

Браво за многото издържани изпити от страна на Алекс. Разбира се НВО по математика..... аз съм сигурна, че ако беше ходил на школа за известно време, и там оценката щеше да е много различна - това, че му е развито дясното полукълбо, не значи, че.... няма смисъл да се пробва да работи и с другото. Не защото така трябва или някой е казал, че това е редно, а защото животът ни е такъв - винаги ни се налага да положим усилия, които са извън нас... Желая му пълен успех и оценката, която сте си пожелали за последната гимназия - чакам да пишеш .

Нели написа:И така... утре е ДЕНЯТ. Защитата е насрочена за 15 ч. Да видим.

Нелка, стискам палци и ще си мисля за теб днес следобедно..... Очаквам най-доброто.

Много ми хареса лагера, за който пусна линк и почти омбислям да бъда част от него .

Айде чао, че пак закъснях...

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЪДЪРЖАТЕЛЕН И ЧОВЕШКИ ПОСТ, Ани, само ми липсваше заглавието на новата ни спамотема

Радвам се, че разбра какво имам предвид с дългото ми описание за ген ключовете и хюман дизайна. Сигурна съм, че ако се докоснеш до тези две учения, ще ти харесат. В тях всъщност има много математика, много психология, много усет и интуиция ... и съвсем мъничко езотерика. Ей така, щипка езотерично за вкус. Точно по мой вкус. И двете учения допълват астрологията. Обожавам да се заровя в дебелите им книги. Да съзерцавам. Да се потопя в посланията им. Да ги почувствам. Да медитирам върху тях. Просто превъзходно! ... Колкото повече пораствам, толкова по-хубав и смислен ми става Животът.

ЛЯТОТО Е ВЕЧЕ ТУК, МЕЦА БАБА ХРУПА ЗЕЛЕНЧУК :lol: :lol: :lol: Това ми роди главата току-що.