Добро утро. Не успях вчера да стигна повече до тук освен краткото съобщение сутринта. Не знам как си разпределям времето през дните, но хем правя всичко, хем накрая резултатът е едно голямо нищо.....
Нели написа: ↑18 Мар 2020, 22:49
Ах, тези маски!
Излязох вечерта да взема Виолета от работа и в здрача гледам - срещу мен върви момиче със свинска зурла. Пак поглеждам - наистина е свинска зурла. Чак като приближи видях, че е с маска от тези, които отпред имат нещо като кръгла пластмасова капачка.
Хахах.... свинска зурла е най-точното определение за този тип маски. Не бях се сетила

. И ние имаме такава, ама е с 2 пластмасови копчета отпред - подариха я преди около месец и половина на Момчил - неговата фирма беше организирала някакво предизвикателство за най-много изминати километри пеш в рамките на.... половин година или нещо подобно. И съответно Момчил победи - наградата беше такъв тип маска, която става да се носи дори по време на тичане - идеята е да се спасиш от мръсния въздух в града. Дали спира КОВИД 19 идея нямам....
Бях обещала да взема отношение и за нашата драма с онлайн обучението.... При Коки нещата би следвало да са повече на ниво - все пак учи в училище, което е "под шапката" на Техническия университет и специалността му е
СИСТЕМНО ПРОГРАМИРАНЕ. Другият профил в тяхното учелище е
КОМПЮТЪРНИ МРЕЖИ. С две думи - това си е ИТ училище - при това без да звуча нескромно, но е най-доброто училище в България за тези специалности. Обаче... дотук са имали дистанционно обучение само по един предмет - ООП (обектно ориентирано програмиране). Задали са им домашни и проекти, които да пишат по БЕЛ, математика, история. И май това е всичко на този етап. Коко по-специално като тийн на 17 години, предпоследна година в училище, еее една идея по-безотговорен отколкото ми се иска - дет се вика малко е на "уволнение".... Но сега сме и двамата с Момчил вкъщи, та го натискаме. Или по-специално изискваме от него. Днес се очаква в 10:00 часа да стартира дистанционното му обучение по английскси език от школата по английски (той тази година минава курс за ниво С 1 с идеята да изкара изпита Кеймбридж САЕ и да може спокойно да си кандидатства в университет в чужбина).
При Бела - в четвъртък научих за съществуването на 3 нови платформи, съответно и апликации (приложения) както и за нова версия на SKYPE

. Иде реч за:
- CISCO Webex Meetings - Video Conferencing, Online Meetings, Screen Share
- MICROSOFT Teams - Чат, събрания, разговори, сътрудничество
- ZOOM - Meetings, Video Webinars, Conference Rooms and etc.
- Skype Lite - Free Video Call & Chat for India
Досещате се, че Бела вече има регистрации и на четирите места. Най-голям зор беше с Тиймса.... това е платформата, която МОН са избрали. Изпращат някакви служебни потр. имена, пароли.... и съответно там беше адски трудно да разбереш първо какво се иска от теб, респективно как да го направиш. С Момчил помагахме и на други родители от класа на Бела - в общи линии водих една камара телефонни разговори, за да помогна на хората, които не се справят. И само като чуя, че някой си прави регистрации през тела, и лошо ми става

..... Не че нещо..., но лично за мен е несериозно - да имаш компютър и да ми твърдиш, че на телефона ти е по-лесно - трудно ми е да го повярвам. И не го и вярвам. Чудя се защо хората имат страх да си пускат компютрите.
И ако трябва да се върна на темата - дотук Бела е имала само час по английски от училище - през зуум. Госпожата им по история вече има готовност и утре ще имат освен английски и история. Иначе са им дадени домашни по БЕЛ, математика, английски, история и забележете - РИСУВАНЕ

....

. Майтапът настрани - аз се кефя на госпожата по рисуване за това, че приема както предмета си, така и работата, и сегашната ситуцаия повече от сериозно. Ако повечето учители бяха такива...
Иначе най-сериозно ситуцаията със самоизолацията приема треньорката на Бела - вчера тя проведе на децата почти 4-часова тренировка през скайп. Свързаха се сигурно 10 деца конферентно с нея, тя ги наблюдава и на всяко казва какво да прави, къде му е грешна техниката и какво ли не още.... Просто - респект.
Другото - другото е, че ние с Момчил вече тичаме всеки ден. Не - не е напук на призива да не се излиза. Просто сега има повече време за това. Истината е, че от петък НЕ сме мърдали никъде по-далеч от Младост 2 си изключение пазара в Младост 1 и БИЛА в Младост 3, но като се има предвид че пазарът и БИЛА са отдалечени от нас на около километър и половина, се получава, че ние стоим в един ареал не по-голям от 2,5 квадратни километра. Никъде другаде не ходим. Тук и тичаме. Просто засега ще е така.....
Днес.... имаме и голямата изненада на сезона

- чакаме доставката на дивана за нашия хол - последното парченце от пъзела на ноемврийския ни ремонт. Да.... мебели ЯВОР нещо се окъкаха и поръчка, направена и капарирана солидно (1000 лв) на 17 ноември, ще бъде доставена днес.... Чакам обаждане, за да разбера часа за доставка. И междувременно ставам, за да си подготвя помещението. Старите 2 дивана, които досега ползвахме за холова гарнитура (преди 7 години по време на стария ремонт им уших еднакви калъфи и възглавници, за да приличат на една обща гарнитура), заминават при комшията на нашия етаж. Едно младо момче, което е учител, и с което извадихме голям късмет - страхотен човек и приятел е. Много си помагаме. Много се смеем. Той е на квартира в гарсониерата до нас и каза, че нашите стари дивани на него ще му свършат страхотна работа. Та сега се хващам да разтребя по-големия, който в чекмеджето си под седалката има складирани бебешки дрехи на Коко и Бела. После ще пренасяме тези дивани при комшията и ще чакаме доставката.
ВАНЧЕ, прочетох много внимателно поста ти..... Има ли какво да се каже в тази ситуация, в която усещам болката, тъката и безсилието ти...... Тази пареза на лицето, ако не ме лъже паметта, се беше случила на съпругата на футболиста Ваня Джеферович. Тя беше говорила публично за нея. Доколкото знам състоянието се преодолява без да оставя последствия, но изисква време. Пожелавам ти това да стане възможно най-бързо.
Не се притеснявай да пишеш тук по всяко време и по всякакъв повод и най-вече - когато можеш.... Всички в момента изживяваме нещо немислимо. Нещо, за което само сме чели в научната фантастика, или пък е било изиграно в холивудски блокбастъри. Никога, никога през живота ми не ми е минавала мисълта за подобен повсеместен затвор, в какъвто е поставено населението на Италия и Испания.... Звучи злокобно...., а е самата истина. Имам добра приятелка във Валенсия - всеки път, когато се чуем, гласът ѝ трепери.... от напиращите в очите сълзи. Прегръщам ви

. Всичко ще мине!!!
ВСИЧКО......
Нелка, пере ли новата пералня

..... Разбирам те много добре за разходите, които ти се е наложило да направиш допълнително супер ненавременно... Понякога нещата така се струпват...., че не ти се вярва, че е възможно.
Деска, теб всеки пък се каня да ти пиша... и все се олисвам в другите теми. Почнала си книга

- БРАВО! Искрени адмирации за куража и за желанието да кажеш нещо на хората. Защото писането..., когато вече е обявено като книга, не е самоцел - то е израз на вътрешна подбуда да говориш на другите. Пожелавам ти светла и продуктивна муза... Пък ние ще чакаме да четем.
Това е от мен засега. Ставам да си действам, че диван ме чака
