cchery написа:
Украсата на Варна наистина е красива

. Но мисля, че ракурсът на снимката, а и майсторът зад обектива, са помогнали много за впечатлението, което прави.
Нели, мерси че сподели красотата на нощна Варна с нас! Ако не знех, че е Варна, може би никога нямаше да предположа...
На 100% съм съгласна с Чери! Има хора, които имат вроден усет за правене на снимки! Аз съм на мнение, че не фотоапарата прави снимката, защото може и най-скъпата техника да имаш, но ако нямаш усет - нищо не става!
Вер, искам да ти кажа, че страшно много се радвам за положителното развитие при вас! Дано тенденцията се запази, а всички трудности останат в тази година! А през новата да продължаваш да ни радваш и с присъствие и прекрасни разкази и снимки на приказни места!
Аз преди няколко нощи те сънувах! Беше съвсем кратък сън, но много ясно си спомням, че ти присъстваше в него. Аз чаках (някъде, на непознато място за мен) автобус или нещо такова... Тогава пред мен спря един много хубав
ей такъв цвят джип и когато погледнах към шофьорското място - там беше ти! Усмихна ми се и ме покани да се кача! После всичко свърши. Но добрите хора са добри дори и в сънищата, това е!
Елито, на теб ми се иска да ти кажа следното: преди 2-3 седмици търсех нещо из форума и попаднах на една доста стара тема. Там ти пишеш как ти се иска да промениш начина по който гледаш на нещата и приемаш не до там приятните случки в живота... Зачетох се доста в тази стара тема, стана ми интересно да чета още и още неща за всички вас! Но това , което исках да кажа всъщност е, че лично според мен ти си постигнала невероятен напредък! Начина по който звучиш сега, успешното справяне с негативизмите в ежедневието, изобщо като цяло ти си сякаш нов човек! А аз мога само да те поздравя за всичко, което си постигнала, за трудния път, който си извървяла и продължаваш да вървиш!
Между другото, не забравяй в новогодишната нощ, точно в последната секунда на старата и първата секунда на новата година, точно с последния удар на часовника да затвориш очи и на ум и от цялото си сърце да си пожелаеш това, което най-силно искаш да ти се случи! Вярвам, че ще ти се сбъдне!

При мен се получи преди 8 години!
Вихърче, хубави неща са се случили и при теб! Продължавай в същия дух, чувствай се добре и не се предавай на тревожните чувства! Бъди силна и уверена! Ще успееш!
А за себе си какво да ви разкажа, момичета...? Ние сме добре. Не пиша често просто защото повечето пъти нямам какво да разкажа. Но пък от друга страна това са любимите ми дни - когато не се случва нищо, което е в някоя от крайностите! Миналата седмица борихме едни досадни сополи и с двете деца, но мисля, че спечелихме битката! Да чукам на дърво, но до сега се разминаваме с някакви по-сериозни неща. Иначе от вчера вече сме ваканция! Чак до 8-ми януари! Тази година по-дълга ваканция ни се падна, ще спинкаме повече дни до по-късничко

! Добре че и времето за сега е хубаво, че да и се насладим! За Коледа за сега все още нямаме планове, но то още не е късно. Тези дни ще отскочим и до Сарагоса , ще накупим подаръците. Да видим Дядо Коледа тази година колко щедър ще бъде...

Мен лично Коледното настроение все още не ме е завладяло напълно, но аз и не чкам да стане. Нотката на тъга по България и близките ми там никога не позволява на празничната еуфория да се настани изцяло в сърцето ми! Но се старая тази малка подробност да не повлияе по никакъв начин на децата и тяхната радост от предстоящия празник.
За днес имах планове да направя едно основно почистване на къщата, то пък се оказа, че на Игнажден не се върши никаква домакинска работа... Ами добре, щом пък поверието е такова, ще го изпълня - колкото и да ми е трудно...

Вече го изпълнявам де, то си и личи!
Миналата седмица 2 пъти ходихме на детски рождени дни на съученици на Гого. Е честно казано за 1 000-ен път сигурно се убеждавам, че не ми допада начина по който испанките оставят децата си без абсолютно всякакъв надзор и контрол! Не ми е ясно как може да си седиш преспокойно и да си лафиш, а детето ти да е някъде навън в тъмното , по улиците, които съвсем не са без движение, при минусови темперетури и ти дори и веднъж за 3 часа да не излезеш да хвърлиш едно око, да видиш как е, да му напомниш , че трябва да внимава... Или просто да го питаш не му ли е студено... А пък малките които бяха вътре е помещението през цялото време лежаха по земята... Сега на някоя от вас моите разсъждения може да и се сторят дори смешни, но повярвайте ми на мен никак не ми беше. Трябваше да направя клипче с телефона и да го кача да видите за какво точно иде реч...

Хайде стига вече с тези испанци!
Сещам се няколко неща дето исках да питам
Черита: до къде стигнаха децата с изпълнението на задачите от списъците? Имат ли вече телефони "с пръстчета"

? Малкия Арти оздравя ли? И не на последно място, кой е любимия футболен отбор на Момчил?
Ами това е за сега от мен. Желая на всички спокоен и приятен остатък от деня!
