Първи сняг затрупа, ела на топло в мечата хралупа

[Kleo]

С мама си изкарахме страхотно - първо бяхме близо до Народния театър, при немските павилиони. После се разходихме из тъмна украсена София, на чист въздух, стигайки до Лъвов мост и Центъра Мандала, където ходихме на едночасова гонгова музикална терапия. Накрая се отбихме в KFC, хапнахме пикантно, пийнахме, поговорихме по женски, олекна ми на душата, но майка ми отказа да вземе отношение и да ме посъветва каквото и да било, каза ми, че животът си е мой, да направя каквото смятам за правилно и редно, да се пазя, да мисля, че си остава на моя страна твърдо, обаче счита ситуацията за драма, за дилема, без отговор, който да се подразбира от само себе си. С две думи - с теб съм, но се оправяй сама. Може би тази нощ ще спя по-спокойно все пак, така си мисля де. Аааа, и ми направи комплимент - каза ми, че изглеждам по-красива отколкото преди месец, когато двечките с нея бяхме във Велинград за един уикенд и плувахме много. Но тогава ситуацията беше коренно различна - аз още не бях изплувала от депресията си, а и случките, които в момента ме изненадват и тормозят до известна степен, все още не бяха факт в живота ми. Така че добре е, че се видяхме днес. Тя беше честна с мен, аз с нея - също. Разбрахме се и се разделихме в метрото. Ще се видим отново на Бъдни вечер или на Коледа, но тогава ще бъде шумно и празнично, и няма да бъде подходящо време за задълбочени разговори по женски, определено. А пък и с трите деца наоколо, подаръците и трапезите - абсурд. Хайде лека нощ на всички ви, бъдете здрави и щастливи!

[Kleo]

ЕЛИСЧЕ, изтерзана от мисли и желание да разреша проблема си в момента, започнах да се РОВЯ във форума, търсейки синоними, сродни думи, на моите преживявания. Е, натъкнах се на твои постинги, които буквално ми отвориха очите, ама така широко, сякаш си ги писала за мен тези думи, изречения, пасажи... И така, БЛАГОДАРЯ ти, Елис, че пишейки за себе си преди месец и кусур, сега помагаш на мен да реша мой проблем, да се преборя с моя лична битка, да премисля моя дилема, драма, казус! Ако ви стана любопитно какво четох, ето тук можете да видите, а сега лека нощ от мен, вече наистина затварям форума. А и съм сигурна, че ще спя спокойно. Както допреди седмица. http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... %B0#p41443" onclick="window.open(this.href);return false;

[Kleo]

Сиренце, с месец закъснение, благодаря ти за това, чета и рева, точно сега:

"Здравей, миличка,

Рождество е и както винаги имам обичайният проблем – какъв подарък да ти избера. Знам какво би те зарадвало - книжки, игри, рокли. Но аз съм много себелюбив. Искам да ти подаря нещо, което ще остане с теб по-дълго от няколко дни или години. Искам да ти подаря нещо, което ще ти напомня за мен на всяка Коледа. И, знаеш ли, струва ми се, че вече ти избрах подарък. Ще ти подаря една простичка истина, която ми се наложи да усвоявам дълги години. Ако я разбереш сега ще обогатиш живота си по сто различни начина и тя ще те предпази от много проблеми в бъдещето.

И така: никой за нищо не ти е длъжен.

Това означава, че никой не живее за теб, дете мое. Защото никой не е ти самата освен теб. Всеки човек живее за самия себе си. Единственото, което може да почувства той е своето щастие. Ако разбереш, че никой не е длъжен да ти организира щастието, ти ще се освободиш от очакването на невъзможното.

Това означава, че никой не е длъжен да те обича. Ако някой те обича – значи в теб има нещо особено, което го прави щастлив. Изясни си какво е това, опитай се да го направиш по-силно и тогава ще те обикнат още повече.

Когато хората правят нещо за теб, то е, защото те самите искат да го направят. Защото ти си важна за тях – нещо предизвиква у тях желанието да ти се харесат. Но не и защото са ти длъжни. Ако твоите приятели искат да са с теб, това не е заради чувството на дълг.

Никой не е длъжен да те уважава. И някои хора няма да са добри с теб. Но в момента, в който разбереш, че никой не е длъжен да ти прави добро и някой може да е лош с теб, ти ще се научиш да избягваш такива хора. Защото ти също не си им длъжна.

Още веднъж: никой за нищо не ти е длъжен.

Ти трябва да си най-добрата заради себе си. Защото ако успееш, другите хора ще поискат да бъдат с теб, да ти дават разни неща, а в замяна ти да им даваш други неща. А ако някой не иска да бъде с теб, причините изобщо не са в теб. Ако се случи с теб подобно нещо – просто търси други отношения. Нека чуждият проблем не става твой.

Когато разбереш, че любовта и уважението на околните трябва да се заслужи, ти няма да чакаш невъзможното и няма да си разочарована. Другите не са длъжни да споделят с теб собствеността, чувствата или мислите си.

Но ако го направят – това е, защото ти си си го заработила. И тогава ще можеш да се гордееш с любовта, която си заслужила и с искреното уважение на приятелите. Но никога не трябва да приемаш това като дължимо. Ако го направиш – ще загубиш всички тези приятели. Те не са твои „по право". Да ги печелиш и „заработваш" трябва всеки ден.

Все едно тежък товар свалих от гърба си, когато разбрах, че никой с нищо не ми е длъжен. Докато мислех, че всичко ми се полага, хабях страшно много усилия – физически и емоционални, за да получа своето. Но всъщност никой не ми дължи добро поведение, уважение, дружба, вежливост или ум. Щом го разбрах, започнах да получавам много повече удовлетворение от всички свои отношения. Фокусирах се върху хората, които искат да правят онези неща, които са ми нужни. Това ме накара добре да поработя – с приятели, партньори по бизнес, с възлюбените, продавачите и непознатите.

Никога не забравям, че мога да получа това, което ми е нужно само ако вляза в света на моя събеседник. Трябва да разбирам как мисли той, кое счита за важно, какво в края на краищата иска. Само така мога да получа от него нещо, което ми трябва. И само ако съм разбрал човека, мога да кажа нужно ли ми е от него нещо наистина.

Не е толкова лесно да обобщя в едно писмо това, което аз самият успях да разбера за много години. Но може би, ако ти препрочиташ това писмо на всяка Коледа, всяка година смисълът му ще се прояснява по малко.

Никой за нищо не ти е длъжен".

[Kleo]

Нели, а какво да кажа за твоите разумни думи, които поствам долу:

Момичета,
чета и чета страници назад и за сетен път откривам, че до голяма степен имаме сходни притеснения или проблеми. Просто защото сме нормални хора, нормални жени. Иска ми се да кажа по нещо конкретно на всяка от вас, но като се замисля, най-добре е да ви напиша нещо по-общо, нещо "по принцип", в която всяка от нас би могла да открие (надявам се) нещо за себе си. Ето:

Някои прости житейски правила

Нищо не е толкова сериозно, колкото изглежда, когато се вторачим в него
Ако се намирате в най-страшната буря, достатъчно е да се издигнете със самолет над облаците, за да видите синьо небе и ярко слънце. Всеки, качил се малко по-високо в планината ще го потвърди. Ако човек погледне страшните неща в живота си от позицията на житейската перспектива, те въобще не са толкова страшни. Помните ли онова контролно в осми клас, заради което ви се струваше, че светът е станал по-тесен и нещо ви е стиснало за гърлото? Хайде, всеки е имал някакво подобно притеснение, нали? Е, колко важно ви се струва то сега? Ние имаме склонността да виждаме нещата в уголемени размери, когато се вторачим в тях.
Нещастният човек е по своему вторачен в себе си, част от съзнанието му е заето с това, че ТОЙ е нещастен, с това колко ТОЙ страда, с това как се чувства ТОЙ. Дори си мисля, че нещастният човек винаги е едностранчив, по своеобразен начин егоцентричен. Това е форма на тунелно мислене, на мислене в коловоз, в русло. Човек, мислещ в коловоз, действа в коловоз. Повтаря едни и същи действия, прилага едни и същи подходи, попада отново и отново в една и съща ситуация, ДОПУСКА ОТНОВО И ОТНОВО ЕДНИ И СЪЩИ ГРЕШКИ. Всички сме чували фразата (приписват я на Айнщайн) "Не можеш да решиш проблема със същия начин на мислене, с който си го създал".

Погледни навън и ще намериш решение
На теория звучи добре, но как да излезем от коловоза? Трудно е, наистина. Единственият практически работещ начин, който съм открила за себе си, е да се съсредоточиш върху нещо друго. Нямам предвид да се правиш, че проблемът не съществува, да го омаловажаваш или игнорираш, не. Имам предвид да не се взираш в него. Обикновено, ако в тежък момент, се опиташ да помогнеш на някой друг, това върши прекрасна работа. Това представлява буквално отваряне към света, в психологически, дори ако щете в енергиен и мистично-езотеричен смисъл, във всеки случай е излизане от рамката на егоцентризъм. След като го открих, на няколко пъти го пробвах почти съзнателно, буквално си казах, че тъй като по-лошо не може да бъде, е време да спра да мисля за своето нещастие (или своят проблем) и се заемах активно да помагам на приятел за неговия проблем. От това моят не се решава автоматично, но някак си, гледайки го с периферното си зрение, виждам възможното решение по-ясно.

И на теб голямо МЕРСИ за всичко!

Позволете ми да завърша полунощните си излияния с оптимистичното мото на Линдорина, което в най-тъмните ми и страшни мигове ми вдъхва вяра и кураж, а именно това "Преди шансът да ви награди с голям успех, той първо ви изпитва в трудности!" - доброто е пред мен, пред теб, пред всички нас, но явно първо трябва да се потрудим, да се помъчим и разбира се, да дадем най-доброто от нас самите, знам ли и аз... Но, Линди, дами, приятелки, БЛАГОДАРЯ ви, че сте тук, че ви има, че пишете, споделяте и помагате!

[Ver]

Малко от коледната украса на Варна тази година:

Нели, а тази украса видяхте ли я:

[Kleo]

[ellis_stoyanova]

Добър ден,а за мен все още добро утро!
@ дни не бях навестявала форума,а вие сте писали,писали....едвам ви изчетох през тела,докато пихме кафе преди малко.
Започвам с Деската.Мисля,че донякъде се досещам за твоите терзания,но не унивай и не ги превръщай в огромна драма.Мисля си,че рано или късно,всяка жена достига това положение.Според мен по-важно е колко пъти след това ще се постараеш нещата да не стигат отново до там.Ако искаш сподели какво точно те тормози,защото аз смятам,че всеки опит е различен и би могъл да ти даде по нещичко,НО ако наистина съм успяла по някакъв начин да ти помогна-за мен няма по страхотно нещо!
Декс,Яна е наистина прелестна,незнам дали е така,ама ми се струва,че нашите гарджета(форумни)са си най-хубави
Чери,изгледахме съчетанието на Бели,въпреки,че са все още малки,са толкова грациозни,нежни....прекрасно е....Анджи беше очарована от танца....Браво на децата!Ще чакам с нетърпение и следващото съчетание.
Вер,радвам се на победата ти над кашлицата.Аз също изполвам много нишадъра,но като компреси,слагам го с мед,много пъти ни е помагал.
Бъни,аз съм имала щастието да посетя Испания преди много години.Казвам щастие,защото страшно много обичам и харесвам тази страна.Но тогава и на мен ми направи лошо впечатление държанието към децата.Няма да забравя,как бяхме в голям магазин и децата щъкаха навсякъде,а родителите им бяха в другия край например и най-спокойно си разглеждаха дрехи,влизаха в пробните и дори не поглеждаха къде точно са децата им.Аз не бих издържала.Там също украсяват големите градове приказно,ако можеш щракни няколко снимки,ще ми бъде драго да ги видя.
Фютка,казваш вълшебството е навсякъде,а?Нека това вълшебство е стеб доста дълго време!РАдвам се за добре прекараните дни там!
Нелка-страхотна снимка наистина
При нас какво ново-Боби си дойде благополучно в БГ,благодаря ви за загрижеността.Сега,когато си е вкъщи всичко изглежда различно Вчера бяхме на фирмен банкет,прекарахме си чудесно,много се забавлявах,а и като се има в предвид,че не излизам много-направо си беше супер За Бъдни вечер сме си на село,с баба,дядо,цялото смейство на леля(всъщност това са роднините на Боби,но толкова ги обичам всички,че отдавна са станали и мое семейство)и съм безкрайно щастлива,защото за мен тези празници са именно времето,което да прекараме с наистина любимите си хора,да се чувстваме обичани и да даваме много обич на останалите.Нищо друго няма по-голямо значение,поне за мен!Обичам къщата да е пълна,всеки да приготвя нещо,да има лека суетня,и накрая,когато седнем на масата-просто да усетиш пълното щастие от това,че си наистина щастлив.Пътуването до Бургас изглежда все по реално и се надявам всичко да е ок.
Момичета,това е от мен,ако не успея да пиша ви пожелавам едни наистина прекрасни празници,изпълнени най-вече с много топлина в сърцата,усмивки по лицата ви и истинско спокойствие в душите ви!Подарете освен подаръци на близките си хора и много усмивки,радвайте се на времето прекарано заедно и си пожелайте само здраве!Аз ви го желая от сърце!

[Kleo]

Елисче, помагаш ми много и сега, като писа, за което ти благодаря. Споделих всичко с майка ми и две близки приятелки. Обаче дори те се въздържаха от конкретен съвет. Така че ... всичко е в моите ръце, отново. Изборът е мой. Обаче се научих да мисля повече за последствията от решенията си, затова този път няма да бързам с някакво правене, а просто ще бъда себе си и ще ПОЧАКАМ някои неща да се изяснят, преди да действам.

Моля да не се сърдите, но не мога да споделя съвсем конкретно какво ме мъчи. Прекалено е опасно и лично Но се радвам, че сте тук и ми помагате, като ме подкрепяте, четете и отговаряте, и ми мислите доброто, това ми е пре-предостатъчно, честно!

[youtube]B1cCSR7b91Y[/youtube]

[ellis_stoyanova]

Моля да не се сърдите

Никой не може да се сърди или да те упреква<Деси,това са си твои лични неща и ти сама решаваш кога и колко да споделиш.

[Kleo]

Права си, а и мисля, че съм от бая споделящите по принцип, все се движа по ръба на острието, ама от малка съм склонна към поемане на рискове, свързани с прекаленото себеразкриване, досега съм се научила някак да балансирам така по бръснача, че белезите му да са тънки и къси, а не дълбоки и дълги, ако ме разбирате

[Kleo]