Здравейте, момичета. Нашата холандска "забежка" е към своя край

. Хубаво, хубаво.... колко да е хубаво?! По някое време на човек все пак му се прибира у дома.

Вчера изкарахме цял ден в увеселителния парк ЕФТЕЛНИНГ - той е от рода на Дисниленд и смея да твърдя, че по нищо не му отстъпва. Качих се на де-що има екстремни влакчета, на едното даже повторих. Нищо не ми стана - даже бих казала, че "апетитът" ми за още такива изживявания се изостри.
Днес пък посетихме 1 пазар за цветя в университетския град Утрехт, направихме 2 неуспешни опита да влезем и разгледаме холандски дворци - единият беше в ремонт до 2021 година

, а другият беше затворен заради сватба

. И поради това посетихме град Гауда - да.... градът на холандското сирене. Разходихме се из пазар на сирена. Купихме си още 2 вида от местния деликатес и се прибрахме. Най-сетне, понеже днес тук времето е прекрасно се разходихме из територията на нашия къмпинг - там, където са една част от детските площадки. Има си и езеро със сал, привързан за въже от двата на езерото, който с придърпване на въжето ни прекарва от бряг до бряг. Тук гъските правят гнездата си и мътят буквално до хората - така и на тази територия, отредена за детска площадка с езеро, имаше поне 2 гнезда с яйца. В едното не можах да надникна да видя колко яйца има, защото гъската го бранеше със заплашително съскане

. Другото беше напуснато от майката - явно, за да търси храна, и в него видях цели 8 яйца, от които ще се излюпят прекрасни, малки жълти патета.

Утре си летим за към нас. И се радвам, за което.
Нелка, случката с Ани, която описваш, е почти идентична с това, което преживях с Бела преди 2 години. Само че при нея нещата се развиха в училище. Описвала съм я - сега съвсем накратко ще припомня. Един понеделник сутрин, докато тичах из квартала, класната на Бела ми звъни и ме вика "на пожар" в училище. Защо?! Защото се оказва, че предната седмица Бела е заплашила с нож 2 първокласнички в тоалетната на училището (по това време Бела беше в 3-и клас). Отидох в училище, чух още камара страшни неща, които моето дете в компанията на още 2 съученички беше "направило" на по-малките деца. Манджата дотолкова беше пресолена, че по това време ми бяха заявили, че едното дете е до такава степен изплашено, че не е искало да идва на училище и майката не го е пуснала. Оказа се, че детето е било болно, но пък това не попречи на майката на другото момиченце да излъже в своя полза. В крайна сметка се оказа, че "заплахата" е била наистина не съвсем подходяща шега от страна на Бела. Тя и двете й съученички наистина са били в тоалетната на училището. Наистина са имали нож с тях. И наистина Бела е казала "Който влезе тук, ще го убием (или нещо подобно)". Но първо ножът е бил туристически, сгъваем - и то не от професионалните, а от китайски магазин. Второ - Бела не е държала ножа. Нейната съученичка го е държала и е режела ябълка на третото момиче от класа им, което носеше брекети по това време и не е можела да ръфа плода. И трето - силно "стресираните" и "уплашени" за живота си първолачки вместо да избягат и да спасяват кожите си, са заявили достатъчно наперено, че никой нищо не може да им направи, защото тоалетните се снимат с камери, след което уверено да отишли и са си свършили физиологичната нужда. Елементарно е човек да си зададе въпроса - ако наистина те грози опасност за живота, ще ли да ходиш да се облекчаваш там, където са те заплашили и агресорите са все още на линия, или .....
Та - отплеснах се пак, но исках да кажа, че версията, заради която ме викнаха в училище, а именно - че Бела е заплашила дете с нож беше така преиначена, така дописана, така подсилена от деца и родители, че.... истината почти отсъстваше. И тогава си дадох сметка колко хубаво съм направила, че спрях да гледам новини... Вашият случай с Ани ми звучи подобно. Аз така и не говорих с тези майки, за което съжалявам, защото имах огромно желание да се извинят на Бела, която с дни на ред беше стресирана и плачеше всяка вечер от това, че са я обвинили, че заплашва по-малки от нея деца. На теб
Нелка, не знам какво да ти кажа. Освен да изчакаш - това е едното. Другото да говориш и с майките и на другите деца, участвали в сценката. В семейството на на детето с тежък характер се случва нещо, което на теб (а и на мен) ми е непознато, и това наистина изисква малко повече проучване и внимателна реакция... Поне аз така го виждам. Пиши като има развитие.
