Здравейте, момичета. Цял следобед се каня да вляза, ама все нещо друго си намирам да правя. А пък снощи нещо дясното ми око ме заболя, има си зачервяване и усещам все едно има песъчинка в него и днес само поствам някакви неща през тела и се опитвам (уж) да не седя пред монитор. Без да знам какво ми е, подозирам, че се касае за много сериозна зрителна преумора. Но...... и това ще мине!
Елисче, така прекрасно описваш обстановката, която си подредила на терасата си, и атмосферата, която се е настанила там в резултат на нея, че почти мога да доловя аромата на петунии и омекотител от пране :lol: :lol: - и двата аромата ги харесвам и ми създават много приятно усещане. Цветята - за природа, свобода и пчелички, а омекотителят - ча чистота, за свършена работа. Освен да ви пожелая приятни минути в пиене на кафе с Боби на твоя оазис, не се сещам нищо друго
. Аз също си сътворявам мини-Жунгла на моята тераса и всяка година се каня да си сложа и петунии, но толкова много обичам сакъзчетата, че..... нямам място за други цветя. Един ден, когато живея в къща и имам голяма градина, ще си насадя и рози, и астри, и гергини, и лалета, и зюмбюли...... и всичко
.
На мен също ми е едно лятно последната седмица - толкова е слънчево и топло, че надеждата ми е повече от съживена. Понякога дори много ме е яд, когато не успявам да изкарам повече от час навън, защото си е жива загуба. Може да се кажа, че открих и сезона на бирите в парка
. Лошото е че...... Бела е вечно на тренировка и ако не си намеря някоя и друга приятелка, вече нямам много поводи да стоя в парка......., а това ми беше любимо едно време. Странното е, че точно от тези вечери, прекарани в сладки приказки и уж наблюдаване на децата ни, които играеха заедно, си мислех, че съм изградила приятелства, които да продължат и след като децата пораснат, но времето ме опровергава по много жесток начин. Ама не ми се пише по тази тема точно в днешния ден.
ellis_stoyanova написа:Привет!Наистина времето и топлото слънце буквално ни изстреля навън.Децата са до 9 на ули ата и играят.Прави ми впечале ие че много игри от детството ми се завръщат в тяхното ежедневие.Ластик,стражари и апаши великани и джуд ета жмичка или жоменка и още и още...а телефоните са захвърлени в раниците под терасата.Не мога да ви опиша цялото щастие което прелива в мен когато ги видя да игарят и хич не ги тормозя да се прибират.ЧЕстно не разбираю майки завладени от собствените си амбиции които ги затваря вътре и ги карат да учат.Смятам че има време за всичко и ако успее детвто да се подгови добре с уроците не бива да го ограничавам за да се забавлява.Смятам чв тази свобода е нужна за да презарежда батериите" и това да помогне за цялостно развивтие.Не казвам че ученето не е важно.Но и аз не искам да работя по 12-15 часа както те за да учат
Елисче, на едно мнение сме по този въпрос. За мен ден без игра навън за едно дете е голяма загуба. С днешна дата Бела не играе всеки ден, но то е само, защото е на тренировка до 21 часа 4 дни в седмицата. Ученето, безспорно, е много важно, но... има нещо друго, което пък е неизбежно - порастването. И ако то не се получи по естествен начин, на едни 18-20 години имаме инфантилни и изнежени момци и девойки, които се чувстват тотално неадекватно.
ellis_stoyanova написа:Нели написа:Иначе други простотии има колкото щеш:
Нелка,това,което описваш е абсурдно,ужасяващо и отваратително.Не знам как обаче си живяла толкова години с този човек и бил ли е той винаги такъв.Или просто ти си била достатъчно търпелива и добра с него.И май вече е време да не си мислиш за всички гадости които е сътворил и които ще сътворява най-вероятно,а да мислиш за това как си се отървала от човек,който не заслужава и капка от твоето внимание.Не те познавам лично,но не те "виждам"с човек,като него.Извинявай ако съм малко по-откровенна,отколкото може би трябва да съм,но този човек не заслужава НИЩО,дори времето,което му отделяме,за да говорим за него.
Нелка, нищо по-добро не мога да напиша след
Елисчето по тази тема. Действията на Христоско са като на някой, комуто са отнели нещо и сега е получил своя шанс за реванш. Което е..... разбираемо, ако този някой не беше почти 50 годишен мъж, съпруг и баща, преподавател в университет и т.н. Как може да спреш да подпомагаш детето си само защото е навършило определена възраст или пък е завършило училище?! Че нашите деца не са ли
НАШИ цял живот?! Кога, в кой момент се откриха точно тези черти на Христоско?!
Страхотен развой за дисертацията ти - датата за защита наистина е знакова и съм сигурна в успеха ти
. Иде ми да попитам какво следва след това, ама нека не избързваме :lol: :lol: .
За днешния маратон,
Елисче - бях си го наумила това бягане и съм много щастлива, че се получи. Става въпрос за маратон Пловдив и полумаратонската дистанция от 21,1 км, която ние с Момчил пробягахме днес. :lol: Аз от 3 седмици се готвя сериозно за това бягяне - тичам по 10-12 км четири пъти седмично като миналата седмица точно на рождения ми ден се пробвах и в крайна сметка пробягах 20,5 км (наполовината на годините, които навърших на 16 април - 41
). След това празнично-рождено бягане вече знаех, че мога да протичам полумаратонска дистанция, но вътрешно и се страхувах. Е, днес просто тръгнах да бягам без особена нагласа и очаквания. Исках да тичам там, където навремето като студентка изкарвах най-хубавите дни от живота си
. Маршрутът в Пловдив беше направен много добре и изпитах истинско удоволствие да тичам. По време на цялата дистанция с изключение на последните 800 метра, през които си мислех кога най-сетне ще свършат
, защото ми се пиеше вода и ми се почиваше - вече се бях уморила. Но дотам имаше само удоволствие и задоволство. И така....
Благодаря ти,
Ели . Всички сме различни и... ако днес аз заслужавам адмирации за нещо такова, то утре ще е някой друг, който ще направи нещо необикновено и непостижимо за мен сама.
ellis_stoyanova написа:Деси,какво става с теб,някак тихичко-безмълвна си,а това не е в твой стил
Десита, какво се случва с тебе?! Да не търсиш още някакви очи да споделиш
. Майтапя се, разбира се. Правя е
Ели - поведението ти напоследък не е в твой стил, но пък ти го променяш упорито (стила ти), така че май е най-добре сама да разкажеш.
.Слънцето ме радва все повече,защо не съм се родила в Доминикана,например 
