Вчера вечерта дочетох и оследните редове от
"1984" на Оруел.
Докато четях първите 2 части на книгата, в главата ми се въртяха много паралели с съвремената действителност:
"....за формиране съзнанието на масите е достатъчно да им се влиае само в
Отрицателна насока", най вече чрез "телекрани" и пропаганда - да виждате разлика със "нашето" време, аз не. Западане на образованието - в следствие на което децата забравят да мислят. Тогава вече може да се даде "свобода" на масите, защото нямат никава мисъл. Правите ли някаква аналогия?
"Партийният член е непрекъснато наблюдаван ... така се ограничава широтата на мисълта" - а дали сега не е така?!
"Новговора съдържа много по-малко думи". Липсават думи, като "свобода", "избор "и пр. Стига се до там , че използавийки новговор човек не може да изрази мисъл (ако има такава), защото просто няма думи. Върхът в новговора е "паткореч" - автоматично, безмислено редене на думи, което прилича на крякане. И тук аналогията е очевидна.
"Промяна на миналото". Чакай да видим, колко учебници по история сме имали ..., а какво пише в сегашните?!
Правя този "анализ" защото книгата ми хареса! Това е нещо, което всеки трябва да прочете. Има много да се говори за нея. Оруел е бил изключително прозорлив, защото е успял да надникне зад Желязната Завеса. На всичкото отгоре и се е замислил ...
Вчера по нощите не можах да оставя книгата, докато не я прочета до края, защото 3-та част е направо покъртителна! Идваше ми да да я разкъсам на парченца, за да не чета тези неща. Потъпкването на личността, свободата, съзнанието, спомените е брутално представено!
Усеща се физически ...
А най-ужасното е, че по същото време, всичко това се е случвало. Не в Англия. В Русия. За това следваща книга, която съм си приготвила е
"Първия кръг" на Солженицин. Реших, че ще черпя от извора.
Имам да напиша още сто неща, но усещам , че ще прекаля

Исках само да споделя усещането си и да ви подканя, ако случайно не сте чели тази книга, да не се колебаете
Чери, мерси че ме наведе на нея
