За някои позабравени празници

[snnikolova]

Най - сетне събрах кураж и реших да пиша. Забавлявам се, когато вляза във Вашия форум и чета, чета. Всичко ми е интересно и полезно - темите, общуването ви. Разтоварва ме и сякаш се чувствам,че съм част от Вас. По професия съм учител, но вече в заслужена почивка. Сега съм ръководител на Детски център в гр. Златарица. Чери се погрижи, за да станем известни и между Вас.
Не за нас искам да пиша сега, а за един празник, който се очаква с нетърпение и е чисто женски - Бабинден. Празнуваме го на 21 януари - Деня на родилната помощ.На този ден жените се обличат с различни костюми и всеки квартал участва в карнавално шествие - булка, младоженец, свекър, свекърва, бебета /родени - неродени/. Мъже няма - те се крият по домовете, защото тежко му, ако го срещнат на улицата тези фръцли. И така карнавалното шествие отива в поликлиниката, където ги очаква акушерката, докторката. Най - младото майче полива вода на акушерката, която уж е бабувала, даряват я с бяла кърпа и със сапун. Тя пък ги благославя за здраве. И започва веселието към площада на градчето, после в читалището до късно вечерта - програма, викторина, музика, танци,веселба,:221 ...
А ето как ние отпразнувахме...
За да уважат своите баби и възрастните жени от квартала, децата от Детски център „ 3 в 1 – заедно” гр.Златарица ги поканиха на празник. Подготовката започна веднага след часовете в училище. Едни запалиха пещта, други вече месеха и дърпаха пърленици, свиваха питки. Момчетата бяха по-активните и този път спретнаха спаначник, със спанак, набран от градината на центъра. Помагаха им баба Ани - съседка и баба Марийка, от съседно село, която дойде ли в Златарица, непременно ще се отбие да ни види. Масата се отрупа с вкусни ястия – баница, пърленици, питки със сирене, спаначник, печена тиква, пуканки.
Дойдоха и гостите – нашите мили баби от квартала. Те също ни донесоха лакомства - вкусни курабии, кексове, бонбони. По стар народен обичай леля Валя, медицинска сестра, сега пенсионер, поля бистра вода от менче на баба Ани, защото тя е най – възрастната измежду гостите, дарихме я с кърпа и сапун, а тя ни поръси за здраве от изворната вода в котлето с пъстра китка от здравец, босилек, алено мушкато и чемшир.
И веселбата започна. Момчетата отново ни изненадаха, този път с „Весела поща”. В картичките – пожелания благославяха бабите да са живи и здрави, да се радват на внуците и на правнуците. Всяко дете занесе картичка и на своята баба.
Какво отнесоха гостенките със себе си? Това че бяхме заедно, че празнувахме и ни беше хубаво. Пожелахме си още много празници и делници да сме заедно.
С поздрав: една фръцла

[Ася]

Браво!
Може ли снимки да видим?

[cchery]

Стефи, накара ме да се усмихна до ушите!!!! Радвам се, от сърце , че влезе, че писа, че ни направи съпричастни! Ако знаеш как само има нужда от такава тема, от такава информация и от такъв пример!!!!!!!!!!

Момичета, градчето е Златарица. Няма да се учудя ако не сте го чували или пък го чухте за сефте покрай драмата с наръгания ни национален съзтезател по бокс от тази Коледа - това е неговия роден град. Пиша го за да ви обърна внимание, че независимо къде живееш...... на село, в малък, в голям град, ако искаш да направиш нещо, то не е невъзможно! Надявам се Стефка - ръководителката на Детския център в Златарица да не спира да пише тук. И да не е единствената!

[cchery]

Момичета, пускам аз малко снимки, които Стефка ми изпрати на мейла за отбелязването на Бабин ден в Златарица:

[img]http://inlinethumb18.webshots.com/46097 ... 600Q85.jpg[/img]

[img]http://inlinethumb15.webshots.com/8782/ ... 600Q85.jpg[/img]

[img]http://inlinethumb29.webshots.com/45852 ... 600Q85.jpg[/img]

[img]http://inlinethumb09.webshots.com/42376 ... 600Q85.jpg[/img]

[img]http://inlinethumb45.webshots.com/36972 ... 600Q85.jpg[/img]


Аз самата съм от този край и съм възпитавана едва ли не че ако нещо не засяга лично мен и семейството ми, няма какво да се меся, да участвам и т.н. Дори и в такива празници, чествания и ....... изразът "вятър работа" ме съпътсваше през много голяма част от живота ми докато растях и се радвам, че не е станал пътеводен за мене. Затова се радвам от сърце на тези възрастни жени, които участват в такива тържества от душа и сърце и защото вярват, че "вятър работа" работа не върши.

[mari_ko]

Браво Стефи
Пиши по-често

[cchery]

Мдаааааааа, темата, която Стефка започна е прекрасна. За съжаление Стефи ми пише на мейла нещата, а аз ги качвам. И причината е, че тя се притеснява да го прави сама. Моля, нека я окуражим и да ни радва по-често с разказите си за позабравените ни традиции!! Сега ще й кача разказа за отбелязването на Трифон Зарезан в Златарица, заедно със снимките! Но следващият разказ се надявам да е лично от нея! Ще преместя темата в подфорум "ОТГЛЕЖДАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ" - мисля, че мястото й е точно там, защото тези неща - традиците - не възпитават в процеса на отглеждане на децата ни! Стефи, благодя ти!

Трифон Зарезан - излязохме извън село, в една местност, от която до преди 40 години се пълнеха вагони с грозде. Сега е пустош.

Picture 096.jpg

(111.54 KiB) Свалено 993 пъти

Очаквах, че ще дойдат по-вече хора, както по-рано, но бяхме около 10 -15 човека. Докараха отнякъде 3-4 маси, запалиха мъжете огън, наредихме на скарата мезетата. Дойде кмета и попа, златаришката музика...

Picture 097.jpg

(129.82 KiB) Свалено 993 пъти

Е, имаше и награди - за най - добър винар, за старо вино. Градоначалникът ни донесе снопче лозови пръчки - да зарежем. Хапнахме, пийнахме и...толкова.

Picture 094.jpg

(154.48 KiB) Свалено 993 пъти

А какво беше по-рано.... Лозарите пристигат на коне, баш лозарина развява знаме, най - отзад коне теглят бурия - 200л с вино. Зарязват лозарите, поливат на лозите вино, благославят за берекет. Ядене, пиене, песни, музика... до тъмно. Тъгувах за онова време, защото и майка ми беше лозарка, порязваха лозите ръчно, пръскаха с разтвори с машината на гръб, копаеха тези масиви с мотики и имаше грозде и вино.

Оглеждах присъстващите - почти всички бяха по-млади от мен или не бяха от Златарица. Те не помнеха всичко това и на тях им беше весело. А може би търсеха повод да си пийнат. Така се и прибрахме по домовете. До късно от кръчмите се чуваше свирнята на циганите - музиканти. Същата вечер по кабелната телевизия на града дадоха как сме „празнували”. Едно такова излъчване струва 50 лв.......

Отново ме заболя. Когато на Никулден Надежда Савова пристигна в детския център, за да ни връчи Лиценза за Хлебна къща, пък и да отпразнуваме този християнски празник, предложих на кмета едно заснимане, а той отговори,че струвало пари. А беше невероятен празник – с рибници

P1060543.JPG

(72.95 KiB) Свалено 993 пъти

рибена чорба и много сладки от родителите. А и много гости имахме.Това щеше да е една заслужена награда за труда на децата ни.

nikiulden.JPG

(59.94 KiB) Свалено 993 пъти

Но здраве да има!

[cchery]

И още малко снимки на Стефи от Златаришкия край - мога да кажа от моя край.

res_IMG_0049.jpg

(296.85 KiB) Свалено 993 пъти

res_IMG_0048.jpg

(331.16 KiB) Свалено 993 пъти

res_IMG_0046.jpg

(315.18 KiB) Свалено 993 пъти

res_IMG_0044.jpg

(317.33 KiB) Свалено 993 пъти

res_IMG_0045.jpg

(246.75 KiB) Свалено 993 пъти

[snnikolova]

Пътят на Хляба.....



[img]http://inlinethumb04.webshots.com/46659 ... 425Q85.jpg[/img]

[snnikolova]

[img]http://inlinethumb55.webshots.com/48118/2138731090107096918S600x600Q85.jpg[/img]

[snnikolova]

[img]http://inlinethumb33.webshots.com/47840/2273701140107096918S425x425Q85.jpg[/img]

[vesko1569@]

браво на децата радвам се
питките навярно са много вкусни
а снимките са много красиви