Мдаааааааа, темата, която Стефка започна е прекрасна. За съжаление Стефи ми пише на мейла нещата, а аз ги качвам. И причината е, че тя се притеснява да го прави сама.
Моля, нека я окуражим и да ни радва по-често с разказите си за позабравените ни традиции!! Сега ще й кача разказа за отбелязването на Трифон Зарезан в Златарица, заедно със снимките! Но следващият разказ се надявам да е лично от нея!
Ще преместя темата в подфорум "ОТГЛЕЖДАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ" - мисля, че мястото й е точно там, защото тези неща - традиците - не възпитават в процеса на отглеждане на децата ни! Стефи, благодя ти!
Трифон Зарезан - излязохме извън село, в една местност, от която до преди 40 години се пълнеха вагони с грозде. Сега е пустош.
Очаквах, че ще дойдат по-вече хора, както по-рано, но бяхме около 10 -15 човека. Докараха отнякъде 3-4 маси, запалиха мъжете огън, наредихме на скарата мезетата. Дойде кмета и попа, златаришката музика...
Е, имаше и награди - за най - добър винар, за старо вино. Градоначалникът ни донесе снопче лозови пръчки - да зарежем. Хапнахме, пийнахме и...толкова.
А какво беше по-рано.... Лозарите пристигат на коне, баш лозарина развява знаме, най - отзад коне теглят бурия - 200л с вино. Зарязват лозарите, поливат на лозите вино, благославят за берекет. Ядене, пиене, песни, музика... до тъмно. Тъгувах за онова време, защото и майка ми беше лозарка, порязваха лозите ръчно, пръскаха с разтвори с машината на гръб, копаеха тези масиви с мотики и имаше грозде и вино.
Оглеждах присъстващите - почти всички бяха по-млади от мен или не бяха от Златарица. Те не помнеха всичко това и на тях им беше весело. А може би търсеха повод да си пийнат. Така се и прибрахме по домовете. До късно от кръчмите се чуваше свирнята на циганите - музиканти. Същата вечер по кабелната телевизия на града дадоха как сме „празнували”. Едно такова излъчване струва 50 лв.......
Отново ме заболя.
Когато на Никулден
Надежда Савова пристигна в детския център, за да ни връчи Лиценза за Хлебна къща, пък и да отпразнуваме този християнски празник, предложих на кмета едно заснимане, а той отговори,че струвало пари. А беше невероятен празник – с рибници
рибена чорба и много сладки от родителите. А и много гости имахме.Това щеше да е една заслужена награда за труда на децата ни.
Но здраве да има!