Вале, приятна почивка на село!
Като се прибереш да кажеш как нищо не те боли и се чувстваш добре
Много е спокойно тук ... да не кажа празно
То се е видяло, че все някой си пише сам. Миналата седмица май
Фюти беше
Сега явно е мой ред.
Да ви кажа тогава как се изкорках вчера: Понякога пращам Мони за малки покупки в близкото магазинче, което се намира на другия край на блока ни. Няма калабълък, няма улици за пресичане, магазинерките ни познават. Излиза детето да вземе нещо дребно, аз и казвам "Чао" и до тук добре. По едно време си мисля, че се бави повече от обичайното. Заставам на прозореца да я видя, но никой не се задава.
Започнах да се притеснявам. Почаках още малко, но отвътре нещо ме гложде. Обух се и излязох. Отивам в магазина - тц! Няма я! Не е минавала от там казват. :shock: Усещах, че има нещо гнило. Отивам на площдката с надеждата, че се заиграла (въпреки, че това изобщо не е типично, тъй като е много изпълнителна). Разбира се и там я няма.
Усещам, че паниката е близо. Тръгвам да обикалям блока и се чудя накъде да захвана, когато я видях да се задава най-спокойно с плик в ръка. Оказва се, че отишла до далечния магазин, като е пресекла 2 улици :shock: :shock:
Цялата треперех, като я гушнах. Не и се карах, но явно тя усети уплахата ми защото се разплака.
Отново усетих, колко е крехко равновесието, колко малки сме и от колко много фактори зависим.
Тази вечер бях благадарна, че сме заедно!