Момичета, благодаря ви за ангажираността и подкрепата. Аз също си мисля, че музиката е прекрасно нещо и за Ани ще бъде не умора, а удоволствие да учи пеене. Наскоро един специален човек ми пожела да съм обградена от музика и като гледам, това е било пожелание от сърце, защото има изгледи да се сбъдва.

За пианото засега нищо не предприех, тъй като чак тези дни ми се изясни какъв ще е седмичният график с логопеда и пеенето. Сега обаче си мисля, че пианото и пеенето могат да се подпомагат взаимно и всяко от тях да допринесе за другото. Затова ако не още утре, то в близките дни ще се свържа с учителката по пиано. В края на краищата, ако се окаже, че не й харесва, винаги можем да спрем което и да било. А с логопеда Ани се срещна вчера за първи път и е очарована от "госпожа Диди", която, поне като първо впечатление, много бързо предразположи детето. Ани си говореше с нея за куклите си и за детската градина и накрая, подскачайки от радост, ми каза: "Много е хубаво да се ходи на логопед!"
Тита, недей да съжаляваш за липсата на интерес у дъщеря си към пеенето, тя ще си прояви други, свои собствени интереси, които за нея ще означават това, което означава пеенето за теб. Аз като математик тайничко наблюдавах нашата кака дали няма да прояви някакви математически наклонности. Имах някаква скрита надежда за това. Вили обаче е всичко друго, но не и математик и да ти кажа честно, тя е прекрасна точно такава, каквато е! Детето още в четвърти клас поиска да учи в хуманитарната гимназия и от пети клас отиде там. Амбицира се, постара се, яви се изпитите и сега си мисля, че това училище е точно за нея в този момент. В момента тя не иска да учи повече тук след седми клас (тя е седми клас тази година), иска да учи в английската гимназия. Засега е амбицирана отново и дори се е заела сериозно с... математиката, тъй като в английската гимназия се влиза с български и математика. Какво да ти кажа, няма правила. Всяко дете е уникално и добре, че е така.

Освен това децата се променят. Днешното желание на Ани да свири на пиано и да пее може да изчезне след време. Вили например искаше да става актриса, когато беше в трети клас. Яви се на прослушване за детският театър "Златното ключе", пак към Общински детски център, приеха я, ръководителката й смяташе, че е много талантлива, ходи две години, но после някак израсна и загуби всякакъв интерес към това. Разбира се и с Ани може да се случи същото, може и да не се случи. При всички случаи обаче е по-добре да е опитала, да го е изживяла, да е задоволила интереса си, дори и той да се изчерпи, отколкото да е искала, но да е стояла у дома. Всяко такова нещо обогатява децата ни с нови преживявания, те се докосват до друг свят, различен от света на матрицата "детска градина - дом", в който иначе повечето деца живеят. Така децата ни се срещат с нови и одухотворени хора, виждат цял един различен свят, изграждат приятелства. Хубаво е.
Ели, досега не съм ти писала тези неща, но напоследък честичко си мисля за теб. Нищо конкретно, просто се сещам за теб и... мисълта за теб е свързана с топлина. Не зная дали ще ме разбереш, дали ще мога да ти го обясня добре, мисълта за теб не е точно мисъл, тя е по-скоро усещане за топлота, което свързвам с теб. Затова си мисля, че жена, която е в състояние да породи такова топло чувство, тази жена е майка по душа. Ти си готова, мила! Не зная от медицинска гледна точка какво точно ти пречи да станеш майка, но по душа за мен ти си готова за това. Малко са жените, които са готови за майчинството, преди да им се е случило, а някои не са готови дори понякога и след това. Радвам се за това, че неяснотите са намалели след прегледа в Истанбул!
