Ето, преди половин час Коки ми махаше от рейса, а аз му махах от улицата. Рейсът тръгна, а стъклата му бяха сякаш хиляди малки усмивки - бели и лъчезарни от малките личица допрели се до тях. От ръчичките, които махаха като че ли стана течение, а родителите се шегувахме с несмешни неща, опитвайки се да стопим буците в гърлата си. ДЕЦАТА НИ СА ГОЛЕМИ! ТОЛКОВА ГОЛЕМИ, ЧЕ ТАЗИ ВЕЧЕР ЩЕ СПЯТ БЕЗ НАС. Но не при баба и дядо! Не! Тази вечер те ще спят в хотел като големи , с тяхната госпожа и с приятелчетата им! ДЕЦАТА НИ ПРОСТО ПОРАСНАХА! МАМКА МУ........ и толкова ли време мина от този момент
до този момент
Ще ми е интересно да споделите опит......