Вънка топло слънце грее, то и друго не умее

[cchery]

И да ви споделя най-накрая какво се случва, пък да видим дали колективната енергия ще помогне в този случай:
От около месец и повече Явор е почти на легло с почти тотално прецакан гръбнак ...
Няма да изброявам лекарите, терапевтите и прочее по които сме ходили. Невролози, кинези терапевти, боуен терапия и пр.
Аз съм майка на 3 деца в момента и придружител, шофьор и каквото се сетите. Операцията изглежда обозрима ....
Близо съм до състоянието на безпомощност, което ме плаши и което мразя.
Включила съм на автопилот общо взето.

Верка, аз съм с две ръце и два крака в потока на добрата енергия към вас с Явор! Има проблем с прешлените или... какво точно му е, ако можеш да напишеш.

Честно казано почти нямам какво да ти предложа поне като идея ..... от което и аз съм съвсем близо до състояние на безпомощност ..... Пишеш, че сте били при кой ли не... което ме наведе на следната мисъл - тук в Младост 3 има една кинезитерапевтка, която работи с игли. При нея бяха ходили Марчи, а сега и Боби. И двете са много, много доволни от терапиите, които ми прави точно с тези игли. Може би сте пробвали де, но все пак да кажа. Не знам какво е това боуен терапия. А нещо с минерална вода по балнеосанаториум дали.... няма да свърши работа?

Ако мога с нещо да помогна, също съм насреща. Разчитам обаче да споделяш.... много е важно. Знам, че това не е твоето аз, но в случая, съм на мнение, че се налага.

[Сиренце]

Вер,
Не знам какъв е проблема, но искам да ти кажа да не се плашиш от операция. В последните 3-4 години няколко мои познати претърпяха операции на гръбнака и са много доволни - бързо се възстановиха и сега са съвсем добре.

[Ver]

Много сте мили Не, че не го знаех и преди , но в определени моменти човек го усеща по-силно.
Дани, благодаря
Ще го имам предвид, макар, че избягвам да ангажирам хора ..., а може би е време. Една жена ми каза скоро, че много от проблемите ми са, защото съм спряла да се доверявам на хората. Може би е време да променя това.

Разчитам обаче да споделяш.... много е важно. Знам, че това не е твоето аз, но в случая, съм на мнение, че се налага.

Много си права, Чери. Ще опитам
Цони, не ме е страх от операцията. Страх ме е от загуба. Лъжех се, че съм се научила да приемам загубите, но съм ги тикала дълбоко в мен. И в разни моменти (подобни) всички страхове излизат наяве. И аз изпадам в нещо като ступор. Не мога да мисля (трезво). Гледам се отстрани, не съм паникьосана, но и не мога да действам.
А проблема е комплексен. Обхващащ всичките кръстни прешлени:дискови хернии, протрузии, тотално изтрити дискове и прочее. Анамнезата от ЯМР е 2 страници.
За сега толкова.
Пак ще пиша
Лека нощ

[dexter]

Вер, ! Не знам какво да ти кажа, което да ти е от помощ или успокоение... Мога само да предполагам какво ти е. Но ти пожелавам от цялото си сърце съвсем скоро Явор да се оправи ! Ето в такива моменти човек си казва - майната му на всичко, само да сме здрави!
Странно, преди две вечери те сънувах, не че съм те виждала, но знаех, че си ти . Помогна ми с нещото, което ме тревожи в момента - намиране на подходяща работа . Наистина беше странно... Подсъзнанието е особено нещо .

[Ver]

Странно, преди две вечери те сънувах, не че съм те виждала, но знаех, че си ти . Помогна ми с нещото, което ме тревожи в момента - намиране на подходяща работа . Наистина беше странно... Подсъзнанието е особено нещо .

Странно казваш На пръв поглед да, на втори не чак толкова. Въпросът с работата тревожи и мен, напоследък повече от обикновено. Явно сме се засекли на една честота. Радвам се, че съм ти помогнала

[ellis_stoyanova]

Дълго мислих как да се включа,след това,което прочетох вчера,просто защото немога да помогна с нищо.Едва ли и думите биха успокоили обърканата ти душа,Верче,но мога само да се надявам всичко да мине по-скоро и то по най-добрия за вас начин!За мен ти ще ри останеш най-силния духом във форума човек. Толкова пъти съм мислила"как по д...лите успява да приеме нещата толкова спокойно"...с времето свикнах,че просто това си ти.дано скоро откриеш своето спокойствие отново. Дори немога да си събера мислите и да изкажа това което исках,искам да сте добре.....тъжно ми е,че немога да помогна

[Ver]

Като ви чета си давам сметка, че може да съм прозвучала как да кажа ... драматично.
Абе така се ѝ чувствах, честно казано
Днес е малко по-светло, гледам го че ходи из къщи.
Елис много си сладка

[ellyto]

От около месец и повече Явор е почти на легло с почти тотално прецакан гръбнак ...
Няма да изброявам лекарите, терапевтите и прочее по които сме ходили. Невролози, кинези терапевти, боуен терапия и пр.
Аз съм майка на 3 деца в момента и придружител, шофьор и каквото се сетите. Операцията изглежда обозрима ....
Близо съм до състоянието на безпомощност, което ме плаши и което мразя.
Включила съм на автопилот общо взето.

Вер, това, което споделяш за състояние на безпомощност - хубаво е да го преодолееш. не за друго, ами защото ти даваш максимума от себе си в съответната ситуация, която е много тежка за цялото семейство но най=вече за теб. Предлагам ти да обърнеш внимание на това да отделяш поне по 5 мин на ден за вътрешното си състояние, за да можеш ти чисто емоционално и психически да се српавиш с проблемите, които са ти надвиснали. Знам, че е трудно, разбирам, че ти е много тежко, макар и да не знам какво преживяваш, но съпоставяйки дадена ситуация, която е била трудна за мен, със ситуацията, в която си сега - не се отказвай да мислиш положително, защото така нещата минават по-леко, колкото и абсурдно да звучи.
Желая ти много сили и кураж, за да минете през тази ситуация, да се оправи Явор и всичко отрицателно да остане зад гърба ви. От сърце ти го пожелавам

Една жена ми каза скоро, че много от проблемите ми са, защото съм спряла да се доверявам на хората.

Важно е да се доверяваш на себе си! След това идва и момента с това да се доверяваш на хората, защото когато имаш на себе си доверие, тогава хората около теб се подрежрдат така, че да имаш само качествени такива.

Лъжех се, че съм се научила да приемам загубите, но съм ги тикала дълбоко в мен. И в разни моменти (подобни) всички страхове излизат наяве.

Страховете излизат наяве, за да можем да се справяме с тях. Просто го пусни този страх, повтаряй си как освобождаваш страха от това да загубиш близък за теб човек...повтаряй си как се освобождаваш от всички натрупани негативни емоции...как мислите не са факти и как нещата могат да се променят към по-добро.

Като ви чета си давам сметка, че може да съм прозвучала как да кажа ... драматично.

Драматично не! По-скоро си споделила на висок "глас" това, което се случва при теб. Драматично е положението, когато ти или някой друг го определи като такова. Всяко нещо се лсучва с определена цел, аз вярвам в това и макар и да се случват неприятности, те ни учат на много неща. Съжалявам, че така философски определям една толкова неприятна за всички ви ситуация, но аз подхождам и така към себе си, особено след последните събития, които ме разтърсиха. Истината е, че мен лично такива неща ми показват много важни пътеки, по които мога да се развивам - и физически и емцоионално и духовно, ако щеш.

Наистина ти пожелавам да успееш ти да се справиш със ситуацията, защото ти сега крепиш и даваш сили на цялото семейство. Предай се на ситуацията, защото пускайки страховете си, така се справяме с тях. Желая ти от все сърце всичко да мине по-скоро и по възможно най-добрия начин. Аз често отправям молитви, защото вярвам, че има по-висши същества, които ни помагат, но само ако поискаме тяхната помощ!

[Ver]

Ели
Много неща имам да уча.
Нямам дар слово днес, ама карай
Спор няма - понякога когато човек сподели изкарва част от напрежението.
Хубаво е, когато има някой насреща

[futarela]

ВЕР <

[cchery]

Като ви чета си давам сметка, че може да съм прозвучала как да кажа ... драматично.
Абе така се ѝ чувствах, честно казано
Днес е малко по-светло, гледам го че ходи из къщи.

Силно се надявам днес да имаш още добри вести. Верка, и аз си мислех, че съм се научила да приемам загубите, но уви. Аз не потиснах това чувство, не го пратих в забвение.... а го оставих да се вихри свободно. И то се превърна в чудовище, звяр, в огромна сянка на страха, която ме изяжда по всеки малък и незначителен повод. Аз дълго време бях превзета от непреодолим вакум да не би да загубя още нещо толкова близко и мило, пък било то дори и битка с някоя елементарна настинка.... Чак тази година усещам просветление, виждам слънчеви лъчи - макар и плахи в мъглата около мен..... Честно казано и този начин за справяне със загубите не е нещото, което трябва да бъде....... защото аз се самоизядох за последните 7 години... Мисля си, че те разбирам, ама може и да не е така.... но все пак имам надежда, че всичко най-хубаво тепърва предстои... и дори почвам да го вярвам по малко.

Момичета, тези дни имаме прекрасна есен...... от любимите ми - със слънце, с топлина, с красивите листа по земята и във въздуха. Днес изпитах непреодолимо желание да отида на разходка в някоя гора и да остана там 5-6 часа.... Някой да му хрумва идея къде в близост до София мога да намеря тази гора?!

При нас нищо ново,Анджи отоново пипна някакъв вирус миналата седмица,а сега борим ужасна кашлица но днес отидем на градина.че отново ми правят физиономии в градината,сякаше сама си разболявам децата.

Елисче, горното, написано от теб, ме накара да вдигна високо вежди....... после се втрещих и на сумите, които събирате за началото на учебната година в първа група ....... Понеже съм била и в двете ситуации и какво ли не съм изписала, си мислех, че никога повече няма да се заинтересувам. Но....... ето... преди време водих диалог (който прерасна в спор де) с моя приятелка относно това "Детските градини помагат ли на децата ни да се социализират или са необходимото зло, за да могат родителите да работят или пък да си починат малко от грижите по дребните!". Моето мнение, както се досещаш е категорично отрицателно по отношение на това дали в детска градина детето се социализира и се чувства добре.... толкова е извратено и преобразена тази функция на детските заведения, че само човек, който е минал оттам, може да си даде ясна сметка. Децата реват като ги оставят, биват вкарвани в невъзможни за тях режими, и имат учебни програми дори за 3-годишните при това с учебници за абсурдно голяма сума........... Не е за приказване.

А по отношение на това как се отнасят госпожите към децата и техните родители, когато нещо не се случва според разбиранията им, абсурдите са още по-големи и ти го доказваш с думите си, че те гледат накриво, когато Анджи отсъства по болест....... Е това социализиране ли е?! И двете ти деца са в градина, но ти спокойна ли си от този факт?!.....

И все пак ви пожелавам страхотен есенен ден!