Личен дневник Kleo

[Kleo]

"Най-великата любов" - Уитни Хюстън

Аз вярвам, че децата са нашето бъдеще.
Научете ги на всичко и ги пуснете да вървят напред.
Покажете им цялата красота, която притежават в себе си,
Дайте им самочувствието, че могат да се справят лесно,
Оставете децата да се смеят,
И да ни напомнят, какви трябва да бъдем...

Всеки търси своя герой,
Хората се нуждаят от някого, когото да уважават.
До сега не съм намерила някой,
Който да задоволява нуждите ми.
На едно самотно място.
Затова се научих, че всичко зависи от мен.

Отдавна реших, че никога няма да вървя в нечия сянка.
Дали ще се проваля или ще успея -
Поне ще живея, както аз вярвам, че трябва.
Независимо какво ще вземат от мен,
Не могат да ми отнемат достойнството.
Защото най-великата любов се случи на мен,
Аз открих най-великата любов вътре в мен.
Най-великата любов от всичко, се постига лесно.
Да се научиш да обичаш себе си -
Е най-великата любов от всичко.

"Greatest Love Of All" - Whitney Houston

[Kleo]

Моят личен списък с желания за днес, Водолейското Новолуние:

- Искам винаги да имам нестандартни идеи и иновативни решения на наболели проблеми;
- Искам да бъда по-толерантна към чуждите различия и към своите особености;
- Искам да бъда полезна на другите хора и едновременно с това да бъда полезна на самата себе си;
- Искам да пътувам повече сама или с близките си;
- Искам да намирам по-лесно баланса между труд и почивка, между служебни и лични задачки, между свои потребности и нуждите на детето ми;
- Искам да продължа да пиша поезия, да пея и да танцувам - това много ме разтоварва психически;
- Искам да се науча да бъда автентична, самата себе си, истинска, без излишен свян, срам и страх.

Засега толкоз

[Kleo]

НЕЙ

Питаш ме, защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.

Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в темна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.

Нощ бе темна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам - сички спят,
спеше си и ти с мъжът.

Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох той,
ще изпита гневът мой.

Гледам вкъщи свещ гори,
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.

Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.

Славей песен си запя:
с радост среща той зора:
през прозорецът глава
се показа и засмя.

Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах:
"Друг път", славею казах
и през плетът пак скокнах.

Ето защо идвах аз
в темна нощ и грозен час:
ще умре един от нас -
ил мъжът ти, или аз!

Христо Ботев

[Kleo]

Много ми е тъжно в момента... Знам, че ще мине! Дали е от дъжда? ... От него ще да е! ... Или пък заради недоизказаното? ... Изпитвано, но неизречено. Сънувано. Копняно. Мъчно ми е. И това ще отмине, зная. Но сега, точно в този миг, боли!!! ... Олекна, като споделих със себе си. И с онези, които ме четат. Така е по-добре! Дори палачинките в тигана зацвърчаха по-уютно. Дори дъждецът някак ме затопля и унася...

[cchery]

Много ми е тъжно в момента... Знам, че ще мине! Дали е от дъжда? ... От него ще да е! ... Или пък заради недоизказаното? ... Изпитвано, но неизречено. Сънувано. Копняно. Мъчно ми е. И това ще отмине, зная. Но сега, точно в този миг, боли!!! ... Олекна, като споделих със себе си. И с онези, които ме четат. Така е по-добре! Дори палачинките в тигана зацвърчаха по-уютно. Дори дъждецът някак ме затопля и унася...

[youtube]i28UEoLXVFQ[/youtube]

[Kleo]

Изслушах я. И благодаря, Черита. Днес е по-хубаво от вчера.

[Kleo]

Имах егати почивните дни
В събота бачках до обяд. После сама отидох в едно кафене-сладкарница, пих чай, кафе, сок и червено вино , мислих и писах, чак тогава се прибрах вкъщи. Някъде към 6 вечерта.
В неделята пък до обяд правих хороскоп. След обяд бях при психотерапевтката ми, не я бях виждала около половин година. А след това гостувах на близък човек за първи път, беше странно и хубаво изживяване

[ellyto]

Освен това всичко по-горе Е ежедневие за страшно много хора, и според статистиката, и сред много от мойте приятели, уви. Последните години бяха с бум в разводите и разделите!

Ето това не бива да си го вкарваш в главата! Ако другите си избират да им е такова ежедневието и това е масово, не означава, че ние също трябва да сме част от това! Ако се случи, случи, но в крайна сметка всеки сам гради ежедневието си и ако то не ти харесва, просто сменяш посоката! Това се отнася до абсолютно всяка сфера на живота ни!
Виждам, че ти е било тъжно нещо напоследък, дано излезнеш от това състояние скоро!

[cchery]

Виждам, че ти е било тъжно нещо напоследък, дано излезнеш от това състояние скоро!

Абе едва ли е така, имайки предвид следното:

А след това гостувах на близък човек за първи път, беше странно и хубаво изживяване

Но да оставим Десита сама да си го напише .

[Kleo]

Освен това всичко по-горе Е ежедневие за страшно много хора, и според статистиката, и сред много от мойте приятели, уви. Последните години бяха с бум в разводите и разделите!

Ето това не бива да си го вкарваш в главата! Ако другите си избират да им е такова ежедневието и това е масово, не означава, че ние също трябва да сме част от това! Ако се случи, случи, но в крайна сметка всеки сам гради ежедневието си и ако то не ти харесва, просто сменяш посоката! Това се отнася до абсолютно всяка сфера на живота ни!
Виждам, че ти е било тъжно нещо напоследък, дано излезнеш от това състояние скоро!

Разбира се, че аз не избирам такова ежедневие за себе си, нито го считам за норма, нито за хубаво Фактът е обаче красноречив - въпреки това, и аз се разведох преди 2 години, нали? Да не говорим колко много от моите връстници и приятели също се разделиха и разведоха. При това двойки с дълъг стаж, уж щастливо изглеждащи отстрани ... и изведнъж - ами ние се разделихме... Разбираш ли, Ели, на почти 37 съм, а почти нямам приятели ВЕЧЕ, които да не са разделени/разведени, или с огромни проблеми в интимните си връзки... Както и да е. Споделям какво се случва около мен. Разбира се, че не всички живеем с тези сухи цифри. Аз предпочитам оптимизма, любовта и вярата в доброто, и винаги ще си бъде така!
Не само бях тъжна... аз бях тотално РАЗБИТА и разочарована... сломена... но се сетих за наша Черита, която веднъж в скайпа, беше съвсем скоро, като й споделих колко ми е болно и как чувствам, че се ЗАДУШАВАМ, тя каза нещо великолепно и съдържателно - малко ми ИЗКРЕЩЯ де, но аз това имах нужда... каза ми, ами вземИ се задуши веднъж завинаги, бе Деси, да видиш какво ще стане! Седях сама в кафето, усещах колко ми е мъчно и самотно, и колко съм разочарована от всичко отново, и се сетих за Аничка, както казах... и си ПОЗВОЛИХ да се потопя ИЗЦЯЛО в мъката и тъгата... изцяло... първо чувството беше сякаш УМИРАМ... но после възкръснах за НОВ живот, това е!

[Kleo]

Виждам, че ти е било тъжно нещо напоследък, дано излезнеш от това състояние скоро!

Абе едва ли е така, имайки предвид следното:

А след това гостувах на близък човек за първи път, беше странно и хубаво изживяване

Но да оставим Десита сама да си го напише .

По-горе написах, така си беше отвсякъде - тъга, тъга и пак тъга... чувство за самота... и огромна празнина, мъка и болка в сърцето. Мерси, Елито, още веднъж за загрижеността и разбирането ти. И ти, и Ани сте истински приятелки!

Ами написах си го бе - гостувах на близък за пръв път и преживяването у тях беше хубаво и странно :lol:

Майтапът настрана, няма да пиша повече тук, но когато се видим на живо, ако ви интересува, може НАКРАТКО да ви разкажа за въпросното неделно изживяване :1211 на по биричка де...