ellyto написа:vihrogonche написа:Освен това всичко по-горе Е ежедневие за страшно много хора, и според статистиката, и сред много от мойте приятели, уви. Последните години бяха с бум в разводите и разделите!
Ето това не бива да си го вкарваш в главата! Ако другите си избират да им е такова ежедневието и това е масово, не означава, че ние също трябва да сме част от това! Ако се случи, случи, но в крайна сметка всеки сам гради ежедневието си и ако то не ти харесва, просто сменяш посоката! Това се отнася до абсолютно всяка сфера на живота ни!
Виждам, че ти е било тъжно нещо напоследък, дано излезнеш от това състояние скоро!
Разбира се, че аз не избирам такова ежедневие за себе си, нито го считам за норма, нито за хубаво

Фактът е обаче красноречив - въпреки това, и аз се разведох преди 2 години, нали? Да не говорим колко много от моите връстници и приятели също се разделиха и разведоха. При това двойки с дълъг стаж, уж щастливо изглеждащи отстрани ... и изведнъж - ами ние се разделихме... Разбираш ли, Ели, на почти 37 съм, а почти нямам приятели ВЕЧЕ, които да не са разделени/разведени, или с огромни проблеми в интимните си връзки... Както и да е. Споделям какво се случва около мен. Разбира се, че не всички живеем с тези сухи цифри. Аз предпочитам оптимизма, любовта и вярата в доброто, и винаги ще си бъде така!
Не само бях тъжна... аз бях тотално РАЗБИТА и разочарована... сломена... но се сетих за наша Черита, която веднъж в скайпа, беше съвсем скоро, като й споделих колко ми е болно и как чувствам, че се ЗАДУШАВАМ, тя каза нещо великолепно и съдържателно - малко ми ИЗКРЕЩЯ де, но аз това имах нужда... каза ми, ами вземИ се задуши веднъж завинаги, бе Деси, да видиш какво ще стане!

Седях сама в кафето, усещах колко ми е мъчно и самотно, и колко съм разочарована от всичко отново, и се сетих за Аничка, както казах... и си ПОЗВОЛИХ да се потопя ИЗЦЯЛО в мъката и тъгата... изцяло... първо чувството беше сякаш УМИРАМ... но после възкръснах за НОВ живот, това е!
