И на Симчо браво и за оздравяването, и за представянето в градината!И мислех да ти напиша - не им обръщай внимание на колегите, ама си е гадно
. Такива хора са толкова тъпи и ограничени, че каквото и да се каже за тях, че е слабо. Не си заслужават дори да мислиш за тях!!! Само ти знаеш какво ти коства всеки свален килограм и колко сила и воля стоят зад него. Имаш искреното ми възхищение за постигнатото, както и на всички тук. Само не позволявай подобни намеци и коментари да те демотивират! Ще цитирам една, станала банална може би, мисъл, която ме спасява в такива случаи "Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките (в случая глупостта) на другите" Чери, за създаване на клипове ползвам Movie Maker. Най-познат ми е, т.к. го преподавам в 7 клас. А за конвертиране и редактиране - DVD video soft пакета.
Ели, не съм те забравила със сиренето, но още не е станало. И един въпрос за пастета - суров ли се слага в бурканите, или съставките са предварително сварени? Аз си правя пастет от пилешки дробчета, но малко, че си го ям само аз. Моите хора просто не обичат пастет.
. Или пък си го пожелах.... Знам ли!
. Обаче не се харесвах по никакъв начин. След като родих, изглеждах ужасно, но с годините почнах да се харесвам все повече и повече. Сега отслабвам заради самата себе си..... а не заради околните. Знам колко те боли от това, което си прочела.... изпитала съм го неведнъж. Ала... ти имаш много повече от напълно изпразнените от съдържание колеги - както си се убедила и сама, те друго не могат, освен да пишат при това страхливо, свряни в миша дупка.... Считай, че техните "слаби" задници са онова, с което са пълни главите им...... Ако трябва да обръщаш внимание на някого, то го прави заради красотата на душата и изяществото на ума му! Нали няма да се ядосваш заради едни гъзове, навряни на място, където трябва да има мозък?! 
. 
Много ми стана готино за пчелите ви и за прасетата!!!
:lol: 
явно и това се гледа, защото никак не успях да разбера начина по който оценяват децата, влиза и след три минути излиза и 
спечелих . В крайна сметка четири победи и две загуби, за моето момиче от които първата загуба, на вратата бяха всички родители (не че си търся оправдание 
напрежението ми дойде в повече много се ядосах, направих забележка но никой не ме чу. Вратареха децата непрекъснато. Както и да е последните две партии спечели и така четири победи две загуби. Няма такъв адреналин. Бронзов медал. Прекланям се пред това дете, знам че си е моето и няма как да кажа нещо лошо, но наистина адреналина беше много висок. При игра на шах, в която трябва да си съсредоточен такова напрежение шум лудница 
развинти ми се главата.
и бебка ме събуди в 6,гушнах я до мен и я накърмих и станахме в 9.Таткото поспа до 12, как все женките сме прецакани. В 10 закарах каката на английски и като се върнах прекарахме с др. кака, бебо и куджо на двора. В 12.30 се разходихме до няколко магазина в търсене на дворна маса, но неуспешно, а в 3 бяхме да карат трутинетки. Та цял ден навън, много зареждащо. Сега маймунките се настаниха в нашата спалня при бебка, а ние с таткото по диваните, той отдавна сънува, а аз ще сядам да творя. Чудя се как след 3 часа и малко сън, още стоя права. Изобщо не ми се спи 
