Моята тренировка

Подфорум за поддържане на тялото чрез спорт
Публикувай отговор
Аватар
cvety_rz
Влюбена във вятъра
Мнения: 2131
Регистриран на: 28 Окт 2010, 07:49

Re: Моята тренировка

Мнение от cvety_rz »

cchery написа:Добро утро и тук. :954 6 км от мен днес. Раздвижих се!
Чери, след твоето раздвижване от 6 км как да споделя за моето от 1.5 км. :1062 За тази седмица и 4 домашни тренировки.Аз доволен :mrgreen:
Вярата не прави нещата лесни, прави ги възможни!
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята тренировка

Мнение от Kleo »

Днес ме пращаха на задачи, свързани с дълго и енергично ходене пеш, от работата.
Та навъртях няколко километра пеша за целия ден. За час и половина колко да са? Абе доволна съм.
А студът беше хапещ, вятърът - брулещ, снегът - неочакван за втората половина на април.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята тренировка

Мнение от Kleo »

В събота имах час при моята психотерапевтка.
Поговорихме си за някои важни за мен неща, част от които беше грижата за тялото ми. Килограмите. Външният вид. Защо не тренирам редовно. Защо водя заседнал начин на живот. Какви съпротиви и страхове явно имам у себе си. И модели. Че да действам срещу самата себе си. И да се самосаботирам така. Чери, без да говоря с имена, обсъдихме и нещата, които с теб сме си говорили по темата. Мързелът. И че трябва да се преодолее. И че тренировките зареждат мозъка и сърцето. И че не са загуба на време за "по-интелектуални или качествени занимания"... много хубава сесия беше.
Идвам да кажа, че в събота ходих много пеша, в неделя много танцувах у дома, а днес правих сутрешна гимнастика преди да тръгна за работа. И се чувствам чудесно в тялото си. И го обичам. И наистина искам то да е здраво, подвижно, енергично, красиво и естетично!
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята тренировка

Мнение от Kleo »

От сутринта ходя пеш. Пак по задачки. А вчера вечерта сама предложих разходка в парка на Хри и Алекс, след работа. Та обиколихме де. И хапнахме цаца след обиколката.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7927
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Когато обичам.......

Мнение от cchery »

Тази сутрин се събудих, както обикновено, с натежала глава. Никога, ама никога няма да простя на алармата, която бумти в черепната ми кутия като камбанен Искариот, всяка сутрин в 6,20... Толкова много да ми се спи, че няма да ми стигнат 2 живота да си наваксам. Лежа уморена, ядосана и безсилна в леглото и се чудя защо така ми е отредено..... Аз обичам сутрин да си доспивам. Виж, вечер мога да си легна и по-късно. Не е проблем. Но сутрин ставам много трудно.... И първото, което операционната система в главата ми зарежда е: "... да разтребя съдомиалната, кафето да пусна, да направя закуска на децата.... след половин час и Коки ще е станал.". В този момент Арти се приближава до носа ми и с мощно мъркане успява да разсее тежките мъгли от нещастни мисли в главата ми.. Ляга на кравай до мен и демонстрира учудващо бодра радост в този момент..... Слушам го и галя копринената козинка.... Полека-лека съзнанието ми се прояснява... Тялото се пробужда и почва да догонва мислите..... Ставам и четвъртъкът започва както обикновено през делничните дни....

Вчера съм тичала. Обикновено бягам през ден. На другия ме мързи или пък тренирам нещо у дома. Отварям терасата да проветря хола и с боси крака пристъпвам на студените фаянсови плочки - искам да "метна" един поглед към парка... Много обичам покоя на сутрините в нашия Младост 2. Имам изключителния късмет да живея едва ли не в парка. Улицата, на която се намира блокът ни, е без изход и това я прави изключително тиха по (почти) всяко време на деня. А в 6.30 сутринта покоят може да се "реже"... Хор от птици изнася невъобразим концерт с полудели от възторг трели..... Дърветата са така млади и светнали в зелено-жълтите си премени от новата колекция 2017, че чак сърцето ми е превзето от свежест...... Боже, колко е хубаво!!! А само преди 5 минути лежах изтерзана в леглото и не исках да се помръдна дори..... :954 :954

Решено е без дори да си го заповядвам по някакъв начин. Днес ще тичам. Не мога просто..... Толкова ми е хубаво в този момент, че искам още сега да сляза и да прегръна това свежо, тихо и зареждащо утро с неговите зелени во̀йни и космически звуци!!! :954

Косчето тръгва за у-ще към 7.25. Слизаме заедно. Бели е на зелено училище от вторник и няма да я придружавам за началото на първи час, което става към 8.10 часа всяка сутрин. Днес нямам ангажименти след 7.30 и мога да се гмурна в моето утро докато все още е така тихо, самотно и привлекателно.

Има лека сянка по алеите в парка - слънцето е ниско. Тези дни кафевите стволове на дърветата доминират пред младото зелено на листата като за последно. Скоро "малките ветрила" ще разтворят своите плисета, ще претопят яркото зелено в гъстия нюанс на масленото и всичко ще потъне във веселия свят на тропиците. Тичам и около мен е тихо и спокойно. Тук-таме се появява по някой бързащ човек и стъпките му скоростно се изгубват към метрото или спирките на градски транспорт. Въздухът все още е леко мразовит. Днес ще тичам за кеф - няма да бързам, не съм си и поставила цел за някаква дистанция. Просто....... много ми се тичаше. И за да не е съвсем "загуба" на амбиция, днес ще тренирам дишането - ще бягам поне 4 км със затворена уста. Ноздрите ми поемат жадно от аромата на цъфналите ябълки. Нещо съвсем познато - сладко-упоително, събужда блаженни спомени..... дали и акацията вече не е цъфнала?! Не разбрах.... кое е.... Тичам и си мисля за това...., че няма друг по-удобен и по-безболезнен начин да отпушиш хремавия си нос от тичането със затворена уста :lol: . Особено зимно време, когато температурите са под нулата.... студът свива кръвоносните съдове и лигавицата отбъбва... Но малцина са тези, които го правят. Всъщност точно зимата повечето носове са под робството на тежки шалове и дългокосмести яки......, а за гарнитура са поляти и с ксилометазолин. Но... има неща в народопсихологията ни, които и с десетки поколения няма да се променят.

Разминавам се с първите 2 познати кучета ..... оооо, явно сутринта напредва :954 . Някои от сенките, които протягаха снаги при предното минаване на обиколката на парка, вече са се отдръпнали и са сторили път на палави слънчеви лъчи. Днес небесният цар ни обещава много топлина.

В края на 3-я км съм и паркът окончателно е събуден за новия ден. Най-вече от бързащи за училище деца и родители. Няколко опулени физиономии ме карат да предполагам, че часът е около 8 - това са приятелки на Бели, с които тя играе в парка, и в този час отиват към училище. Децата ме познават много добре, но не ме виждат как тичам сутрин, защото аз го правя, когато те вече са почнали първия си час. Сега обаче си казваме по едно "Здрасти!" и те въртят главите си след мен, когато ги отмина. :954 Не, не ги виждам, но усещам учудените им погледи :954 .... Явно техните майки не тичат.... и на децата им е странно.

Тази сутрин няма да си давам зор!!! Казано е! Но тялото ми се поддава на природната еуфория и на темпото на преминаващите в парка.... Тичам, все по-бързо и вече е време да поемам по-големи дози кислород. Отварям уста и една отдавна сдържана въздишка се изтръгва с бързината на светкавица.... страхува се милата, да не затворя пак "кранчето" :mrgreen: . Но аз вече и не мога - умората се усеща и трябва да дишам все по-учестено, а това само с нос не се получава. Тичам и редя изречения, които четете, в главата си..... Как, мамка му....., нямам един диктофон и да запиша всичко, което мисля на момента?!?! Ще е супер автентично, защото докато се прибера и го генерирам пред компа, половината неща ще са избягали.... Да, понякога еднообразието на тичането в парка ни ми докарва невероятна скука.... и затова си мисля някакви неща. Разрешавам конфликти. Или пък ги предизвиквам на ум. :lol: Друг път си оправям плановете за деня. Има обаче и моменти, в които именно познатата до болка еднаквост на обиколката по алеите, е небоходимото ми спокойствие и топлина, от които имам нужда!!! Искам да се скрия от света, от шума на булеварда, от дразнещия ноздрите ми прах по главните улици. Искам да не се разпилявам и да се съхраня и тогава тези 5 еднакви до болка обиколки са моето спасение......

Все повече коли "хвърчат" по нашата малка уличка без изход - шумът не може да се сбърка. Явно 8 минава и закъснелите деца на бизнесмени трябва да бъдат доставени по възможно най-бързия начин до частното училище "Меридиан 22"... То е срещу нашия вход. Ревът на колите на тези платежоспособни хора не може да бъде сбъркан. Както, между другото, и тяхното нахалство и твърдо убежедение, че имат някакво превъзходство и права пред останалите.... Но..... в общи линии, ако има нещо, за което мога да съм благодарна на препаркирането в Младост, то това е именно "посичането" на подобно надменно самочувствие у тези хорица. Улицата към входа на "Меридиан" 22 вече е така запълнена с паркирани коли и същевременно осеяна с кратери и пропаднали участъци, че често шумът от спирачки надвива този на двигателите..... А татковците в строги официални костюми зад воланите и мамите с блестящите червосани устици върху подпухналите от недоспиването лица са принудени да.... стоят и да чакат, за да се разминат с другите коли. Ако улицата беше проходима, те щяха да са "господарите", които летят с големите си лъскави коли и да не дават нужното предимство. Сега, обаче, те са.... като другите - всички сме равни пред софийските задръствания!!!! :221

Е, щом вече и улицата бумти от двигатели, наближава 8 и 10..... Идва и краят на моето тичане..... 6 км са зад гърба ми, още около 100-ина метра ме делят от финала. Давам всичко от себе си - 100 метра мога да ги мина с невероятна скорост...... ей така, защото са само сто и са последните :954 . А след тях следва почивката..... Желана от десетина минутки. Очаквана. Краят. Онзи край, който ще даде началото на моя прекрасен ден, на който тазсутрешното ми бягане измисли строен план. Вече всичко в главата ми е подредено. Леко ми е. Щастлива съм.... Аз просто обичам да бягам!!!!!!! Просто обичам........
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята тренировка

Мнение от Kleo »

А след това и писането ти спорИ
Обожавам да те чета, Ани
Радвам се, че бягаш и се радвам, че и аз се движа повече напоследък
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
cvety_rz
Влюбена във вятъра
Мнения: 2131
Регистриран на: 28 Окт 2010, 07:49

Re: Моята тренировка

Мнение от cvety_rz »

Kleo написа:А след това и писането ти спорИ
Обожавам да те чета, Ани
Радвам се, че бягаш и се радвам, че и аз се движа повече напоследък
Деси, не мога да не те поздравя ,че си по активна физически.Много ти се радвам :326
Чери, и аз като Деси обичам да те чета.Страхотна си :940
Тази седмица съм по лежерна.Народни танци, колело и разходки.Така го усещам и тако го правя.Важното е да съм физически активна :1216
Вярата не прави нещата лесни, прави ги възможни!
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7927
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Моята тренировка

Мнение от cchery »

Добро утро и тук...... Малко не съм редовна тия дни и месеци, ама квото е - това е!
Kleo написа:В събота имах час при моята психотерапевтка.
Поговорихме си за някои важни за мен неща, част от които беше грижата за тялото ми. Килограмите. Външният вид. Защо не тренирам редовно. Защо водя заседнал начин на живот. Какви съпротиви и страхове явно имам у себе си. И модели. Че да действам срещу самата себе си. И да се самосаботирам така. Чери, без да говоря с имена, обсъдихме и нещата, които с теб сме си говорили по темата. Мързелът. И че трябва да се преодолее. И че тренировките зареждат мозъка и сърцето. И че не са загуба на време за "по-интелектуални или качествени занимания"... много хубава сесия беше.
Kleo написа:И че не са загуба на време за "по-интелектуални или качествени занимания"... много хубава сесия беше.
Деска, аз знам, че ти много добре съзнаваш горното дори и когато ми го пишеш тук или на чат, или където и да е..... и винаги съм се чудила ти самата вярваш ли си и като разбираш, че е оправдание, защо продължаваш да настояваш на него?!?! Айде, да съм аз - да правя неща на инат, ще рече човек - "Тя е овен!" :1062 :1062 ..... Но ти?! Наистина никога не съм те разбирала в тази ситуация.

Пълният човек е не просто по-грозна естетическа гледка. Пълният човек се възприема и като по-нечистоплътен, а това пречи за реализацията му в обществото. Знам, че това е тенденция в мисленето и възприемането и не отговаря на истината, но животът ми е доказал именно това. А и да си призная - да, пълните хора се потим повече, понамирисваме повече, не сме приятна гледка нито по панталон, нито по рокли и поли, за бански - даже не ми се говори. Като вървим и бедрата ни се тресат отстрани, търкат се от вътрешната страна и боли. Няма по-грозна гледка от два дебели бута, които се търкат един о друг и едвам се разминават...... Не е красива и двойната брадичка с 2-3 потни гънки.... Големи, месести ръце с отпуснати сланини. А да коментирам ли отпуснатото шкембе, което издува фланелките от тънки летни материи и се виждат няколко ката на свински апетит?!

Току-що описах себе си. И всичко, заради което не СПИРАМ да ....... спортувам!!! Не съм подобрила фигурата си, но поне фактът, че съм изключително подвижна и тренирана (донякъде) се отразява на излъчването, което имам. А и на самовъзприемането ми. Аз съм ДЕБЕЛА!!! Но ... имам самочувствието да заявя в лицето на всеки срещнат, че не съм дроб, който мирише на гадна пот, защото не съм спряла да търся варианти за решаването на този проблем!!!

Нищо друго няма да пиша по темата. Деска, от теб - само и единствено ОТ ТЕБ зависи дали ще спреш с оправданията за време, място, обстоятелства и колеги, и ще се развишиш. Що се отнася до мен - аз те приемам изцяло и напълно независимо с какви килограми си. Единствено - няма да спра да ти повтарям, че се оправдаваш....... Де да имаше човек и на мен да ми го казва всеки ден.........

Тази седмица от мен - 2 тичания. Направих си абонамент в ето този сайт https://teambodyproject.com/" onclick="window.open(this.href);return false; - вече от няколко седмици тренирам с техни тренировки, които са фрий в ютуб. Сега да видим какво ще ми предложат като си плащам. :)

Това е от мен засега!!! Чакам и вие да се похвалите.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята тренировка

Мнение от Kleo »

Оправдания са, да.
Въпросът на терапията беше защо се появяват, защо са устойчиви във времето и какво все още ги крепи.
Има си дълбочина на някои неща. И както ти споделих, по време на сесията изникнаха много силни моменти... за които сме си писали с теб преди.
Чери, ти НЕ си дебела. Аз обаче СЪМ.
Радвам се, че ме приемаш каквато съм. И се радвам, че казваш нещата с ИСТИНСКИТЕ им имена. А не завоалирано и карамелизирано отгоре.
Просто работя върху себе си. Някои модели се оказаха много, много устойчиви, макар и грешни.
Както и да е. Оправдавам се не само с това, с онова, с трето, пето, десето, но и с хапчетата, които все още приемам. Знам, че те също променят биохимията и метаболизма ми. А и не съм на 19, а на двайсет отгоре.
И все пак, вътрешно знам , че мога да изглеждам по-добре!
Щастлива съм, че се чувствам добре в кожата си и се приемам. И се обичам. Много повече в сравнение с преди години.
Но ще съм още по-щастлива, когато трайно сваля кг и см от себе си.
Мерси за подкрепата, Ани!
П.П. По темата - танцувам често и ходя пеша доста повече. Както Цвети написа по-горе, дори това е повече от кръглата 0. Не искам да се насилвам повече от това. Но определено усещам разликата, когато съм се раздвижила било чрез ходене или чрез танц, след това съм като фурия. Много по-оправна и бърза. Иначе се разплувам и става гадно...
Благодаря още веднъж за това, че ме четете и че сте с мен, момичета!
Приятни и ползотворни тренировки ви желая!
П.П. 2 - Ани, явно скоро не си се поглеждала в огледалото, а? :1028 :razz:
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7927
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Моята тренировка

Мнение от cchery »

Деска,... ще се опитам да бъда кратка и красноречива... Не те убеждавам в нищо, защото ще говоря само за себе си.

Малко преди да навърша 11 години ме оперираха от апендис(ц)ит. Операцията се оказа неуспешна и след 20 дена лекарите направиха ревизия. Имах сепсис на кръвта, което наложи 10 дена интензивни вливания - основно глюкоза. Бях и обездвижена дълго време. Тогава напълнях. Разко и за първи път - комбинация от здравословния проблем и влизането в пуберитета. Казаха ми - на глюкозата ѝ трябват около 10-ина години да се разгради напълно и тогава ще отслабнеш трайно.

Минаха 10 години. Не отслабнах. Оправдавах се с операцията.

На 25 години забременях с Коки. Оказа се, че бременността ще я карам с хиперемезис - драйфане до дупка. Вкараха ме в патологията на ВМА-Пловдив. Стоях там 33 дена, от които 25 бях на интензивни вливания - пак основно ...... глюкоза... Не успях да напълнея много по време на бременността - само 13 кг и това се дължеже на факта, че докрая повръщах и не можех да се храня нормално. Но после..... после качих..... много. Казаха ми - на глюкозата ѝ трябват около 10-ина години да се разгради напълно и тогава ще отслабнеш трайно.

Минаха 10 години. Не отслабнах. Оправдавах се с проблема по време на бременността.


На 28 години бях отново бременна. С Бели. Пак хиперемезис. Пак болница. Пак системи.... този път много по-малко. Отново напълнях само 13 кг по време на бременността. Причините - абсолютно същите както и с Коки - не можех да се храня нормално и повръщах до последно. Родих Бела. И напълнях. Върнах всеки един килограм, до който бях стигнала, когато бях в 9-и месец. Казаха ми - на глюкозата ѝ трябват около 10-ина години да се разгради напълно и тогава ще отслабнеш трайно.

Минаха 10 години. Не отслабнах. Оправдавах се с проблема по време на бременността.

Междувременно - разболях се от нещо много странно, заради което се наложи да влизам 2 пъти на вливки за по 7 дена. Мозъкът ми не се оросяваше, залитах, виеше ми се свят, очите ми бяха с нистагъм. Системите отново бяха с глюкоза....... Казаха ми - на глюкозата ѝ трябват около 10-ина години да се разгради напълно и тогава ще отслабнеш трайно.

Тази година стават 10 години от тези последни системи с глюкоза. Още не съм отслабнала.......

С КАКВО и КОЛКО още да се оправдавам?!?!.

Сега пък вече съм на 40 и сигурно трябва да включа в арсенала и възрастта и забавения метаболизъм ли??!? Не мога, разбираш ли?!? Не мога място да си намеря от това, което искам, желая и чувствам и онова, което виждам, че съм......
Kleo написа:П.П. 2 - Ани, явно скоро не си се поглеждала в огледалото, а? :1028 :razz:
Да....... ето ме:

Изображение

На теб харесва ли ти такова тяло - двойна брадичка, главата, потънала в раменете, защото вратът ми е къс и дебел, корема ми е с гънки, задникът - троен, бедрата - масивни...... Това би следвало да е някаква карикатура, НО...... съм самата аз.....
Kleo написа:Щастлива съм, че се чувствам добре в кожата си и се приемам. И се обичам. Много повече в сравнение с преди години.
Да, Деска, и с мен се случва абсолютно същото. Въпреки, че вътрешно "кървя" от болка за това как изглеждам, аз не съм нещастна. Още по-малко сдухана.... Но..... това са отново оправдания..... защото ние все пак някак си трябва да можем да живеем. Сега!!! А може би и защото сме много по-улегнали спрямо тогава, когато бяхме на 18. Имаме приоритети в живота си, които са в пъти по-значими и изместват килограмите. А може би, защото освен всичко друго знаем, че вече нямаме това всичкото време.

НО... при все - това са оправдания......
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Моята тренировка

Мнение от Kleo »

Прочетох те. И мисля, че си прекалено самокритична, Черитко. Изглеждаш чудесно! Ако не полагаше грижи за тялото си, ако не тичаше, ако не тренираше, ако ... , дали осъзнаваш каква щеше да бъде гледката? Съвсем различна! Ама напълно различна. По МОИТЕ стандарти ти наистина НЕ си дебела. Отдавна. Наистина. Защо да те лъжа, помисли. Като ние двете с теб винаги си говорим истини. Обичам те. Влизам в час. Затова казвам "чао" засега. :329
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Публикувай отговор