Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

[cchery]

Да не говорим, че и аз ще видя как ще се справя с това тя да е далеч.

Нелка, напълниха ми се очите със сълзи при това изречение... Защото отсега за себе си знам, че децата ми ще се справят без мен, далеч от мен, но аз ще съм като ранено животно от тази бъдеща и неизбежна ситуация. Кога бяха малките дразнещи ме с рева си бебета, които исках да връча на някого поне за час, за да си почина, кога станаха толкова големи, че вече те искат да ме връчат на някого .

Както и да е - мога да ти напиша, че това е нормалният ход на нещата (защото е очевидно), но аз в типично мой стил акцентирам на онова, което най-дълбоко докосва душата ми. Ти си го събрала в 1 изречение - горното, цитирано от мен, но... мисля, че..... е съществено твое усещане.

За другото - разбирам прекрасно усещането на Вили, разочарованието ѝ и сълзите ѝ. На нейно място щях да се държа точно така....... толкова ти е мъдро, зряло и същевременно недостатъчно пораснало детето! Нелка, освен да се гордееш с нея, да се хвалиш и да чувстваш, че имаш най-добрият приятел в живота си, не знам какво друго можеш да правиш с тази прекрасна Вили!!! За мен реакцията ѝ е повече от... хубава. Да, правилно прочете - хубава . Това да бъдеш себе си дори в критична ситуация е ..... рядко срещано качество. Щаслива съм да прочета, че има едно такова българче там някъде във Варна. Или по право...... в Букурещ .

Много добра новина е това за доброволческата програма. Мисля, че Вили ще се чувства повече от на място. Така или иначе тя тук помагаше в БМЧК - нищо ново за нея като процес, като възприемане на работата с тази разлика, че... е, сега ще е извън България, ще е в интернационална среда и мирогледът ѝ ще попива всичко, което за което светът вече е отворил големите си врати пред нея. БРАВО, Вили!

Ние пак пътувахме - четвъртък и петък ходихме до Стара Загора, където се проведе държавното първенство по художествена гимнастика за категорията, в която Бела се състезава в момента. Това е най-голямото състезание за годината. Хубвата новина - влязоха в първите 8 ансамбъла, па макар и на 8-мо място. Лошата - участваха общо 11 ансамбъла и нашите изпуснаха не само призово място, ами и медал с колосалните си грешки през последните 10 секунди от съчетанието като 2 от тях са лично на Бела..... Но т.к. тя се състезава в ансамбъл тройка (3 момичета са и играят с ленти) - при ансамблите (почти) няма такова нещо като персонална грешка.... Жалко за децата, защото им остава само още едно финално състезание за този сезон и после ги разпускат като ансамбъл. От есента Бела отива в следващата категория - девойки старша възраст. Досега беше младша възраст 10-12 години. Какво и как ѝ предстои не знам. Само знам, че тя повече от всякога иска да се занимава с художствена гимнастика, а аз я чаках да се откаже .... Явно ще крепим и следващата учебна година лудия ритъм, който имахме през тази..... с дълги тренировки 5 пъти седмично.

Иначе днес си купих нова прахосмукачка - този път си взех Miele. Малко скъпичка, но се надявам да върши онези чудеса, които очаквам от нея . Момчил обаче не ми разрешава да я пусна още днес - каза, че едното усилие по закупуването ѝ му стига за днес и го е уморило и не може да си позволи и чистене :1140 :1140 :1140 :1140 ......

Коската са на екскурзия с класа си - много готина програма са им подбрали. Свищов, където ще участват във фестивала "Орел над Дунава" на римския лагер Нове. След това ще спят в Ловеч. Там ще посетят закрития мост на Кольо Фичето, часовниковата кула, музея на Васил Левски и на тръгване ще видят Крушунските водопади и Деветашката пещера. Много амбициозна програма, но мисля, че маршрутът си заслужава.

Деска, видя ли се вече със сестра ти и Зорница?!

[Kleo]

Черко, днес ще им отидем на гости да ги видим вече. След последния урок на Алекс по рисуване. Той днес отива съвсем сам до 119 СУ, предните няколко пъти ние го водихме дотам.

[ellis_stoyanova]

Привет,прекрасни момичета!
Деско,бързам да ти честитя малкото вълшебство,появило се във вашето семейство!Нека расте здрава и безкрайно обичана!
Нелка,много успехи на Вили желая,така както до сега ги е постигала,макар и за кратко да е далеч от теб,надявам се това да бъде безценен опит в живота,който да и донесе само хубави и позитивни промени.Децата ни растат,а ние никога няма да сме подготвени за това,да са далеч от нас.На теб желая много търпение и дано майчиното сърце само се радва!А това,че е решила да бъде доброволец-знаете ли,всеки ден се учудвам на смелостта на децата ни,не само на моите,а и на много дечица около мен.МОже би годините,които минават ни пречат да бъдем смели и да следваме желанията и мечтите си,така както те правят.
Аз постоянно надничам в темичките,но последните 2 седмици бях сама на работа,колежката беше в отпуск и малко ми дойде нанагорнище.Но от понеделник вече ще сме пак двечките.Тя е доста по-възрастна от мен,всъщност дори е пенсионерка,но това не ми е пречило да виждам младежката и душа и да се разбираме прекрасно.Много уважавам опита и житейския път на по-възрастните и това ми дава стимул да се уча всеки ден.
Децата разбира се завършиха успешно.Сякаш и за мен ваканцията започна с пълна сила.Няма го забързаното ежедневие,ставай сутрин,бързай,прави закуски,изпращай,посрещай...може би в даден момент и това ще ми липсва,но сега малко ми тежи,признавам си.На моменти се чувствам мега изморена.Анджи завърши с пълен отличен и тази оценка ме прави безкрайно щастлива,но не защото е 6,а защото тя положи огромни усилия и го направи САМА.За мен не е важно детето да завърши с пълно 6,като му пиша домашните,рисувам картините и съм вечното присъствие,напротив,искам да накарам децата си да мислят,а не да изпълняват,или да чакат на готово.А тя го направи.Тази година имаха разказвателни,с които тя също се справи,дори на изходните има пълни шестици,и се е подготвяла сам-сама.Не мога да ви опиша цялото щастие,което прелива от сърцето ми,защото моето дете мисли и може.Тяхната госпожа пишеше доста слаби оценки през годината,а тя нямаше нито една,което пък и даваше много стимул да продължава все така.Още в началото на годината много говорихме и се разбрахме да се подготвя сама,а когато има нужда от помощ да решаваме проблема заедно.Няма да ви казвам колко сълзи имаше на моменти,когато друго детенце има 6,а тя 5,но на другото дете майката е написала разказа,например или е нарисувала картината,която е била за домашно.Дълго време ми трябваше докато обясня,че това не е реална оценка,защото детето не е положило никакви усилия и реално оценката е за родителя.Мисля,че накрая разговорите ни дадоха резултат
Ивчето ще е 1-ви клас на есен.Ей тая фурийка ще ми разкаже играта.От сега се е нагласила,че кака и знаела задачите и щяла да помага Ама само да ми са здрави.То не може всички да са идеални :lol: :lol: :lol:
Нелка,поздравления за курса по фотография.Браво.момиче,в наши дни се иска много силна воля,за да си доставяме тези малки удоволствия.Той живота и без това си е труден.
Черитас.........Испания.....ах,колко много ти завиждах-благородно,не благородно,както искаш го приеми Това е страната,която ако някой ми каже ела да живееш и ми намери работа ще тръгна без да се замислям.Нямам идея защо,но я обожавам.Била съм там само веднъж,но знам,че това е моето място и някак сърцето ми остана там,а може би в предишен живот съм живяла там и просто съм отишла там,където са останали спомени...Много ви се радвах на престоя,сигурна съм,че и за вас е било прекрасно изживяване
Айде стига,че май станах досадна.Тези дни много си мисля за Верката,нямам идея защо

[cchery]

Хей, здравейте. От цяла една седмица се каня да вляза да пиша и все нещо друго има..... каква ирония. Аз дето мрънках, че хората не ме уважават и не си пишат с мен, сега съм почти същия случай :lol: .

Новото при мен е, че тази седмица водя часовете по уебдизайн в лятната детска академия в школата, където аз самата уча компютърна графика и дизайн. Как се стигна дотук и дълга тема, но хорото се почна от днес. Засега съм дала съгласието си само за тази седмица, защото часовете всеки ден си изискват разработване и ми е необходимо време да си подготвя уроците, което пък е причина да замотвам нещата, които аз самата в момента уча в академията. И става малко въртележка, но какво да се прави... Трябваше да почна отнякъде.

Иначе сме ваканция. Е, Коко - не, но... и той скоро ще приключи - последните 2 седмици никога не са натоварени, а и той е оформен по всичко. Бели завърши с пълно 6 и съм много щастлива, доволна и горда от нея. Защото на фона на ангажираността ѝ с тренировки, ходене на английски, това да си "събере" мозъка в кратките часове между училище и тренировка и да се подготви, да си направи контролни и класни отлично, си е голямо постижение. Аз също много съм помагала - незабравими си остават часовете ни, когато сме лежали по килима в детската стая и четем заедно уроците по история, георафия или ЧП и аз ѝ ги "смилам" на достъпен език, за да може..... да разбере за какво става въпрос, да го научи и после да си напише домашните. Не винаги е било така, но имаше теми и уроци, които са били кошмарни - дори за мен. Около 30% от уроците по география от тази година бяха по 3 страници - пълни до дупка с термини и информация.....

Ели, браво на Анджи за успешното справяне в училище . Подкрепям те напълно, че децата трябва да са самостоятелни и сами да се справят с поставените задачи. Аз съм много "за" родителите да помагат в процеса на подготовка на детето у дома, защото това е един вълшебен двустранен процес, който преодолява отчуждението, което училището налага. Аз също направих 2 или 3 проекта на Бела за тази година по простата причина, че тя не може да работи с Power Director - това ми е продукта за обработка на видеа. Темата е зададена от училище, идеите как да изглежда видеото (т.е. какво да има в него) е нейна, аз го заснимам и монтирам. И честно казано - и за трите оценката е била, че е нямало по-добър проект от нейния. Но не мисля, че съучениците ѝ са били ощетени с оценките за сметка на нейните видеа. Ясно е (пределно ясно), че това е полу-професионално изгтовен продукт и тук е участвал родител, но когато Бела се изправи и обясни идеята си, разкаже подробностите, т.е. защити си проекта, е видно, че е участвала. Аз се радвам, че тя ме търси за такива проекти, защото съм сигурна, че един ден сама ще почне да ги прави, да държи подробностите да са изпипани, да изглеждат перфектно и добре и това си е възпитателно. Оттук насетне оценката е на отговорността на учителя - ако оценяват само формата, външния вид и затова се пишат шестици, за съжаление не мога да влияя... Знам, че тези неща се случват, но това няма да ме откаже да показвам на детето си как трябва да се старае все повече и повече.

Май е това за момента...... трябва да си почина сега и после да си подготвя урока за утре .

[Нели]

Здравейте, момичета!
Как сте?

Аз днес нещо се уморих и към 19 ч. взех, че... заспах. Събудих се преди половин час и сега съм наникъде - нито да лягам пак, нито да свърша нещо.
Имам да правя презентация за защитата ми, която е в петък. Едва днес я започнах, но и утре е ден - ще я направя. Да ми стискате палци, ей!

Ще се радвам да прочета какво се случва с останалите мецанки, че тук нещо ни пооредяха посещенията напоследък. Хайде, момичета! Къде сте?

[cchery]

Здравейте. И аз в кюпа на все още неспящите Нелка, точно като теб аз също заспах следобедно - бях тотален труп. И слава Богу, де, защото имах сили да си довърша материалите за утре - нещата, с които ще занимавам децата в ИТ академията. Оказа се доста изморително занимание ..... по цял ден чувам само "Госпожооооооо, няма ми го това, онова, изчезна ми трето, пето"....... Повтарям едни и същи операции по няколко пъти, има деца, които въобще не гледат към дъската, където шрайбпроекторът излъчва онова, което правя на компа, а после "Госпожо, ама аз нямам такова" ..... Чудя се.... защо съществува предмета ИТ в училище, като всичките ми деца с 2 изключения (група от 10 деца са) са много зле от гледна точка на основни компютърни умения...... Да не знаеш какво е файл експлорър, да си направиш папка там, как да я достъпиш и после как да я откриваш през различните приложения ми се струва....... нечестно спрямо тях и големите претенции, че в българското училище се изучава ИТ.......

Нелка, успешна работа по презентацията ти . Мернах някакви снимки тези дни във ФБ (обаче посещенията ми там рязко намяляха заради преподаването тази седмица) - отбелязаваш 6 години, откакто си се присъединила към..... групата, с която ходите на едни много интересни лагери, нали не бъркам?!

Казвам ви лека нощ, защото много ми се спи....... Очаквам с нетърпение утрешния ден, за да не е така натоварен и вечерта да си покажа носа в парка....... сред хора и да не виждам компютър.

[Kleo]

Черко, БРАВО за УЧИТЕЛСКАТА ти дейност! В горния ти пост усещам ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО и чиста радост от преподаването и общуването ти с децата! Все пак, не забравяй - в кръвта ти е Пък макар и някои негативни факти, които вече си открила, че са така... вярвам, че този опит ще бъде полезен за теб и като цяло ще извиква приятни спомени у теб цял живот. А негативният факт основно се заключава в това, че наистина и според мен учениците НЕ учат ИТ както трябва, и това е масово, доколкото чувам от Алекс. При тях в 102. ОУ например през последните години учителката им тотално се скатаваше и вместо да учат, играеха на игри на предоставените им компютри. После всички изкарват шестици и готово. Според нея. Аз знам, че Алекс има пропуски, но с времето ще си ги навакса. Още повече сега, след като всичките ни надежди са в това да влезе в някое от тези три училища: Национална гимназия за приложни изкуства Свети Лука, Национална гимназия по полиграфия и фотография или Национално училище за изящни изкуства. Някои специалности там изискват разширено изучаване и употреба на компютъра, за да завършат успешно. Дори ти беше ме насочила точно какъв тип лаптоп ще му трябва вероятно занапред, за да може да се справя в училище. Много ще разчитам на теб, да знаеш Ти си навътре в материята с неща, от които аз си нямам хал хабер Просто ще се видим с теб някой прекрасен ден, аз ще ти покажа ЗРИТЕЛНИТЕ УПРАЖНЕНИЯ, а ти на мен ще ми разясниш, МОЛЯ ТЕ!!!, и БЛАГОДАРЯ!!! , аз като родител какво е редно да осигуря на детето ми.

През последните дни, покрай кандидат-гимназиалните вълнения, ... аз израснах и се промених откъм жизнена нагласа, отново. Трансформацията засега е свързана с две неща: плача почти непрекъснато, и то истински рев, с хълцане и сълзи , и другото - научих се пред детето да се сдържам повече, направо съм истински желязо-бетон, а отвътре яко ме тресе... Запознах се с майки на деца, които са с развито предимно ДЯСНО МОЗЪЧНО ПОЛУКЪЛБО, разбирайте такива деца, които общообразователната система не дооценява, не изгражда, а доста пъти направо потиска и смазва. С кристална яснота се доубедих, че Александър просто е със силно развита дясна хемисфера, отдавна подозирах това, и от него мога да очаквам предимно телесна, пространствена, кинетична, социална и интрапсихична интелигентност. Това останалите, дето аз пък предимно съм ги развила - да не разчитам на тях много-много, а именно логико-математическата и словесно-лингвистичната. И ми е каша Досега считах него за странен, обаче запознавайки се с толкова много реални майки и деца подобни на него, които смятат МЕН и цялостното образование към МОН за странни, ревизирах становището си коренно. Сега просто знам отвътре, че ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА МЯСТО ПОД СЛЪНЦЕТО, стига да си позволи да разгърне вродения си потенциал и стига родителите му да му позволят същото. С бясна скорост сме се устремили към трите гимназии, свързани с изкуствата, и трите са национално представени, и трите са към МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА, а не към МОН, а както откривам все повече и повече, това е доста различно нещо, от познатото ми досега.

Самият Алекс планира след завършването на средното си образование в някое училище по изкуствата, или в краен случай ако не го приемат никъде там, поне в училище към МОН с разширено изучаване на технологии и изобразително изкуство /заради високия му резултат 83 от 100 точки по рисуване към МОН е почти 100% сигурно, че ще влезе/, та след това да завърши Националната спортна академия. Сигурен е в себе си. Твърдо е решил висшето му да бъде свързано с най-голямата му страст - футболът. Обаче е повече от доволен от решението си сега средното му образование да не го вземе в нито едно от спортните училища в София, защото има познати и приятели, учещи там, и казва, че не иска да затъпее и да пропадне, а все пак да се изучи. Момичета, Алекс се яви вече на общо 5 от 6 изпита! Трудно е да ви опиша колко ГОРДА съм с него, наистина Първи бяха двете матури - по БЕЛ и математика. После изпитът за проверка на способностите по изобразително изкуство, пак към МОН. Сега на 16-ти му беше изпитът рисуване на обемни тела в Приложното, вчера му беше същия тип изпит по рисуване във Фотографското, а в събота ще му бъде същия изпит в Художествената гимназия. Той харесва всичките три специални гимназии и МЕЧТАЕ да го приемат във всяка една от тях без значение, само и само да е вътре. Моля ви, стиснете му по едно палче! Много искам да го видя усмихнат, спокоен и плуващ в свои води на 15 септември!!! ... И ето, пак рева. А в началото на учебната година бях сигурна, че лично мен истерията покрай кандидатстването няма да ме обземе. На крачка от изкукуригването съм обаче

[Kleo]

Не стига горното, но аз самата съм изправена пред професионална дилема последния месец Трябва да реша какво да направя, до края на този месец. Времето си тече, аз обръщам внимание и се грижа главно за детето, но знам, че това не може да продължава повече, предвид стеснения срок, с който самата аз разполагам вече.

С две думи: трябва да реша дали да се кандидатирам за Директор на Центъра, в който работя повече от шест години. До 30 юни трябва да се събера необходимите документи, а те са много, а също и да си напиша концепцията за развитие на рехабилитационния център, който възнамерявам да ръководя, ако одобрят кандидатурата ми. Не бих се пробвала изобщо, ако не отговарях на всички условия в обявата, ако самият шеф, който се пенсионира в момента, не беше казал изрично на всички в екипа ни да кандидатстваме и да се явим на интервюто, защото той предпочита новият шеф да е някой от колектива, а не външен човек. И най-важното за мен, макар и директор, аз ще продължа да бъда психолог и зрителен терапевт в Центъра, може би просто ще си намаля малко индивидуалните и груповите часове и занятия, за да си свършвам както трябва и административната работа.

Като капак не беше достатъчно това, но и заплатите на учителите се вдигат осезаемо от октомври 2018 година! Има краен недостиг на учители и според мен правителството изкуствено вдига заплатите им, само и само да привлече кадри, и то предимно млади учители. А аз съм психолог и учител по психология, логика и философия, това са ми двете професии. Имам право и съм работила вече като учител. Неведнъж съм казвала, че обожавам сегашната ми месторабота, но заплатата ми е обидно ниска - основната месечна е едва 598 лв. Директорската основна е точно 650 лв. Така че дори директорското място, ако изобщо изберат мен де, няма да ми реши финансовия проблем. Докато новите учителски заплати са такива, че биха ми осигурили личен доход с около 1/3 повече от сегашния ми!

Все повече мои близки ме карат упорито да избера едно от двете или и двете Първо да кандидатствам за директор на Центъра, за да раста в йерархията главно, не толкова заради парите, ако ме вземат - окей, действам си - ако не - задължително да подавам документи за учител в някоя гимназия, за да поема философския цикъл. Та това са минимум 920 лева заплата! На мен ми звучи фантастично. Помня добре какво е в училище, обичах да преподавам, децата ме караха да се чувствам истински жива и тонизирана, в кръвта ми е и на мен като на Чери както се вика , но изпитвам опасения и за едното, и за другото.

Моля за съвет, мецанки Познавате ме отдавна. Приятелки ви чувствам. Какво да направя? От една страна никога не съм се виждала на ръководен пост. Никога не съм мечтала да бъда директор, пък дори и на толкова малък колектив, едва 12 човека сме общо всички. Някак не се имам за шеф но усещам в себе си и лидерски качества, по-скоро съм неформален лидер навсякъде, където се появя да работя, има сила в мен. А и колегите са прекрасни. Страхът ми е заключен в това да не ми завидят или намразят, ако стана по-горе в структурата, щото всички май ще се кандидатираме и може някой да се почувства сразен, ако не бъде той директорът. Не искам сплетни и подлости в екипа, а се боя, че е възможно да възникнат, ако някой от нас вътрешните стане шеф... От друга страна ако се върна в училище като учител по философските дисциплини, ще обърна внимание на педагога в себе си, на детския психолог в себе си, но и няма да бъда истински психолог, консултиращ хората с проблем, някак ми се губи терапевтичния момент, с който съм свикнала в ежедневието си.

Училищен психолог/педагогически съветник НЕ искам да бъда, въпреки терапевтичните му и консултантски функции, защото ДЕЦАТА са най-слабото звено в семейството, спрямо тях се злоупотребява най-често, много реална МЪКА и дори трагедии, включително насилие, безпаричие, агресия и неглижиране спрямо тях, и просто не се чувствам нито готова, нито годна и способна, нито желаеща всекидневно да общувам с детска педагогическа стая, отдел закрила на детето, полиция, болници, съд... Този вариант поне отпада. Няма да се кандидатирам за позиция училищен психолог.

Така че сега се питам и време нямам, за да реша, да си остана на сегашното място ли без дори да си дам шанс за директор на Центъра, разчитайки и на втората си работа като астролог, за да скърпвам семейния бюджет някак, да се опитам ли да стана директор, като си подготвя документите и се явя на интервюто за работа /забравих да кажа, че познавам лично комисията, която ще решава кой ще бъде новият директор, и те ме познават като добър специалист/ или направо да вперя поглед към учителска позиция от началото на новата учебна година.

[Нели]

Така че сега се питам и време нямам, за да реша, да си остана на сегашното място ли без дори да си дам шанс за директор на Центъра, разчитайки и на втората си работа като астролог, за да скърпвам семейния бюджет някак, да се опитам ли да стана директор, като си подготвя документите и се явя на интервюто за работа /забравих да кажа, че познавам лично комисията, която ще решава кой ще бъде новият директор, и те ме познават като добър специалист/ или направо да вперя поглед към учителска позиция от началото на новата учебна година.

А защо не и двете?
Можеш да се кандидатираш за директор като начало. Щом всички ще се кандидатират, няма основание да се опасяваш от сплетни на етапа на кандидатстването. А и нали колективът е добър. Изчакай резултатите от конкурса и след това прецени дали не ти се става учител. Доколкото разбирам за училищата имаш време за кандидатстване. А и можеш да кандидатстваш, за да видиш какво ще се получи.

Деси, по-добрата заплата не е за пренебрегване, защото всички ние имаме деца, сметки за плащане и потребности. Заплатите в центъра, където работиш, са обидно малки за съжаление. Та вие работите с хора, помагате им, имате квалификация! Не всеки може да работи това.
Мисля обаче, че заплатите на учителите не са високи на фона на останалите, както и на фона на това, което се иска от тях. В последните години всички мои познати учители са затрупани от идиотска бумащина, недомислия и ограничения. Всички са уморени и напрегнати. Но, да, има го и щастливия момент, в който се срещат с очите на децата и в който "се получава" онзи вълшебен контакт, заради който си струва.

Мисля си още нещо - дали, ако станеш директор на центъра, има някакъв шанс той да се развие? Финансиране по програми, някакъв излаз към нещо повече и по-добро? Нямам представа какви са възможностите там, нито какви са ограниченията. Погледни го и така.

И накрая един малко тривиален съвет, но все пак - послушай вътрешния си глас. Когато се колебае за нещо, моята Виолета хвърля монета. Не за да остави решението на случайността, а за да даде шанс на вътрешния си глас. Хвърля монетата и в мига, в който се падне ези или тура, се опитва да улови дали това я прави щастлива. Има един много кратък миг, по-малко от секунда, в който "решението" на жребия ти носи радост или разочарование - това е именно вътрешния глас. Веднага след това се включва разумът и ние започваме да рационализираме, но ако се оставим на този кратък миг, тогава знаем какво всъщност искаме.

[Нели]

Отделям другите теми във втори пост, защото предишната ми се стори особено важна.

Ани, поздравления за всичко, което правиш! Буквално нямам друго какво да кажа. Винаги съм се изумявала и възхищавала на неизчерпаемата ти енергия - учиш, преподаваш, работиш , пътуваш, съпреживяваш с децата си техните вълнения и те стават ваши общи преживявания (което е изключително ценно!), тичаш, пишеш тук...
За обучението по IT си права. Много е странно. Преди години, като начинаещ преподавател, оцених необходимостта от владеенето на повече чужди езици и на повече компютърни умения. Виждах поколението след мен и си мислех, че в тези два аспекта ще изостана чувствително от тях. И действително за няколко години това беше така. Сега обаче с изумление установявам, че студентите ми са до някаква степен неграмотни в тази посока спрямо мен, а са вече много по-млади, могат да са ми деца. Не всички, разбира се, говоря за средно-статистическия случай.

Колкото до клуба, аз съм в него вече 8-9 години, просто снимката беше от преди 6 години. Отначало обаче се включвах в много малко клубни неща, докато сега чувствам това място като свое. Хубаво място е.

Деси, отново към теб - поздравления за Алекс, справил се е отлично! Ти - също. Гордостта ти е напълно основателна. Имаш разумно и осъзнато дете. Стискам палци да влезе в това училище, в което ще се чувства на своето място.

[Kleo]

Така че сега се питам и време нямам, за да реша, да си остана на сегашното място ли без дори да си дам шанс за директор на Центъра, разчитайки и на втората си работа като астролог, за да скърпвам семейния бюджет някак, да се опитам ли да стана директор, като си подготвя документите и се явя на интервюто за работа /забравих да кажа, че познавам лично комисията, която ще решава кой ще бъде новият директор, и те ме познават като добър специалист/ или направо да вперя поглед към учителска позиция от началото на новата учебна година.

А защо не и двете?
Можеш да се кандидатираш за директор като начало. Щом всички ще се кандидатират, няма основание да се опасяваш от сплетни на етапа на кандидатстването. А и нали колективът е добър. Изчакай резултатите от конкурса и след това прецени дали не ти се става учител. Доколкото разбирам за училищата имаш време за кандидатстване. А и можеш да кандидатстваш, за да видиш какво ще се получи.

Деси, по-добрата заплата не е за пренебрегване, защото всички ние имаме деца, сметки за плащане и потребности. Заплатите в центъра, където работиш, са обидно малки за съжаление. Та вие работите с хора, помагате им, имате квалификация! Не всеки може да работи това.
Мисля обаче, че заплатите на учителите не са високи на фона на останалите, както и на фона на това, което се иска от тях. В последните години всички мои познати учители са затрупани от идиотска бумащина, недомислия и ограничения. Всички са уморени и напрегнати. Но, да, има го и щастливия момент, в който се срещат с очите на децата и в който "се получава" онзи вълшебен контакт, заради който си струва.

Мисля си още нещо - дали, ако станеш директор на центъра, има някакъв шанс той да се развие? Финансиране по програми, някакъв излаз към нещо повече и по-добро? Нямам представа какви са възможностите там, нито какви са ограниченията. Погледни го и така.

И накрая един малко тривиален съвет, но все пак - послушай вътрешния си глас. Когато се колебае за нещо, моята Виолета хвърля монета. Не за да остави решението на случайността, а за да даде шанс на вътрешния си глас. Хвърля монетата и в мига, в който се падне ези или тура, се опитва да улови дали това я прави щастлива. Има един много кратък миг, по-малко от секунда, в който "решението" на жребия ти носи радост или разочарование - това е именно вътрешния глас. Веднага след това се включва разумът и ние започваме да рационализираме, но ако се оставим на този кратък миг, тогава знаем какво всъщност искаме.

И двете ще е, Нели!

Днес няколко колеги отидохме заедно и осигурихме два от документите, които ни искат официално, за да кандидатстваме. Свидетелство за съдимост и удостоверение от психодиспансера.

Заровете са хвърлени. Ще пиша концепция и мотивационно писмо. И до 30 юни ще си подам необходимите документи.

Благодаря ти много за бързия отговор! Нещата днес още от сутринта се развиват светкавично!

П.П. Благодаря ти много и за думите ти за моя Алекс! Такова си ми е детето. Добричко, но някак излизащо извън рамката...