Наистина, Черита, ПОЧТИ НИКОЙ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ НИЩО вече в България
Аз пък си ЗАБРАНИХ СЪЗНАТЕЛНО да се опитвам да променям МАКРОСВЕТА
Поради две причини: 1. Точно защото виждам, че когато протестирам наяве, навън, с мен идват много малко хора. Губя смисъла. и 2. Точно защото т.1 страшно много ме потиска, направо ме разболява от мъка, безсилие и яд. Е, спестявам си вече безсмислени упражнения
Влагам силите си там, където знам, че ще има видим ефект, където знам, че усилията ми ще подобрят реално нещата.
Затова пък УСИЛЕНО СЕ ОПИТВАМ ДА ПРОМЕНЯМ КЪМ ПО-ДОБРО МИКРОСВЕТА около мен
Ани, вече подбирам битките си. Честно! Тъжно ми е и на мен за това, но е факт - идеализмът ми на 40 години е сериозно пострадал, в сравнение с идеализма ми преди около 10-15 години
Както и оптимизма ми относно гражданското общество. В България просто ЛИПСВА ИСТИНСКО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО. Това е истината според мен. Тъжната, жестока и тягостна истина. И - всяко чудо за три дни - разбира се