МЯСТО за сладки разговори през 2020

[cchery]

Здравейте, момичета. И аз тия дни нямам време да се отбия дотук. Получих поръчка за изработка на корпоративна идентичност и сайтове на 2 фирми. Корп. идентичност означава да изработя фирмен стил на компаниите, който да бъде "овенчан" с лого на финала (фирмени шрифтове, цветове, слоган и т.н.). До вчера работих по това, а днес ще трябва да направя оферта за сайтовете. Отделно от това ми се обадиха да потвърдят офертата за изработка на фирмен сайт на една друга фирма, която бях изпратила още миналата година, та трябва да отида на среща в офиса им да обсъдим детайлите. И с такива неща се занимавам - нещо съм отвикнала да работя толкова много, не мога да си определя колко време ми е нужно и затова давам къси срокове, в резултат на които ставам от компютъра сед 21:30 часа... Днес мисля да сложа началото на промяна на това нещо, щото няма да издържа дълго така.

Задала съм си като задачка от началото на годината да полагам системни усилия за тренировките си - бягане и тренировки за цяло тяло у дома с Руми Илиева. Това ще рече поне 3 бягания през седмицата и 3 тренировки от по 1 час. И правя всичко възможно да не си търся оправдания. Дори тренирам след 19 часа, ако денят не ми е стигнал. Истината е, че ми е хубаво да тренирам. Аз обичам спорта така или иначе. Лошото е, че когато знам, че нямам време, и вместо да изпитвам удоволствието, което очаквам, аз се натоварвам психически, че пак няма да ми остане време за работа. И върху това се опитвам да работя - тази психическа самопреса (ако мога така да я нарека)..... това е нещото, което най-много ме "дърпа" назад в ежедневието ми.

И още един много важен аспект от живота си трябва да оправя - храненето, респ. килограмите..... От август досега съм качила около 5 кг.... И то при положение, че спрях с тренировки и бягане само за 2 седмици в началото на август - имах много сериозен проблем с кръста и трябваше малко да почивам. После обаче почнах да бягам постепенно, включих и домашните тренировки за цяло тяло, но килограмите пълзяха бавно-бавно нагоре и сега съм към 71 кг (72 кг на моменти)... Миналата седмица си правих изследвания на щитовидната, за да проверя дали нямам проблем там, но всичко ми е в перфектната норма... Авно проблемът е забавен метаболизъм, системно преяждане и...... още нещо, но не го знам какво е... Онова, което правя в момента, е да се науча да не преяждам вечер. Буквално вече имам главна роля в онова, което се нарича "емоционално хранене". Понеже през деня по един или друг повод (а и без повод) имам жестока психическа и нервна преса (постоянна тревожност, паника, усещане за несправяне, вина, страх от рак) вечер си давам воля чрез храната да отпусна душица и да забравя всичко, което ме пресирало през деня..... И почвам да ям - една порция, досипвам си след нея..., а понякога дори си вземам тавата, за да обера (уж само малко) най-вкусните парчета от ястието... И интересното е, че знам много добре какво правя, кое не е наред, и не мога да се спра - вечер нямам никакъв контрол...

Сега обаче трябва да се връщам към работата ми, защото и за днес имам доста. Надявам се, че всички сте добре и ще минете да пишете по нещо.

Нелка,

защото се влоших доста между Коледа и Нова година. Този път обаче реших, че никакви антидепресанти няма да пия и ще карам само на хомеопатия.

много съжалявам да го прочета това. Нищо не мога да ти напиша в отговор, защото ако си прочела какво съм написала за мен самата дотук, вече ти е ясно, че и аз съм психически изключително неустойчива... Стискам палци хомеопатията да помогне и този път и винаги съм насреща да си поговорим. Без значение за какво и дали ще си поплачем, ще се наоплакваме..... в момента просто сме в такава фаза на живота си. И за да я преодолеем, просто трябва да я изживеем...... Друго не съм намерила като решение.

Госпожата на Ани по рисуване е типичен пример за учител-трол: човек, който не му е работа онова, което работи..... За съжаление виждам доста лоша нагласа у някои учители, следствие на дистанционното обучение... те не искат да се връщат в училище, защото им е много по-удобно да си работят от вкъщи.... И всъщност единствената мисъл е на тях какво им е добре и удобно...., а учителството (поне според мене) трябва да изхожда от мисълта за интересите на учениците.... Обаче това е такава тежка и дълга тема, че не ми се пише по нея.

Ели,

Но след страха,идва отчаянието ,а после безразличието...

ето затова ние с Момчил почнахме да се възмущаваме публично във фейсбук. Сега сме понамалили доста тези свои изяви, защото просто няма смисъл. За мен е неразбираемо как хора, претърпели подобна загуба (близък, починал от ковид), си позволиха да се изживяват като звезди и да сравняват смъртта... Да - дори и това чух с ушите си. Лично. Да умреш от рак било някак си... абе предизвестено, очаквано. Виж - да умреш от ковид било страшно и незаслужено.... Не мога, когато слушам подобни неща, да изпитвам искрено съчувствие..., защото мен ме боли не по-малко. Защото ми става ясно, че и преди, и сега..... безразличието е водещо и промяна в България и у българина няма да има на никакво ниво.

След нова година получих обаждане...от Нелката.Толкова се зарадвах,че дори не можах да вдигна в първия моментБеше толкова приятно да чуя гласа и-мек и спокоен,да си побъбрим,макар и за кратко(извинявам се,за което),беше някак зареждащо и мило Благодаря ти,Нели,че го направи❤❤❤

Ето в тези неща намирам смисъл.... когато знаеш, че там някъде има ЧОВЕК. За теб. До теб.

Хубав четвъртък на всички!

[DeerE]

Момичета прекрасни, здравейте. За много години на всички, бъдете здрави, постигайте целите си и не губете себе си.
Отлагах писането си, защото исках да съм малко по-свежа, да напиша някакви хубави неща, да не бъда в скапано настроение, обаче това доста продължи и няма за къде вече да отлагам писането. На мен в последно време никак не ми е скучно. Изписаха майка ми от болницата преди две седмици, изкара повече от месец там, няколко дни след като я изписаха започна да вдигна температура. В момента се бори с някаква бактерия, всеки ден ходи сутрин и вечер в болницата, за да и вливат антибиотици. Днес ми се похвали с кръвно 220/140. Да кажа честно бях подготвена, че няма да излезе от Пирогов абсолютно здрава, че възстановителният период ще бъде дълъг, но чак пък такива преживявания не очаквах. Все пак съм благодарна, че е жива.
Това с нямането на време малко ме депресира. Дъщеря ми все ме упреква, че когато казвам, че нямам време се оправдавам или не искам да свърша нещо. Разкъсана между работа, дом, семейство, деца -( всяка вечер имат нужда да говорят с мен, да им отделям внимание), за което съм безкрайно щастлива, не ми остана време да си напиша курсови работи, есета, и прочее. Аз съм взела много на сериозно студентстването и тук като, че ли виждам нещо общо с поста на Чери преди мен. Все трябва да избирам кое да свърша, а когато нещо изостане изпитвам чувство на вина. Много се изнервих тези две седмици, опитвах да седна да пиша, мъчих се, четох, едната събота близо осем часа търсих материали по една тема и не можах да открия нищо, не написах и ред. Сега ми предстоят изпити. Знам, че ще ги взема, но продължавам с чувството за вина, когато лиша децата от време прекарано с тях, за да седна да уча, а материалът е много и ми е тежичък на мен. Опитах да уча през нощта, ами не ми се получава. На следващия ден не можах да стана от болки в главата. На всичкото от горе пък преди няколко дни започнах да чувствам тежест и болки в гърдите, започнах много бързо да се уморявам и другата седмица ще отида да си направя рентгенова снимка. Черита в тази връзка искам да ти кажа едно голямо браво. Прочетох че и ти си изкарала ковид, но въпреки това не спираш да тренираш, това е просто страхотно. И аз правих йога по време на престоя ми у дома и се гордея с това, но сега, откакто тръгнах на работа не съм правила, защо ли? Нямам време и съм сигурна, че това е една от причините да се чувствам така гадно.
Опитах се максимално кратко да ви разкажа моите преживявания през последния месец, тъй като не се харесвам в това състояние и предпочитам да не натоварвам никого ,когато съм в такъв период от живота си.
Последно искам да ви споделя. Не знам какво ми става. Напоследък ми се въртят едни мисли, направо ме е страх да си помислям за това дали с мъжът ми имаме още за какво да бъдем заедно? Много сме различни, нещо много се разминаваме. Знам, че и на него не му е лесно, но...ще пиша пак за това в скоро време. Имах нужда да го споделя с вас.
Нелка, надявам се да си добре вече. За домашното на Ани по изобразително изкуство не искам да коментирам. Само ще кажа жалко, че понякога децата ни попадат на такива учители. И аз като майка на две деца съм се сблъсквала и виждала какви ли не абсурди. Но пък гледам положително на тези случки, защото децата ни трябва да се научат да отсяват, разграничават, да преценяват кое си заслужава и кое не, за да могат после да оценят наистина важното в живота си, всичко е един безценен урок за тях. Аз в момента съм адски доволна от учителите и на двете си деца. Държа връзка с повечето от тях по телефон. Нищо, че малкия вече 5 клас има четири двойки, това не го притеснява в никакъв случай, но той ще си научи уроците, както всички нас. Никак нямам намерение да сядам да уча с него, но пък му давам пример, тъй като ми казва, че аз съм го вдъхновявала да учи като ме гледал аз как уча Представете си какъв урок само му давам, след като има четири двойки. Това ми е достатъчно. Това ми беше и една от целите.
Поздрави на всички от мен.

[Нели]

Ани, гледах те в ТВ предаването. Браво, момиче! Голямо браво!

[cchery]

Здравейте, момичета.

Ани, гледах те в ТВ предаването. Браво, момиче! Голямо браво!

Благодаря, Нелка. Все си мисля обаче, че това е твоето предаване . Кой знае - един ден или по-точно една вечер ти ще изгрееш от екрана. И защо не?

Емка, прочетох ти поста много внимателно. Толкова внимателно, че чак..... успях да се влея и усетя напрежението ти, липсата на време и притеснението от едното и от другото. Докато аз учех Компютърна графика и дизайн преди 4 години... мога да кажа, че това бяха сигурно най-трудните ми ученически години. Исках на всяка цена да съм много добра. Най-добрата. Да науча всичко. Та нали вече наближавах 40-те и съм зряла, голяма, мозъкът ми знае и може да работи с по-голям капацитет?! Нали и трупаният опит ще ми помага?!.... Уви, нищо от това не ми се случи. Напротив - станах неврастеник. В един от часовете по предмета "Дизайн с 3D Max Studio" (това е софтуер за 3д визуализации) аз рухнах и се разревах. Толкова бях отчаяна, че не разбирам какво ми обясняват за това как работи програмата, че не мога да схвана кои бутони да използвам, как да боравя с мишката, за да получа формите, които се очакваше да получа..... и най-вече ме отчайваше и плашеше необятността на възможности на този софтуер... и това че аз никога няма да ги науча. И на фона на всичко това си дадох сметка....., че онзи, който е писал програмата (а това са програмисти) не само, че разбира що е то 3д визуализации, знае как да ги постигне, знае какво да постигне и на всичкото отгоре знае и как да ги изпрограмира за такива идиоти като мен, така че последните да могат да боравят с тях.... Абе с две думи - буквално се комплексирах и доста се отчаях. Очаквах на 40 да съм по-умна, по-можеща и по-знаеща, а се оказа нещо съвсем различно......

Защо ти го пиша?! Защото.... виждам как и ти се блъскаш и опитваш със зъби и нокти да бъдеш на 100% на всички фронтове, на които се очаква да бъдеш. И ще го правиш само и единствено да разбереш, че изобщо не е било необходимо. Може би ако си дадеш сметка по-рано за това, ще съумееш да запазиш щастието и усмивката в живота си.

Наблягай върху нещата, които са ти интересни и ти харесват. Това е истината. В примера за мен това със сигурност не се оказа 3Д компютърна графика. Но пък намерих удоволствието в това да монтирам видеа, да снимам и после да обработвам снимките с часове. Да създавам сайтове. Да изготвам фирмен стил за компании или кампании, да правя брошури, плакати, календари. Толкова много неща ми харесват, че 3Д графиката съм я забравила тотално.

Радвам се, че майка ти са я изписали от Пирогов. Разбира се, последиците от ковид, които тя лекува в момента, не са приятни. Дано се справи и с тях по най-успешния начин. Не знам как ще ти дойдат следващите ми думи, но.... искам да напиша нещо, което считам за много важно в тази криза. Тази нелепа епидемия беше редно да ни покаже какви грешки допускаме като хора, в ежедневието си и в отношенията с другите. Говоря за екологията, за бясната надпревара при кариеристите, за липсата на време за най-важните ни хора, за грешките с обездвижването ни, със здравето, с храненето и т.н. И не само да ни ги покаже, а да ни накара да се замислим... как да ги оправим и да не ги допускаме повече. Всеки разболял се от ковид, получи утежняване на поне една своя хронична болежка. При мен примерно се появиха световъртежи и ми напомниха за проблемите с вестибуларния ми апарат. Имаше и една нетипична за мен умора - същата, която получавам след преяждане....., което трябваше да ме подсети, че... се храня като идиот. И в тази връзка, Емка - бактерията при майка ти, високото ѝ кръвно - са дошли, за да ѝ покажат, че нещо трябва да промени, ако иска бъдеще. Много хора се втурнаха да кълнат болестта - че е гадна, че отнема човешки животи, че ги съсипва, че кара хората да страдат... И не си дадоха сметка, че те самите това си го причиняват..., но безсимптомно - с години. Ако имаш сили, можеш да помогнеш на майка ти да преосмисли някои неща от живота си. Жива е! Това е най-важното. И докато е жива, има всички тези възможности.

На всичкото от горе пък преди няколко дни започнах да чувствам тежест и болки в гърдите, започнах много бързо да се уморявам и другата седмица ще отида да си направя рентгенова снимка. Черита в тази връзка искам да ти кажа едно голямо браво. Прочетох че и ти си изкарала ковид, но въпреки това не спираш да тренираш, това е просто страхотно. И аз правих йога по време на престоя ми у дома и се гордея с това, но сега, откакто тръгнах на работа не съм правила, защо ли? Нямам време и съм сигурна, че това е една от причините да се чувствам така гадно.

Иди се изследвай, но моля те - имай едно наум, когато научиш резултата от изследването ти. Много хора имаха фиброза на белия дроб след ковид. Аз познавам двама такива. Наши приятели - бегачи. Изкраха леко болестта. И бяха готови да се върнат към бягането, защото се чувстваха добре. И тогава решиха да си направят контролни снимки на белите дробове. Когато научиха за тази фиброза..... изведнъж се смутиха и се почувстваха недобре. И.... не излязоха да тичат. Мисълта, че резултатите от рентгена не са добри, ги накара да се чувстват зле, при все, че... нямаха никакви симптоми преди това. Ние с Момчил и двамата не сме си правили рентген на бял дроб. Аз специално си слушам тялото - познавам всеки негов симптом и знам със сигурност, когато нещо не е наред. Ще чакам да пишеш, когато ти излезе изследването.

Как сте, момичета?! Минете пишете по нещичко.....

[Нели]

Здравейте, момичета!

Аз съм относително добре. Ние сме в сесия, т.е. аз провеждам изпити, но през останалото време съм по-свободна. Разбира се, трябва да си подготвя учебните дисциплини за втория семестър.
Възложиха ми една съдебно-счетоводна експертиза, по която ще трябва да отида до Пловдив. Засега съм си харесала 28 и 29 януари. Не ми се ходи сама в никакъв случай и засега се надявам Вили да дойде с мен. Ще си свърша работата, а и ще се разходим в града. Зависи от това дали Вили ще успее да се освободи от работа за 29 януари, тя така или иначе почива на 28 януари. Разбира се, няма да отиваме при баба ѝ, т.е. при бившата ми свекърва. Тя и без това не би ми проговорила.

Ани, майка ми редовно гледа по БНТ1 състезанието, в което участваш и днес като ѝ споменах, че си ми прителка, тя каза специално да те поздравя, защото вчера много се зарадвала на играта ти. Каза, че си умна и хубава жена, която ѝ напълнила сърцето, защото отдавна жена не била играла така.

[cchery]

Здравейтеееееее. Пак съм аз . Тия дни ми се общува по-интензивно. Изкарах една тежка работна седмица - имам поръчка за изработка на лога, фирмен стил и сайтове на 2 фирми. За съжаление все още нямам рутината, за да давам адекватни срокове, ииииии тази седмица си вкарах автогол. Но пък утре почва нова седмица и аз вярвам, че всичко ще е различно.

Днес си дадох време за мене си - станах късно, пих кафе и четох вестник, после отделих половин час за йога, след това свърших малко домакинска работа и излязох на разходка. Самичка. Слязох до центъра - пешеходната "Граф Игнатиев", "Витошка", после от НДК покрай канала та до Националния стадион..... И си вървях, и гледах, и се опитвах да не мисля за нищо лошо или тежко... Исках да си дам време за мен си. Да се измъкна от дупката, в която сама се вкарах..... с началото на новата година ме подгони такава страшна хипохондрия, че... не съм вярвала, че е възможно. Но пък... съм почнала истинска война с тази напаст и съм си поставила цел - това да е последната година, в която се страхувам от разболяване от рак. Вече знам точното име на врага и почвам директен сблъсък с него.

Както и да е - та разходих си се, купих си 2 книги, чух се по телефона с Нелката и Цвети и бях много щастлива. И само това да беше ми се случило, друго нямаше да искам, но точно преди 10-ина минутки Деската ми върна обаждане .... Аз, разбира се, се опитах да ѝ се обадя по-рано днес, но тя не отговори. Реших, че ѝ трябва още време, за да се справи с депресията. Но..... ето я - звънна ми. Каза ми, че се чувства по-добре вече, но още не е съвсем здрава. В момента цялото им семейство са в Банско - нали вече си имат жилище там . Дано вече след седмица нашата си Деси се завърне .

Нелка, благодаря за това, че ми предаде думите на майка ти:

Ани, майка ми редовно гледа по БНТ1 състезанието, в което участваш и днес като ѝ споменах, че си ми прителка, тя каза специално да те поздравя, защото вчера много се зарадвала на играта ти. Каза, че си умна и хубава жена, която ѝ напълнила сърцето, защото отдавна жена не била играла така.

[cchery]

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЕЛИ!

Мила Ели, бъди жива и здрава. Опази доброто си сърце да бие все така на честотата на добротата и честността! Не спирай да мечтаеш - казват, че човек е голям колкото големи са мечтите му ! Затова нека и твоите мечти нямат таван.... над теб и тях да са само висините, към които се стремиш!

[ellis_stoyanova]

Ани,Благодаря много за прекрасните пожелания!!!Момичета,благодаря на всички,които ми писаха на лични и във ФБ,толково мило ми стана,че сърцето ми щеше да изскочи от щастие....благодаря ви,имах нужда точно от такава енергия...

[cchery]

И днес е ден (РОЖДЕН) да честитим на един човек раждането и да пожелаем всичкото щастие на света.



Ванче, честит рожден ден!

Ванче, бъди здрава и щастлива. Дори и там в онази далечна за нас страна намирай любовта всеки ден. Чувствай обичта на твоите прекрасни мъже и бъди все така с дълбока и искрена душа! Весел празник днес!

[Ванчето]

И днес е ден (РОЖДЕН) да честитим на един човек раждането и да пожелаем всичкото щастие на света.



Ванче, честит рожден ден!

Ванче, бъди здрава и щастлива. Дори и там в онази далечна за нас страна намирай любовта всеки ден. Чувствай обичта на твоите прекрасни мъже и бъди все така с дълбока и искрена душа! Весел празник днес!

Чери, какво да кажа?!
БЛАГОДАРЯ е малко! БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!

Просто съм без думи и мога само и единствено да съм безкрайно благодарна на живота/съдбата/Бог - каквото и да го наречем, че ме доведе тук, в този форум и ме срещна с ВАС...! Всяка една от Вас, ДАМИ, е много специална за мен и наистина ви чувствам близки като сестри! Обичам ви! И друг път съм го казвала, но да си го кажа пак, да си знаете !
Пожеланията вчера на всяка една от вас дълбоко ме трогнаха и ме накараха да се почуствам ценна! Някак си, усетих, че ме усещате ! А това за мен е безценно!

Днес пък е денят на Линди!
Да и пожелаем здраве и дни изпълнени с чудеса!
Линди, ако случайно четеш - !
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

[Нели]

Здравейте, момичета!
Как сте?

Аз от няколко дена съм в подобрено настроение. Не супер добро или еуфорично, но по-добро. Имам предвид някакви чисто женски глезотии, които правя с истинско желание и които ми подобряват настроението. Нещо като самозахранващо се движение - доброто настроение води до желание за изява на женската енергия, а тя от своя страна - до подобрено настроение.
Става въпрос за малко обновяване на бельото, нова риза, дънки и секси псевдокожен панталон (от промазан плат, който е много мек и удобен и имитира черна кожа), фризьор... А днес излязохме на разходка в Морската градина с децата и с дъщерята на приятели, след това влязохме в магазин DM уж само за шампоан, а накрая си купих лак, червило, гланц за устни, палитра сенки за очи, крем за ръце... Все неща, които аз по принцип не ползвам и почти не притежавам (имам някъде някакви стари, с изтекъл срок на годност, които не харесвам много и ползвам един-два пъти годишно) и с каквито не се харесвам. С изключение на лака за нокти. Но сега - изненада! - се харесах и с червилото, и с гланца (пробвах ги като се прибрахме у дома), а лакът е направо страхотен!
Доскоро имах желание за повече женственост, а сега някак не е само желание. Действие е.

И всичко това е на фона на качените ми килограми, липсата на дрехи, които да ми стават и факта, че пазарувам на кредит (за сметка на кредитната си карта). Но се чувствам добре. В края на краищата, това е начинът да се излезе от неприятна ситуация - не като си повтаряш колко е неприятна, а като обърнеш поглед към вратата за изход от нея и се устремиш натам.