Задала съм си като задачка от началото на годината да полагам системни усилия за тренировките си - бягане и тренировки за цяло тяло у дома с Руми Илиева. Това ще рече поне 3 бягания през седмицата и 3 тренировки от по 1 час. И правя всичко възможно да не си търся оправдания. Дори тренирам след 19 часа, ако денят не ми е стигнал. Истината е, че ми е хубаво да тренирам. Аз обичам спорта така или иначе. Лошото е, че когато знам, че нямам време, и вместо да изпитвам удоволствието, което очаквам, аз се натоварвам психически, че пак няма да ми остане време за работа. И върху това се опитвам да работя - тази психическа самопреса (ако мога така да я нарека)..... това е нещото, което най-много ме "дърпа" назад в ежедневието ми.
И още един много важен аспект от живота си трябва да оправя - храненето, респ. килограмите..... От август досега съм качила около 5 кг.... И то при положение, че спрях с тренировки и бягане само за 2 седмици в началото на август - имах много сериозен проблем с кръста и трябваше малко да почивам. После обаче почнах да бягам постепенно, включих и домашните тренировки за цяло тяло, но килограмите пълзяха бавно-бавно нагоре и сега съм към 71 кг (72 кг на моменти)... Миналата седмица си правих изследвания на щитовидната, за да проверя дали нямам проблем там, но всичко ми е в перфектната норма... Авно проблемът е забавен метаболизъм, системно преяждане и...... още нещо, но не го знам какво е... Онова, което правя в момента, е да се науча да не преяждам вечер. Буквално вече имам главна роля в онова, което се нарича "емоционално хранене". Понеже през деня по един или друг повод (а и без повод) имам жестока психическа и нервна преса (постоянна тревожност, паника, усещане за несправяне, вина, страх от рак) вечер си давам воля чрез храната да отпусна душица и да забравя всичко, което ме пресирало през деня..... И почвам да ям - една порция, досипвам си след нея..., а понякога дори си вземам тавата, за да обера (уж само малко) най-вкусните парчета от ястието... И интересното е, че знам много добре какво правя, кое не е наред, и не мога да се спра - вечер нямам никакъв контрол...
Сега обаче трябва да се връщам към работата ми, защото и за днес имам доста. Надявам се, че всички сте добре и ще минете да пишете по нещо.
Нелка,
много съжалявам да го прочета това. Нищо не мога да ти напиша в отговор, защото ако си прочела какво съм написала за мен самата дотук, вече ти е ясно, че и аз съм психически изключително неустойчива... Стискам палци хомеопатията да помогне и този път и винаги съм насреща да си поговорим. Без значение за какво и дали ще си поплачем, ще се наоплакваме..... в момента просто сме в такава фаза на живота си. И за да я преодолеем, просто трябва да я изживеем...... Друго не съм намерила като решение.
Госпожата на Ани по рисуване е типичен пример за учител-трол: човек, който не му е работа онова, което работи..... За съжаление виждам доста лоша нагласа у някои учители, следствие на дистанционното обучение... те не искат да се връщат в училище, защото им е много по-удобно да си работят от вкъщи.... И всъщност единствената мисъл е на тях какво им е добре и удобно...., а учителството (поне според мене) трябва да изхожда от мисълта за интересите на учениците.... Обаче това е такава тежка и дълга тема, че не ми се пише по нея.
Ели,
ето затова ние с Момчил почнахме да се възмущаваме публично във фейсбук. Сега сме понамалили доста тези свои изяви, защото просто няма смисъл. За мен е неразбираемо как хора, претърпели подобна загуба (близък, починал от ковид), си позволиха да се изживяват като звезди и да сравняват смъртта... Да - дори и това чух с ушите си. Лично. Да умреш от рак било някак си... абе предизвестено, очаквано. Виж - да умреш от ковид било страшно и незаслужено.... Не мога, когато слушам подобни неща, да изпитвам искрено съчувствие..., защото мен ме боли не по-малко. Защото ми става ясно, че и преди, и сега..... безразличието е водещо и промяна в България и у българина няма да има на никакво ниво.ellis_stoyanova написа: ↑08 Яну 2021, 07:52 Но след страха,идва отчаянието ,а после безразличието...
Ето в тези неща намирам смисъл.... когато знаеш, че там някъде има ЧОВЕК. За теб. До теб.ellis_stoyanova написа: ↑08 Яну 2021, 07:52 След нова година получих обаждане...от Нелката.Толкова се зарадвах,че дори не можах да вдигна в първия моментБеше толкова приятно да чуя гласа и-мек и спокоен,да си побъбрим,макар и за кратко(извинявам се,за което),беше някак зареждащо и мило Благодаря ти,Нели,че го направи❤❤❤
Хубав четвъртък на всички!