Кои неща ви зареждат положително, мецанки?

[Kleo]

[cchery]

Работейки и съществувайки основно вкъщи, аз се грижа за това домът ни да е изчистен, оправен, нареден..... и т.н. Бела сутрин се "изстрелва" за училище малко след 7 часа...., а аз оставам да пия кафе и да се разсъня. След това се заемам - оправям чиниите от съдомиалната, моето легло, нейното легло........ Сега, през студените месеци, винаги оставям на леглото ѝ разгънато и готово само да се мушнеш под него, едно електрическо одеало. Така че, когато тя е била цял преди обед на училище, а след това целия следобед до 18 часа в залата по гимнастика, като се прибере, да може нищо друго да не прави, а поне 1 час да лежи и почива и да ѝ е топличко.

Снощи бях на театър и после на ресторант с приятелки. Прибрах се малко след 23 часа, а Бела вече си беше легнала... (НЕВЕРОЯТЕН ФАКТ, защото като сме двете, едвам успяваме в полунощ да сме готови за лягане)..... Но не само си беше легнала, а беше оправила целия апартамент, така както аз го оправям обикновено вечер. И най-милото, което видях едва когато и аз отидох да си легна - беше разгънала и оправила моето легло, така че на мен да ми е хубаво и удобно като се прибера и да си легна без да се занимавам с нищо......

Винаги съм знаела, че.... (раз)даването има смисъл.... и се отплаща рано или късно. И то с такъв много мъничък жест, но събрал в себе си любовта, на която са способни само майка и дъщеря.

[Нели]

Аз продължавам да не разбирам нито какво ме "зарежда положително", нито смисъла от това зареждане.
Ако живея в съгласие, в съзвучие, в хармония с природата в мен и извън мен, няма да имам нужда от нещо, което да ме "зарежда", за да издържам на "разреждащото" ежедневие. Ако се питам какво ме зарежда, не е ли по-добре да се запитам какво ме разрежда и да се освободя от него? Ако сме като река, енергията просто ще тече през нас свободно; а ако се зареждаме и разреждаме, значи по-скоро сме съд, а това значи ограничена вместимост и... застой на енергията (течността в съда).
Разбирам какво казвате с това зареждане и разреждане, но не виждам смисъл в този начин на мислене. Той води до поредното зареждане-разреждане, а това е изтощаващо и неестествено.

[Kleo]

Нели, аз не усещам тази тема така.
Лично аз я приемам като едно непрестанно НАПОМНЯНЕ /от което явно имам нужда на този етап/.
Напомнянето да откривам и намирам дребни и малки наглед ПОЛОЖИТЕЛНИ неща в ежедневието ми.
Които неща ми оцветяват, услаждат, изпъстрят така деня и/или нощта ми, че да бъда ЩАСТЛИВА.
Повече щастлива, радостна и сияеща, отколкото омърлушена, тъжна, ядосана, възмутена, разочарована.

Чери, винаги в себераздаването е имало СМИСЪЛ според мен!
Въпросът, който ме е терзаел, не е дали има смисъл моето раздаване, а дали имам ОЧАКВАНИЯ.
И още - очакванията ми от конкретна ЛИЧНОСТ ли са или не, за точно определено нещо ли са или не?
Тоест доколко спокойно и без натоварена от лични очаквания за ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ върша каквото върша.
Когато става въпрос обаче за ДЕТЕТО ти - тогава е някак по-лесно и естествено да се раздаваш.
Да даваш и да даваш и да даваш от себе си... безспир... нескончаемо... и то
пак в общия случай - без да очакваш в замяна абсолютно и тотално същото от детето си.

Ти се изливаш върху него, защото го ОБИЧАШ всеотдайно.
Защото би те БОЛЯЛО, ако не се раздадеш на макс за него.
А не защото очакваш овъзмездяване на труда и усилията ти.

[Нели]

Деси, за едно и също нещо говорим, но по различен начин.

Ани, много красива история на взаимност. Носи радост.

[Kleo]

[cchery]

Въпросът, който ме е терзаел, не е дали има смисъл моето раздаване, а дали имам ОЧАКВАНИЯ.

Деска, изобщо даже не се терзая от подобен въпрос. ИМАМ очаквания и точка. За мен това е повече от нормално - да имаш очаквания. Въпросът е.... как се отнасяш към тяхното сбъдване или несбъдване. И колко време губиш за второто - при несбъдването им.

Аз губя време само за толкова, колкото въпросният "човек" да ми стане безразличен. А това, повярвай ми, става много бързо.

Оттам насетне "бера" (съвсем буквално) само позитиви от раздаването си..... Каквото съм направила в повече, се е върнално многократно към мен. Всеки път. Затова и не се замислям дали, ама как и колко да дам....

Положителното от вчера, което направо ме изгаря с енергията, която ми отдаде - присъствах наживо на първото контролно състезание на националния ни отбор по худ. гимнастика индивидуално..... За човек с моята обсесия по този спорт, вчера си беше Коледа и Великден накуп...

[Kleo]

Радвам се за теб

Знаеш ли? Права си. А аз все се стремя да нямам очаквания към хората и все не съумявам с това нещо!

Лошото е, че го преживявам доста тежко това...

При мен става нещо като омагьосан кръг, който се завърта:

Действие - Очакване към някого - Неполучаване на желаното от него - ГоркО разочарование, болка и страдание

Опитвах се да действам без очаквания. Рядко ми се получаваше. Почти никога, ако трябва да бъда максимално честна. Явно не съм толкова напреднала душа.

А всъщност може следващият път да си имам очакването, а ако не ми се реализира, да се опитам просто да не го приемам толкова лично и тежко. Ще видим. Благодаря за другата гледна точка към този въпрос

[Kleo]

Днес се заредих супермощно и суперпозитивно от няколко часа, изкарани в компанията на Алекс.

[cchery]

Опитвах се да действам без очаквания. Рядко ми се получаваше.

Деско, ако се замислиш само по себе си и това е ............... очакване .

Какво да ти кажа - това с човешката психика и емоции се оказва изключително многопластов спектакъл в много действия. И никога не е едно и също.

А всъщност може следващият път да си имам очакването, а ако не ми се реализира, да се опитам просто да не го приемам толкова лично и тежко.

Много си права за това, че ще отнеме време за подобна пренастройка. Поне при мен отне време. И всъщност.... накрая стана някак си естествено, защото май се уморих да се разочаровам. Или пък....., защото намерих хора, от които не се разочаровам, и несъзнателно се присламчих към тях, към тяхната компания. Нали знаеш онази приказка за краставите магарета - е така се получава и в живота.

Днес се заредих супермощно и суперпозитивно от няколко часа, изкарани в компанията на Алекс.

Косчето ми се връща в петък - другата седмица са във ваканция в университета и той си идва за 10 дена... Само като си го помисля и.... очите ми се навлажняват. Ами мъчно ми е за него и ...... това си е. Т.е. мъчно ми е без него. Но иначе съм толкова горда и радостна от начина, по който той се справя с живота в чужбина и без нас.

[Kleo]

Помниш ли как се чудех защо така болезнено приемате порастването на децата си?
Е, сега рЕзко ми се изЯсни, хихихи! Но е факт де. Откакто Алекс го виждам от дъжд на вятър, и то за отброени часове... ми е тежно и трудно. Определено никак не ми е комфортно, като сготвя и да не мога да му сервирам... като заспи, да не мога да го погледам, просто ей така, от вратата на стаята му. Разбираш какво имам предвид.