Работейки и съществувайки основно вкъщи, аз се грижа за това домът ни да е изчистен, оправен, нареден..... и т.н. Бела сутрин се "изстрелва" за училище малко след 7 часа...., а аз оставам да пия кафе и да се разсъня. След това се заемам - оправям чиниите от съдомиалната, моето легло, нейното легло........ Сега, през студените месеци, винаги оставям на леглото ѝ разгънато и готово само да се мушнеш под него, едно електрическо одеало. Така че, когато тя е била цял преди обед на училище, а след това целия следобед до 18 часа в залата по гимнастика, като се прибере, да може нищо друго да не прави, а поне 1 час да лежи и почива и да ѝ е топличко.
Снощи бях на театър и после на ресторант с приятелки. Прибрах се малко след 23 часа, а Бела вече си беше легнала... (НЕВЕРОЯТЕН ФАКТ, защото като сме двете, едвам успяваме в полунощ да сме готови за лягане)..... Но не само си беше легнала, а беше оправила целия апартамент, така както аз го оправям обикновено вечер. И най-милото, което видях едва когато и аз отидох да си легна - беше разгънала и оправила моето легло, така че на мен да ми е хубаво и удобно като се прибера и да си легна без да се занимавам с нищо......
Винаги съм знаела, че.... (раз)даването има смисъл.... и се отплаща рано или късно. И то с такъв много мъничък жест, но събрал в себе си любовта, на която са способни само майка и дъщеря.