Kleo написа: ↑21 Фев 2022, 15:56 ............. Откакто Алекс го виждам от дъжд на вятър, и то за отброени часове... ми е тежно и трудно. Определено никак не ми е комфортно, като сготвя и да не мога да му сервирам... като заспи, да не мога да го погледам, просто ей така, от вратата на стаята му. Разбираш какво имам предвид.
Помня - да. И аз ти се чудех тогава. Но е факт, де ........
Навярно е свързано и с нашето собствено порастване. С преминаването в друг етап от живота и невъзможността да се разделим със стария. Поне себе си имам предвид. Аз все още се идентифицирам с онази Анелия, която буташе количката с Бела, а багажникът под нея беше пълен с целия арсенал от оръжия на костенурките-нинджа на Коки. Дълъг меч, 2 къси меча, нунджаки, пръта. И после - двата джедайски меча.... и въобще. Бях катун, но и... имах 2 здрави и живи деца... И не оставаше време за самосъжаление, за прозрения... ей такива неща. Да не говорим, че двама човека имаха нужда от моята грижа. Приемаха я и я искаха. И да - най-спокойните физиономии на света вечер, когато заспят.... А на Коки съм му разказала сигурно стотици приказки... Отначало четяхме детски книги, а после си измислях. Вечер след вечер. И той..... хех, той помнеше докъде съм стигнала предната вечер......, а аз бях забравила даже какво съм разказвала . Той спеше на втория етаж на детската вишка и се качвахме двамата и лягахме един до друг... Аз разказвам, той отначало пита, реагира, после става все по-сънлив и сънлив.... то и аз скляпах, де ....... И накрая, когато единствено равномерното му дишане остане от двете ококорени очички, а хватът на пръстите му отслабне и почти изтърве моята ръка...
Хем ме зареждат тези спомени, хем ми става тъжно....
Макар че..... сега е също много, много хубаво. Имам голям човек насреща си. Много спокоен. Много уравновесен и все така обичащ ме.... Откакто е заминал за Айндховен, АБСОЛЮТНО всеки ден се чуваме по 2 пъти. И ... в 90% от случаите ми звъни той. Дори и само за едно "Добро утро!" да ми каже. Дори и когато сваляше едно момиченце от съседен град - ей така да обсъдим какво ѝ е взел, какво ще ѝ подари .....
Но наистина ми липсва и както казваш ти, Десита, откакто го виждам от дъжд на вятър, ми липсват доста неща..... Факт!
Прегръщам те !