В Айндховен с Коки оправихме квартирата му, пренесохме всичкия бягаж, който беше разхвърлял при приятели в града и го обзаведох с някои важни неща, така че да не чувства липсва, докато живее там. Проблем обаче представляват условията за настаняване на студенти в Холандия - такава световна мръсотия и неподреденост никъде другаде не съм виждала. Ние с Коки чистихме (съвсем сериозно) ДВА дена...... Накупих една камара препарати, вкл. и кофа с парцал... Михме мебели, прозорци, под, рафтове...... а в кухнята единият от хладилниците беше........ не мога да ви опиша - имаше храна, затворена в пластмасови кутии, от месец май..... Вкиснал спанак, спаружени нектарини, вмирисани яйца - замразени лук и чесън във фризера, ама ей така цели с люспите, които малко като се поотпуснаха, почнаха да се разтичат и да смърдят. Представете си кутийка с нарязана на кубчета шунка, чийто срок на годност е изтекъл през май.......и същевременно е била и отворена....
Но..... от друга страна ми беше толкова хубаво 4 дена само с Коки. Той е наистина вече голям човек, но също така си е моето момченце.
Иначе тук в Берн уреждам последните необходимости за живота в Швейцария, а именно здравното осигуряване. Днес ходих в офис на застраховател - начинът на функциониране на здравната система тук е хем по-различен от нашия в България, хем има и допирни точки. Но някак си, когато ти кажат, че здравното осигуряване е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО (и няма мърдане от него) и за безработни като мен е 350 франка месечно (което са си 700 лв) и..... всички допирни точки с България се изпаряват . За хората на трудов договор е с 50 франка по-евтино. И това е бейсик осигуровката, която включва избор на джипи и прегледи при специалисти по преценка на джипито, както и спешни приеми в болница при злополука. За дентални услуги изобщо не говорим .
Другото много важно за мен, което искам да споделя е, супер лесната и готина адаптация на Бела в гимназията в Берн. Тя бе приета безрезервно от съучениците си, а учителите ѝ се съобразяват с недоброто ѝ ниво на владеене на немски език и дори днес се е случил един парадокс за българските ни разбирания - класният ръководител на Бела ѝ се извинил след края на часа на класа, че не се е съобразил, и е говорил на бернски диалект, а не на книжовен немски език . Междудругото разлика между книжовен, австрийски и швейцарски немски има и хич не е малка.
Аз си признавам без излишно театралничане, че свикнах много лесно с възможностите, които Берн ми дава. Карам колело като изтървана - навсякъде, където мога да стигна с него; спортувам сериозно и ходя редовно и да плувам - дали на реката или на обществените басейни е без значение. Разбира се - яд ме е, че не говоря и разбирам добре езика, но ще направя всичко възможно да поправя този пропуск. Отделно, че хората тук са много толерантни към такива като мен... и почти всеки говори английски.
Да ви кажа чакам с нетърпение да почне есенния програмен период на телевизиите и да тръгне някое шоу - дали игри на волята или маските или нещо друго. Обичам да ги гледам и винаги ми е интересно.
Ами това е в общи линии от мен.
Надявам се на това място да ви хареса и най-вече да имате полза. Това са си 10 дни, което вече е сериозна предпоставка за положителни резултати. Ще ми е интересно да споделиш след това как ти се е сторил престоя и програмата в този дебелариум.
А като стана въпрос за килограми мога да се похваля, че най-сетне мръднах надолу..... бях застопорила едни 73-74 килограма от над година... и упорито си вървяха само нагоре. Е, днес видях и шестицата като първа цифра. Но то за това си има причина - тичам много и много карам колело. Макар че, ако имаше начин да избягна баирите тук, бих го направила с кеф ... Направо не мога да ги понасям - нито като бягам, нито като съм на колелото.
Желая на Алекс късмет в живота и светъл път в света на възрастните.