ЗИМАТА СНЕЖНИ КЪДЕЛИ ПРЕДЕ

[cchery]

Добро утро, весел и усмихнат ден

Добрутро, Емката! Нашият ден започна добре. С порция мекици, кафе и рейки чай.... сега като си наместя чакрите , ще се почувствам още по-добре. А довечера ще имаме гости, което означава наистина хубав ден!

[DeerE]

Ех, гости и аз така се бях замечтала за гости, много е приятно да се срещаш и общуваш с повечко хора,

[emi-1]

Здравейте момичета,
имам доста да пиша,но ще го оставя за по-късно,че свеки нещо не е във форма и моите задачки станаха много .Но тя е жилава,надявам се бързо да възстанови...
Хубав ден желая...

[emi-1]

Тъпото в моя случай е, че аз, която виждам цялата тази история, пак... спазвам законите, но не за да си нямам проблеми с държавата, а от чувство за собствено достойнство, от мисълта, че независимо от другите, аз съм европейка и ако искам да живея в европейска държава, трябва да се държа като такава и да възпитам децата си така. Само дето в отговор не чакам нищо хубаво от държавата.

Нели,пак заставам зад твоите думи.Да,това е разковничето.Дай боже повече такива хора-само така има шанс да се променят нещата.
Това чувство за собствено достойнство и опитите ми да обясня на сина ми кой е правилният път за излизане от ситуацията с "огромните" му сметки към Мтел ме накараха да пиша писма.
Той,понеже вече сам си плаща сметките от джобните пари/има си лимит от който заделяме за телефонните екстри/ ме молеше просто да не платя сметките.За пример ми даваше някакъв негов съученик на когото операторът звънял често,но той не си плащал сметката,т.е.той предпочиташе да се слее с масата и да постъпи като Андрешко.Аз му обясних,че такова нещо няма как да се случи.Тогава написах първото писмо,но все още нямам отговор.Срока изтича в понеделник и ще видим какво се случва...Междувременно получих още една "смразяваща"ф-ра и то точно на рожденния му ден.Последва написването на 2-ро писмо,но него все още не съм го дала.Ще изчакам да видя какво ще се случи с 1-вото писмо и тогава ще реша как да постъпя и към кого да се обърна.Но при всички случаи в този случай няма да постъпя по овчи начин,както съм постъпвала не веднъж при безропотното плащане на неговите сметки с "кредитен лимит".Този път просто прекалиха...А така нареченият "безплатен" интернет просто преля чашата...
В този случай чувството ми за собствено достойнство ме накара да се опитам да променя нещо,защото ми писна да ме правят на балама...

[VIKI1023]

Чери,пускай подписка да се включваме и дано постигнем нещо,защото е грехота,че така тровят децата ни.

[VIKI1023]

Еми1,в нашата държава постоянно ни правят на балами,верно е,че нашият народ си трае и търпи и може би и ние имаме малко вина,но не заслужаваме това отношение.Не заслужаваме мизерните заплати,които взимаме,а работим по цял месец за тях,не заслужаваме и високите цени,но това е.И може да ме упрекнете,но понякога съжалявам,че съм се родила в България,а не примерно в Германия или Англия.

[emi-1]

Замислям се дали не сбъркахме, като решихме да не заминем със семейството ми
Яд ме е че дори си го помислям, но момичета кажете ми честно,
колко от вас се виждат тук след 20 години

Ако знаеш как съжалявам, че не последвах съучениците ми, които го направиха това нещо през 1993-95 г. Тогава бяхме студенти с мъжа ми - една специалност, на една възраст. Щяхме да се интегрираме много лесно. Сега няма накъде - професия, създаен имидж и клиентела. Но колкото и добри пари да се изкарват в тая държава качеството на живота е отвратително ниско. Чувствам се като в капан, от който си позволявам да се измъквам няколко пъти годишно пътувайки в белия свят.
Подготвям усилено дъщеря ми за образование извън милата БГ и се надявам някой ден покрай нея и аз да се радвам на нормална обкръжаваща среда. Въобще няма да я убеждавам да остава тук или да се връща да затъва в простотията.

Момичета,много ме боли от подобни коментари.Не,не защото не сте прави,а точно защото се налага да се коментира тази тема.Защото всеки нормалномислещ човек знае,че навън и керемидите бият,а у дома винаги можеш да разчиташ на подкрепа поне от най-близките ти.Във връзка с това ще ви разкажа как един човек с положение се опитваше да се премести да живее и работи в Щатите.Той спечели зелена карта и няколко години подред цялото семейство ходеше за по месец там.За съжаление там обаче не признават нашите дипломи и перспективата,която ги очакваше,беше да започнат от нула,от най-ниската стълбичка в йерархията.При положение,че и двамата съпрузи са с висше образование,че имат постигнат просперитет тук,в БГ,да отидеш да миеш чиниите на американците не е добър вариант...Те разказваха за някакъв професор от БГ,който заминал за САЩ заедно с жена си.Този професор правел преводи,доколкото си спомням,на нашенци,заминали да търсят работа там.Повечето българи си намирали някаква работа,а за професора нямало.Защото там ценят ценза и не дават каквато и да е работа.Ако беше в БГ,все някой щеше да му "разреши"да мие чинии,но в Щатите-НЕ.Жената на професора работела.Естествено,че непривлекателна работа,но все пак работела нещо...
Друг наш приятел/беше ми съученик/,преди много години емигрира първо за ЮАР,а по-късно за Щатите.Замина,защото тук нямаше работа и ситуацията му беше много тежка.В момента с нетърпение чака да се завърне в БГ...
Децата на други наши приятели завършиха в Германия и останаха да работят там.Умни са,работливи са,затова в момента,когато съкращаваха немци,младежът го назначиха на работа в голяма банка.Девойката пък,понеже е показала качества,е препоръчана от нейна преподавателка и сега й предложиха да продължи образованието си,за сметка на фирмата,в която ще работи.Естествено,че прие...
А след като написах всичко това,искам да споделя едно изказване на Алена,че през 2015 година българите щели да се завърнат в БГ.Много се надявам това да е заради добра ситуация тук...

[ellis_stoyanova]

Здравейте,момичета!
Напоследък само минавам,прочитам ви и "изчезвам,не защото нямам какво да кажа,а защото ме е налегнало такова скапано ежедневие и такива битовизми,че чак ми се иска да пратя всичко по дяволите яд,болка,непримиримост,неразбиране и какво ли още не се блъскат в мен,и не заради семейството ми,а именно заради нашата мила Татковина.......иска ми се да споделя и аз нещо за живота зад граница и за държавата била тя мащеха или майка,но може би утре
лека вечер на всички и много

[cchery]

Ние си чакаме гостите - трябваше преди половин час да са тук и аз използвам времето да драсна нещо. Отворихте още една интересна тема... живот и работа в чужбина. Не съм работила и не съм живяла в чужбина. Имам наблюдение над малцина приятели и кумът ни, който живее в Англия. Не мисля, че е щастлив. Да, взема повече пари отколкото тук вземаше като златар. Там работи майстор на покриви (плоски). Работи май постоянно. Почива, когато вали. И не е доволен, когато почива, защото това означава, че губи пари. Не е доволен и като работи, защото се съсипва - няма нормирано работно време и всичко зависи от него. Т.е. ако си позволи "лукса" да работи по-малко от 8-10 часа, това означава да е застрашен месечния бюджет на семейството. Детската градина за дъщеря му (5 год.) струва колосална сума. Момичета, говорим за 800 паунда на месец!!! Дори и в Англия тези пари не се изкарват лесно. Честно, докато тук с Момчил заемаме позиции, които отговарят на образованието ни и ни плащат добре, няма да си помисля за заминаване. Понякога дори ми е неудобно, че съм имала късмета да попадна на място, където ме ценят заради това, което знам и мога. А много хора работят за жълти стотинки. Дори и фактът, че моят брат - инженер по оръжейно произвоство и боеприпаси, който работи вече над 10 години по специалността си във военния завод в Лясковец, мина през ОТК, главен балистик на завода и сега вече не го знам какъв е, но отговаря за около 100-ина човека, взема по-малко пари от мене!!! А работата му е адски отговорна - почти всеки ден прави изпитания и стреля с оръжия на полигона в Змеево........ Но има нещо интересно - говорили сме си с него, защо не напусне работата, която върши и да почне да се занимава с компютърно проектиране (чертаене) примерно или да замине в чужбина. И отговорът му е: "Сестра ми, аз тук, на тази работа съм уникален! Има още няколко балистика в страната, и аз съм един от тях! Всяка друга работа няма да ми носи удовлетворение, дори и да ми дава пари!"

[titaroza]

Замислям се дали не сбъркахме, като решихме да не заминем със семейството ми
Яд ме е че дори си го помислям, но момичета кажете ми честно,
колко от вас се виждат тук след 20 години

Ако знаеш как съжалявам, че не последвах съучениците ми, които го направиха това нещо през 1993-95 г. Тогава бяхме студенти с мъжа ми - една специалност, на една възраст. Щяхме да се интегрираме много лесно. Сега няма накъде - професия, създаен имидж и клиентела. Но колкото и добри пари да се изкарват в тая държава качеството на живота е отвратително ниско. Чувствам се като в капан, от който си позволявам да се измъквам няколко пъти годишно пътувайки в белия свят.
Подготвям усилено дъщеря ми за образование извън милата БГ и се надявам някой ден покрай нея и аз да се радвам на нормална обкръжаваща среда. Въобще няма да я убеждавам да остава тук или да се връща да затъва в простотията.

Момичета,много ме боли от подобни коментари.Не,не защото не сте прави,а точно защото се налага да се коментира тази тема.

Олеся за жалост на моменти и аз съжалявам
И мен ме боли Еми, но това си е самата реалност. Но сте прави за едно: не мисля, че ако която и да е от нас бива удовлетворена тук, ще потърси път за реализация навън. Навън искат да се доказваш и то доста дълго време. С години се доказваше и братовчед ми, който не можа да се порадва на детството на децата си, за да може след няколкогодишна усилена работа от обикновен готвач в известен ресторант в Англия да стане управител на ресторанта. На мнение съм, че няма нищо по-хубаво от това децата ни да растът тук в нашата държава, в държавата на нашите родители и предци, но ако решът моите след време да заминат да търсят късмета си другаде и аз не бих ги спряла. Надявам се докато порастнат, този миниатюрен лъч надежда, че всичко ще се оправи,вече да не е толкова нищожен.

[titaroza]

"Сестра ми, аз тук, на тази работа съм уникален! Има още няколко балистика в страната, и аз съм един от тях! Всяка друга работа няма да ми носи удовлетворение, дори и да ми дава пари!"

Така хубаво звучи, искам и аз някой ден да кажа това за себе си

Елис всички имаме такива моменти

Отивам да лекувам едно сополиво носле, че в понеделник сме на градина и на работа